Повест: Разлика между версии
без метаинф. |
спасено микромъниче |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Повестта''' е един от традиционните [[епически вид|епически видове]] в [[литература]]та, който по обсег, обем и творческо внушение заема средно място между [[разказ]]а и [[Роман (литература)|романа]]. Разликите са по отношение на [[сюжет]]ното развитие: по-добре разгърнато в сравнение с разказа върху няколко съществени момента, и все пак еднопланово и ограничено в сравнение с романа. Главните [[литературен герой|герои]] в повестите не навлизат в много сложни взаимоотношения помежду си. Повестта е все пак по-близо до разказа, отколкото до романа. |
|||
Белетристично литературно произведение с по–малък маящаб от [[роман]]а. Произходът на думата идва от старобългарския глагол вядати, което означава зная, а някои я използват за синоним на история. Днес повестта притежава отличаващи я белетристични жанрове. |
|||
Самата дума „повест“ идва от старинната българска дума „повѣсть“ - „известие“, „разказ“. Заражда се в дух на [[хроника]] в [[българска литература|българската]] и [[руска литература|руската литература]] под влияние на старинното [[повествование]] (например ''„Повест за кръстното дърво“'', ''„Повест за Акир Премъдри“''). |
|||
{{микромъниче|09:35, 29 декември 2006 (UTC)}} |
|||
Въпреки че основоположници на повестта са [[Франция|френски]] писатели от края на [[18 век|18]] — началото на [[19 век]], като [[Оноре дьо Балзак]] и [[Бернарден дьо Сен-Пиер]], бурно развитие този епичен вид претърпява в [[Русия]]. Майстори на повестта са писатели като [[Александър Пушкин]] (''„Капитанската дъщеря“''), [[Антон Чехов]] (''„Степ“''), [[Иван Тургенев]] (''„Пролетни води“''), [[Лев Толстой]] (''„Казаци“''), [[Николай Гогол]] (''„Тарас Булба“''). |
|||
Първата оригинална [[България|българска]] повест е ''„[[Нещастна фамилия]]“'' на [[Васил Друмев]], написана през 1861 г. Други известни повести са: |
|||
* [[Любен Каравелов]] — ''„Маминото детенце“, „Българи от старо време“'' |
|||
* [[Иван Вазов]] — ''„[[Немили-недраги]]“, „[[Чичовци]]“, „[[Хаджи Ахил]]“, „[[Митрофан и Дормидолски]]“'' |
|||
* [[Елин Пелин]] — ''„[[Гераците]]“'' |
|||
* [[Йордан Йовков]] — ''„Жетварят“'' |
|||
* [[Георги Караславов]] - ''„Селкор“''. |
|||
== Вижте също == |
|||
* [[Новела]] |
|||
[[Категория:Литература]] |
|||
<!-- не съм сигурна в МЕПа... --> |
Версия от 06:38, 18 март 2007
Повестта е един от традиционните епически видове в литературата, който по обсег, обем и творческо внушение заема средно място между разказа и романа. Разликите са по отношение на сюжетното развитие: по-добре разгърнато в сравнение с разказа върху няколко съществени момента, и все пак еднопланово и ограничено в сравнение с романа. Главните герои в повестите не навлизат в много сложни взаимоотношения помежду си. Повестта е все пак по-близо до разказа, отколкото до романа.
Самата дума „повест“ идва от старинната българска дума „повѣсть“ - „известие“, „разказ“. Заражда се в дух на хроника в българската и руската литература под влияние на старинното повествование (например „Повест за кръстното дърво“, „Повест за Акир Премъдри“).
Въпреки че основоположници на повестта са френски писатели от края на 18 — началото на 19 век, като Оноре дьо Балзак и Бернарден дьо Сен-Пиер, бурно развитие този епичен вид претърпява в Русия. Майстори на повестта са писатели като Александър Пушкин („Капитанската дъщеря“), Антон Чехов („Степ“), Иван Тургенев („Пролетни води“), Лев Толстой („Казаци“), Николай Гогол („Тарас Булба“).
Първата оригинална българска повест е „Нещастна фамилия“ на Васил Друмев, написана през 1861 г. Други известни повести са:
- Любен Каравелов — „Маминото детенце“, „Българи от старо време“
- Иван Вазов — „Немили-недраги“, „Чичовци“, „Хаджи Ахил“, „Митрофан и Дормидолски“
- Елин Пелин — „Гераците“
- Йордан Йовков — „Жетварят“
- Георги Караславов - „Селкор“.
Вижте също