Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
год.-->години; козметични промени
| пол =
| име-рождено =
| роден-място = [[Нова махала (квартал на Габрово)|Нова махала]], [[Габрово]]<br>[[FileФайл:Ottoman flag.svg|23px]] [[Османска империя]]
| починал-място = [[Файл:Flag of Russia.svg|23п]] [[Киев]], [[Руска империя]]
| националност =
Бил роден в село Нова махала, днес квартал в [[Габрово]]<ref>https://draganbachev.wordpress.com/2012/02/06/архиепископ-йосиф-соколски-в-лоното-н/</ref> около 1786 година<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |pages= 628 }}</ref> в семейство на православни християни, баща му бил дървар-въглищар. Иван ходел често с баща си в гората, за да му помага, тъй като бил единственото момче в семейството. На четмо и писмо вероятно е бил научен от селския свещеник. През детските си години се проявявал като „буйно момче и мразел турците“<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |pages= 629 }}</ref>.
 
До 1826 г. за живота му е известно следното. В началото на 19 век (около 1802 г.) става послушник в [[Троянски манастир|Троянския манастир]], където приема монашество през 1806 г. и остава там дълги години. Посещава [[Света гора]] (Атон) през 1820-те год.години, откъдето донесъл ръкописа на „Габровски сборник“, в който е описано житието на свети [[Онуфрий Габровски]]. На 1 май 1826 г. става игумен на [[Калоферски мъжки манастир|Калоферския мъжки манастир]]. Както пише [[д-р Петър Цончев]], {{цитат|Това става ясно от една негова бележка на първия празен лист от книгата „Священное цветособрание или сто и четыре священны истории от Гибнера“ на [[Будин]], 1824 г. Тази книга се намира в Габрово, в библиотеката на покойния свещеник [[Васил Михов]], който е бил сродник на Йосиф Соколски и негово духовно чедо.<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |pages= 629 }}</ref>|}}
 
Според някои автори, като Теплов и [[Георги Раковски|Раковски]], преди да се покалугери, Йосиф Соколски е бил хайдутин. Според неговия биограф [[Станимир Станимиров]], както и според д-р Петър Цончев, това не би могло да е вярно<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |pages= 628&nbsp;– 629 }}</ref>.
През 1832 г., вече като [[архимандрит]], Йосиф Соколски пристига от Троянския манастир в Габрово, за да построи манастир на местността Сокола (над с. Етъра, Габровско, сега квартал на Габрово). Жителите на с. [[Етъра]] така наричали скалата и хълма и манастирът приема това име, както и до днес е известен&nbsp;– [[Соколски манастир]]. Не е известно точно откога архимандрит Йосиф приема фамилното име Соколски.
 
В края на 1830-те год.години Йосиф Соколски прави постъпки да основе в [[Габрово]] [[Свето Благовещение (Габрово)|девически манастир „Свето благовещение“]]. През 1839 г. получава нужния ферман. Най-напред са построени килиите (1840 – 1842), а самата църква е довършена през 1846 г.<ref> Манастирът не съществува&nbsp;– унищожен е с булдозери през лятото на 1959 г., когато Габрово става окръжен град и срещу манастира започва да се строи сградата на Окръжния комитет на БКП. Заповед за разрушението вероятно издава тогавашният председател на Окръжния народен съвет Никола Българенски.</ref>
 
Благодарение на своя „твърд характер на постник и въздържател, както и на внушителната му фигура“, Йосиф Соколски успява да основе 2-та манастира. Както пише д-р Петър Цончев, {{цитат|За неуморната му дейност по събиране средства за тяхното изграждане, разширяване и разхубавяване той спечелва почитта и уважението на всички габровци<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |pages= 632 – 633 }}</ref>.|}}
 
{{Портал|България}}
 
[[Категория:Български архиепископи]]
[[Категория:Родени в Габрово]]

Навигация