Ораново: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: Шаблон:МЕС |
|||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
{{цитат|Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22.]</ref>}} |
{{цитат|Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22.]</ref>}} |
||
Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Ораново'' живеят 620 души българи.<ref> |
Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Ораново'' живеят 620 души българи.<ref>{{МЕС|191|Горно-Джумайска Каза}}</ref> |
||
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Ораново'' (Oranovo) има 880 българи екзархисти и в селото работи българско училище с един учител и 84 ученици.<ref>{{cite book |title= La Macedoine et sa Population Chretienne |last=Brancoff |first= D. M|year=1905 |publisher= Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs|location=Paris |pages=110 – 111 }}</ref> |
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Ораново'' (Oranovo) има 880 българи екзархисти и в селото работи българско училище с един учител и 84 ученици.<ref>{{cite book |title= La Macedoine et sa Population Chretienne |last=Brancoff |first= D. M|year=1905 |publisher= Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs|location=Paris |pages=110 – 111 }}</ref> |
||
Версия от 15:04, 25 август 2018
| Ораново | |
| — бивше село — | |
  Ораново  Ораново | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Община | Симитли |
Ораново е бивше село в Югозападна България, община Симитли, област Благоевград, днес квартал на град Симитли.
География
Ораново се намира в югозападното подножие на Рила, на левия бряг на Струма. Североизточно от него е Горно Ораново или Арнаутската махала.
История
През XIX век Ораново е село със смесено население, числящо се към Горножумайската кааза. Църквата „Свети Архангел Михаил“ в Горно Ораново е от втората половина на XIX век.[1]
В 1891 година Георги Стрезов пише за Ораново:
| „ | Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.[2] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ораново живеят 620 души българи.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ораново (Oranovo) има 880 българи екзархисти и в селото работи българско училище с един учител и 84 ученици.[4]
В 1965 година Ораново е слято с разположеното от другата страна на Струма Симитли.[5]
Личности
- Родени в Ораново
Николай Кимчев (р. 1952), български актьор
Бележки
- ↑ Туризъм // Община Симитли. Посетен на 2015-12-20.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macedoine et sa Population Chretienne. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. с. 110 – 111.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 202.
