Присъединяване на Тесалия към Древна Македония: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: латинизация на векове
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Присъединяването на Тесалия към Древна Македония''' е в резултат от политиката и военните походи на [[Филип II Македонски]] през IV век пр.н.е., и по-точно в годините 358 – 344 г. пр. Хр.
'''Присъединяването на Тесалия към Древна Македония''' е в резултат от политиката и военните походи на [[Филип II Македонски]] през IV век пр. Хр., и по-точно в годините 358 – 344 г. пр. Хр.


В [[Антична Тесалия]] в края на V век пр. Хр. се води жестока борба за власт между [[полис]]ите обединени около [[Лариса]] в [[тесалийски съюз]] и тираните на [[Фере]], които се опитват да подчинят цялата област.
В [[Антична Тесалия]] в края на V век пр. Хр. се води жестока борба за власт между [[полис]]ите обединени около [[Лариса]] в [[тесалийски съюз]] и тираните на [[Фере]], които се опитват да подчинят цялата област.


Управляващия Лариса олигархически клан на [[Алевади]]те се обръща за военна помощ към набиращия мощ цар на Македония [[Александър II (Македония)|Александър II]]. В [[358 г. пр.н.е.]] [[Александър Ферейски]] е убит от синовете на [[Язон Ферейски]] – [[Тисифон]] и [[Ликофрон II]], които вземат властта във Фере и продължават политиката на баща си за покоряване на свободните тесалийски градове.
Управляващия Лариса олигархически клан на [[Алевади]]те се обръща за военна помощ към набиращия мощ цар на Македония [[Александър II (Македония)|Александър II]]. В [[358 г. пр. Хр.]] [[Александър Ферейски]] е убит от синовете на [[Язон Ферейски]] – [[Тисифон]] и [[Ликофрон II]], които вземат властта във Фере и продължават политиката на баща си за покоряване на свободните тесалийски градове.


По този начин Древна Македония е въвлечена в тесалийските дела, а в крайна сметка и в общоелинските такива по време на [[Трета свещена война|Третата свещена война]]. <ref>Фролов, с. 198</ref> След подчиняването на Тесалия, Филип II е признат от тесалийците за [[архонт]] на Тесалия, както и главнокомандващ обединената тесалийска армия с конница. <ref name=Buckler78>{{harvnb|Buckler|1989|p=78}}.</ref> Това е решителната стъпка към налагането на македонската хегемония в [[Елада]].
По този начин Древна Македония е въвлечена в тесалийските дела, а в крайна сметка и в общоелинските такива по време на [[Трета свещена война|Третата свещена война]]. <ref>Фролов, с. 198</ref> След подчиняването на Тесалия, Филип II е признат от тесалийците за [[архонт]] на Тесалия, както и главнокомандващ обединената тесалийска армия с конница. <ref name=Buckler78>{{harvnb|Buckler|1989|p=78}}.</ref> Това е решителната стъпка към налагането на македонската хегемония в [[Елада]].

Версия от 21:23, 22 август 2018

Присъединяването на Тесалия към Древна Македония е в резултат от политиката и военните походи на Филип II Македонски през IV век пр. Хр., и по-точно в годините 358 – 344 г. пр. Хр.

В Антична Тесалия в края на V век пр. Хр. се води жестока борба за власт между полисите обединени около Лариса в тесалийски съюз и тираните на Фере, които се опитват да подчинят цялата област.

Управляващия Лариса олигархически клан на Алевадите се обръща за военна помощ към набиращия мощ цар на Македония Александър II. В 358 г. пр. Хр. Александър Ферейски е убит от синовете на Язон Ферейски – Тисифон и Ликофрон II, които вземат властта във Фере и продължават политиката на баща си за покоряване на свободните тесалийски градове.

По този начин Древна Македония е въвлечена в тесалийските дела, а в крайна сметка и в общоелинските такива по време на Третата свещена война. [1] След подчиняването на Тесалия, Филип II е признат от тесалийците за архонт на Тесалия, както и главнокомандващ обединената тесалийска армия с конница. [2] Това е решителната стъпка към налагането на македонската хегемония в Елада.

Източници

  1. Фролов, с. 198
  2. Buckler 1989, с. 78.
  • Эдуард Давидович Фролов – Греция в эпоху поздней классики (Общество. Личность. Власть). – СПб.: Издательский Центр „Гуманитарная Академия“, 2001. – ISBN 5-93762-013-5