60 796
редакции
Повест: Разлика между версии
Направо към навигацията
Направо към търсенето
спасено микромъниче
(без метаинф.) |
(спасено микромъниче) |
||
|
'''Повестта''' е един от традиционните [[епически вид|епически видове]] в [[литература]]та, който по обсег, обем и творческо внушение заема средно място между [[разказ]]а и [[Роман (литература)|романа]]. Разликите са по отношение на [[сюжет]]ното развитие: по-добре разгърнато в сравнение с разказа върху няколко съществени момента, и все пак еднопланово и ограничено в сравнение с романа. Главните [[литературен герой|герои]] в повестите не навлизат в много сложни взаимоотношения помежду си. Повестта е все пак по-близо до разказа, отколкото до романа.
Самата дума „повест“ идва от старинната българска дума „повѣсть“ - „известие“, „разказ“. Заражда се в дух на [[хроника]] в [[българска литература|българската]] и [[руска литература|руската литература]] под влияние на старинното [[повествование]] (например ''„Повест за кръстното дърво“'', ''„Повест за Акир Премъдри“'').
Въпреки че основоположници на повестта са [[Франция|френски]] писатели от края на [[18 век|18]] — началото на [[19 век]], като [[Оноре дьо Балзак]] и [[Бернарден дьо Сен-Пиер]], бурно развитие този епичен вид претърпява в [[Русия]]. Майстори на повестта са писатели като [[Александър Пушкин]] (''„Капитанската дъщеря“''), [[Антон Чехов]] (''„Степ“''), [[Иван Тургенев]] (''„Пролетни води“''), [[Лев Толстой]] (''„Казаци“''), [[Николай Гогол]] (''„Тарас Булба“'').
Първата оригинална [[България|българска]] повест е ''„[[Нещастна фамилия]]“'' на [[Васил Друмев]], написана през 1861 г. Други известни повести са:
* [[Любен Каравелов]] — ''„Маминото детенце“, „Българи от старо време“''
* [[Иван Вазов]] — ''„[[Немили-недраги]]“, „[[Чичовци]]“, „[[Хаджи Ахил]]“, „[[Митрофан и Дормидолски]]“''
* [[Елин Пелин]] — ''„[[Гераците]]“''
* [[Йордан Йовков]] — ''„Жетварят“''
* [[Георги Караславов]] - ''„Селкор“''.
== Вижте също ==
* [[Новела]]
[[Категория:Литература]]
<!-- не съм сигурна в МЕПа... -->
| |||