Подмочани: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на ненужни глави от Шаблон:МЕС
Ред 28: Ред 28:
Според легенди, старото име на Подмочани е Дъбовяни. На изток от селото има останки от крепост, наричана от местните жители Маркова кула. Недалеч от нея се намира друга крепост - Ралейца, която преданието свързва с юнака Рале. На североизток от селото има следи от три църкви и „арапско“ гробище, а между Подмочани и [[Долна Бела църква]] има развалини, които според легендата са на градчето Дреново.<ref>Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, с. 48 - Рапорт на главния учител в Ресен от 25 май 1907 г.</ref>
Според легенди, старото име на Подмочани е Дъбовяни. На изток от селото има останки от крепост, наричана от местните жители Маркова кула. Недалеч от нея се намира друга крепост - Ралейца, която преданието свързва с юнака Рале. На североизток от селото има следи от три църкви и „арапско“ гробище, а между Подмочани и [[Долна Бела църква]] има развалини, които според легендата са на градчето Дреново.<ref>Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, с. 48 - Рапорт на главния учител в Ресен от 25 май 1907 г.</ref>


До [[Балкански войни|Балканските войни]] основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на [[Цариград]], а като строители - в [[Мала Азия]] и на други места. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Подгояни'' (Podgoyani) е посочено като в каза Ресен с 61 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 62 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.</ref> Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на XIX век Подмочани има 480 жители [[българи]] християни и 90 [[помаци|българи мохамедани]].<ref>{{МЕС|241|Битолска Каза}}</ref>
До [[Балкански войни|Балканските войни]] основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на [[Цариград]], а като строители - в [[Мала Азия]] и на други места. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Подгояни'' (Podgoyani) е посочено като в каза Ресен с 61 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 62 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.</ref> Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на XIX век Подмочани има 480 жители [[българи]] християни и 90 [[помаци|българи мохамедани]].<ref>{{МЕС|241}}</ref>


Почти всички жители на Подмочани в началото на XX век са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 [[албанци]]. В селото има българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., pр. 170-171.</ref> Българската църква „[[Свети Георги (Подмочани)|Свети Георги]]“ е построена през 1848 година.<ref name="Каталог 44">{{cite book |title= Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина |last=Палигора |first=Ристо |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=Центар за развој на Пелагонискиот плански регион |location= Битола|isbn= |pages=44 |url= http://issuu.com/opstinabt/docs/katalog_web_2 |accessdate=2015-07-04}}</ref>
Почти всички жители на Подмочани в началото на XX век са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 [[албанци]]. В селото има българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., pр. 170-171.</ref> Българската църква „[[Свети Георги (Подмочани)|Свети Георги]]“ е построена през 1848 година.<ref name="Каталог 44">{{cite book |title= Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина |last=Палигора |first=Ристо |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=Центар за развој на Пелагонискиот плански регион |location= Битола|isbn= |pages=44 |url= http://issuu.com/opstinabt/docs/katalog_web_2 |accessdate=2015-07-04}}</ref>

Версия от 22:46, 25 август 2018

Подмочани
Подмочани
— село —
Етнографският музей в Подмочани
41.0247° с. ш. 21.0503° и. д.
Подмочани
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областГорна Преспа
Надм. височина937 m
Население306 души (2002)
Пощенски код7316
МПС кодВТ
Подмочани в Общомедия

Подмочани (Шаблон:Lang-mk) е село в югозападната част на Република Македония, община Ресен. Според преброяването от 2002 година селото има 306 жители.

География

Селото се намира на 3 километра северно от Преспанското езеро и на запад от Пелистер, в областта Горна Преспа, на 890 метра надморска височина.

История

Според легенди, старото име на Подмочани е Дъбовяни. На изток от селото има останки от крепост, наричана от местните жители Маркова кула. Недалеч от нея се намира друга крепост - Ралейца, която преданието свързва с юнака Рале. На североизток от селото има следи от три църкви и „арапско“ гробище, а между Подмочани и Долна Бела църква има развалини, които според легендата са на градчето Дреново.[1]

До Балканските войни основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на Цариград, а като строители - в Мала Азия и на други места. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Подгояни (Podgoyani) е посочено като в каза Ресен с 61 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 62 българи.[2] Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Подмочани има 480 жители българи християни и 90 българи мохамедани.[3]

Почти всички жители на Подмочани в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 албанци. В селото има българско училище.[4] Българската църква „Свети Георги“ е построена през 1848 година.[5]

Жителите на Подмочани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт и в Илинденското въстание. На 24 юли 1903 година, след 5-часово сражение турска войска и башибозук нахлуват в селото, ограбват го и изгарят всички християнски къщи. Убити и изклани са 14 души, ранени са седем, а 38 жени са изнасилени.[6] Убитите при това нападени са Симо Стоянов, Ристе Настев, Нечо Георгиев, Ноне Янев, Илия Нечов, Кърсте Симов, Нестор Георгиев, Андрея Илиев, Ванча Стефова, Ката Мицева, Динка Трайчева, Зуда Динкина, Сава Евтимова, Ката Илиева, Лена Гошева, Наша Мишева, Никола Митрев, Гошо Цветков и Никола Митов. През август са убити още Трайче Стойчев, Павле Наумов, Нелко Димов, Симо Ристов, Ставре Петрев, Панде Трайчев, Митре Тасев, Яне Иванов, Ламби Илиев и Темелко Танев. Селото дава 70 души четници, от които загиват Кочо Илиев (Кочовски), Раде Стойчев, Коте Радев, Ставре Босилков, Ненчо Стефов и Стоян Николов[7].

По време на Първата световна война Подмочани е център на община в Ресенска околия и има 615 жители.[8]

В селото има две нови църкви - „Св. св. Петър и Павел“ на рида Подмочанска Горица от Баба с голям 33-метров железен кръст, камбанария и красива гледка към Преспанската котловина и разположената наблизо „Света Петка“ с извор с лековита вода.[9]

Паметник в Подмочани

Според преброяването от 2002 година селото има 306 жители, от които:[10]

Националност Всичко
македонци 302
албанци 2
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1

Обществени институции

В селото работи основно училище, има амбулатория, телефони, дом на културата, споменик на НОБ. Селото има устроен Етнографски музей.

Личности

Трайко Китанчев
Родени в Подмочани

Външни препратки

Бележки

  1. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, с. 48 - Рапорт на главния учител в Ресен от 25 май 1907 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., pр. 170-171.
  5. Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 44. Посетен на 2015-07-04.
  6. Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 195
  7. Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.15
  8. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 9.
  9. Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 43. Посетен на 2015-07-04.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16.