Георги Пирински: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 88.203.201.198 (б.), към версия на Kerberizer
Етикет: Отмяна
м -те год.-->-те години; козметични промени
Ред 15: Ред 15:


== Биография ==
== Биография ==
Пирински е роден в [[Ню Йорк]] в семейството на българския комунистически функционер и виден македонист [[Георги Пирински (старши)]] и Полина Пиринска, словенска еврейка, която до 1970-те год. е преподавател по [[американска литература]] в [[Софийския университет]]. Семейството му е експулсирано от [[Съединените щати]] през 1953 г.
Пирински е роден в [[Ню Йорк]] в семейството на българския комунистически функционер и виден македонист [[Георги Пирински (старши)]] и Полина Пиринска, словенска еврейка, която до 1970-те години е преподавател по [[американска литература]] в [[Софийския университет]]. Семейството му е експулсирано от [[Съединените щати]] през 1953 г.


Завършва средно образование през 1966 г. в 114-та гимназия с преподаване на английски език – София. Роденият в Ню Йорк младеж запазва американското си гражданство до 1974 г. и поради това не отбива военна служба в [[БНА]]. През 1972 г. Пирински завършва [[УНСС|Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] в [[София]]. В периода 1972 – 1974 г. е научно-технически сътрудник в Института по международни отношения и социалистическа интеграция. От 1974 г. е служител в Министерството на външната търговия, като постепенно се издига в йерархията и през 1989 е първи заместник министър. Участва и в дейността на БКП и от 1986 г. е кандидат-член на нейния [[ЦК на БКП|Централен комитет]].
Завършва средно образование през 1966 г. в 114-та гимназия с преподаване на английски език – София. Роденият в Ню Йорк младеж запазва американското си гражданство до 1974 г. и поради това не отбива военна служба в [[БНА]]. През 1972 г. Пирински завършва [[УНСС|Висшия икономически институт „Карл Маркс“]] в [[София]]. В периода 1972 – 1974 г. е научно-технически сътрудник в Института по международни отношения и социалистическа интеграция. От 1974 г. е служител в Министерството на външната търговия, като постепенно се издига в йерархията и през 1989 е първи заместник министър. Участва и в дейността на БКП и от 1986 г. е кандидат-член на нейния [[ЦК на БКП|Централен комитет]].


Смятан за близък до [[Андрей Луканов]], Георги Пирински заема важни постове в БСП и нейните правителства след [[10 ноември 1989]] г. Той е заместник-председател на БСП (1990 – 1996), вицепремиер в правителството на [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] и във [[второто правителство на Андрей Луканов]], външен министър в [[правителството на Жан Виденов]]. В навечерието на тежката политическа и икономическа криза, довела до падането на правителството на Виденов, Пирински демонстративно напуска кабинета. През 1996 г. БСП прави опит да издигне кандидатурата му за [[президент]] с кандидат за вицепрезидент [[Иван Маразов]], но ЦИК отказва да даде регистрация на двойката с аргумента, че Пирински не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията „да има българско гражданство по рождение“.
Смятан за близък до [[Андрей Луканов]], Георги Пирински заема важни постове в БСП и нейните правителства след [[10 ноември 1989]] г. Той е заместник-председател на БСП (1990 – 1996), вицепремиер в правителството на [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] и във [[второто правителство на Андрей Луканов]], външен министър в [[правителството на Жан Виденов]]. В навечерието на тежката политическа и икономическа криза, довела до падането на правителството на Виденов, Пирински демонстративно напуска кабинета. През 1996 г. БСП прави опит да издигне кандидатурата му за [[президент]] с кандидат за вицепрезидент [[Иван Маразов]], но ЦИК отказва да даде регистрация на двойката с аргумента, че Пирински не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията „да има българско гражданство по рождение“.

Версия от 10:14, 22 август 2018

Георги Пирински
български политик

Роден

Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Политика
ПартияБългарска социалистическа партия
Българска комунистическа партия
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС   
Семейство
БащаГеорги Пирински Старши
СъпругаКлавдия Кашева

Подпис
Георги Пирински в Общомедия

Георги Георгиев Пирински е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), а след 1990 от Българската социалистическа партия (БСП).

Георги Пирински е народен представител в VII велико народно събрание (1990 – 1991) и в XXXVI (1991 – 1994), XXXVII (1994 – 1997), XXXVIII (1997 – 2001), XXXIX (2001 – 2005) и XL (2005 – 2009) обикновено народно събрание. Той е избран за председател на XL обикновено народно събрание на 11 юли 2005 г.

Биография

Пирински е роден в Ню Йорк в семейството на българския комунистически функционер и виден македонист Георги Пирински (старши) и Полина Пиринска, словенска еврейка, която до 1970-те години е преподавател по американска литература в Софийския университет. Семейството му е експулсирано от Съединените щати през 1953 г.

Завършва средно образование през 1966 г. в 114-та гимназия с преподаване на английски език – София. Роденият в Ню Йорк младеж запазва американското си гражданство до 1974 г. и поради това не отбива военна служба в БНА. През 1972 г. Пирински завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София. В периода 1972 – 1974 г. е научно-технически сътрудник в Института по международни отношения и социалистическа интеграция. От 1974 г. е служител в Министерството на външната търговия, като постепенно се издига в йерархията и през 1989 е първи заместник министър. Участва и в дейността на БКП и от 1986 г. е кандидат-член на нейния Централен комитет.

Смятан за близък до Андрей Луканов, Георги Пирински заема важни постове в БСП и нейните правителства след 10 ноември 1989 г. Той е заместник-председател на БСП (1990 – 1996), вицепремиер в правителството на Георги Атанасов и във второто правителство на Андрей Луканов, външен министър в правителството на Жан Виденов. В навечерието на тежката политическа и икономическа криза, довела до падането на правителството на Виденов, Пирински демонстративно напуска кабинета. През 1996 г. БСП прави опит да издигне кандидатурата му за президент с кандидат за вицепрезидент Иван Маразов, но ЦИК отказва да даде регистрация на двойката с аргумента, че Пирински не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията „да има българско гражданство по рождение“.

Георги Пирински произнася през 2012 г. патетична реч, възхваляваща делото на Георги Димитров и програмата на Отечествения фронт.

Семейство

Георги Пирински е женен за Клавдия Илиева Кашева, дъщеря на генерал Илия Кашев – дългогодишен началник на Управление „Безопасност и охрана“ (УБО) (днес НСО) в Държавна сигурност.[1] Семейството има син Борис и дъщеря Емануела.

Други

  • В края на 2006 г., след среща с европейския комисар по данъчните и митническите въпроси Ласло Ковач, Пирински се обявява за хармонизиране на данъчното облагане в рамките на Европейския съюз, което според икономиста Красен Станчев би намалило възможностите на източноевропейските страни да привличат инвеститори с по-нисък данък върху печалбата.[2]

Бележки

  1. Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 214.
  2. Станчев, Красен. Пирински за данъчното поведение на България в ЕС // Преглед на стопанската политика. Институт за пазарна икономика, 2006.

Източници

Външни препратки