Главанска река: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}} |
Ted Masters (беседа | приноси) м →top: Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг редактирано с AWB |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
| картинка-описание = |
| картинка-описание = |
||
| местоположение = '''[[България]]'''{{Br}}'''[[Област Стара Загора]]'''{{Br}}[[Община Гълъбово]]{{Br}}'''[[Област Хасково]]'''{{Br}}[[Община Симеоновград]] |
| местоположение = '''[[България]]'''{{Br}}'''[[Област Стара Загора]]'''{{Br}}[[Община Гълъбово]]{{Br}}'''[[Област Хасково]]'''{{Br}}[[Община Симеоновград]] |
||
| дължина = |
| дължина = 28 |
||
| басейн = 81 |
| басейн = 81 |
||
| отток = |
| отток = |
Версия от 20:33, 2 септември 2018
Гланаска река | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Стара Загора Община Гълъбово Област Хасково Община Симеоновград |
Дължина | 28 km |
Водосб. басейн | 81 km² |
Начало | |
Място | на 1,3 km ЮЗ от връх Чуката планина Сакар |
Координати | |
Надм. височина | 471 m |
Устие | |
Място | ляв приток на Сазлийка → Марица → Бяло (Егейско море) |
Координати | |
Надм. височина | 79 m |
Главанска е река в Южна България — Област Стара Загора, община Гълъбово и Област Хасково, община Симеоновград, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица. Дължината ѝ е 28 km.
Главанска река извира под името Улуклийска река на 471 м н.в. от Сакар планина, на 1,3 km югозападно от връх Чуката (543 м). До село Дряново тече в северозападна посока в сравнително тясна и дълбока долина през северозападните хълмисти части на Сакар, като между селата Помощник и Дряново се нарича Чарганлия. След Дряново реката завива ва югозапад, като долината ѝ се разширява и изплитнява и в този си участък се нарича Луда Яна. Влива се отляво в река Сазлийка от басейна на Марица на 79 m н.в., на 1,2 km преди устието на Сазлийка в Марица.
Площта на водосборният басейн на Главанска река е 81 km2, което представлява 2,5% от водосборния басейн на Сазлийка. Основни притоци — Ченгенедере (десен) и Ташлъдере (ляв, най-голям приток).
Речният режим на подхранване е с плувиален характер, което определя ясно изразен пролетен максимум на оттока — януари-май, а минимумът — юли-октомври. През лятно-есенните месеци пресъхва.
По течението на реката са разположени 3 села.
Водите на реката се използват за напояване: язовири "Чаирдере", "Ташлъдере", "Дряново".
Вижте още
Топографска карта
- Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-65. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 136.