Стефан Кисов: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м вр. --> връх |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от [[Елена]]. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в [[Одеса]]. Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). Командир на III – а [[рота]] от II- и [[батальон]] на Руско-българска [[бригада]]. |
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от [[Елена]]. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в [[Одеса]]. Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). Командир на III – а [[рота]] от II- и [[батальон]] на Руско-българска [[бригада]]. |
||
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] участва в [[Опълчение|Българското опълчение]]. Командир на рота от III – а Опълченска дружина. Военно звание ''прапоршик''. Отличава в сраженията срещу турските войски при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]] и |
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] участва в [[Опълчение|Българското опълчение]]. Командир на рота от III – а Опълченска дружина. Военно звание ''прапоршик''. Отличава в сраженията срещу турските войски при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]] и връх[[Шипченска битка (август 1877)|Шипка]]. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. [[Садово (Област Бургас)|Садово]] и с. Кадърфакли /дн.[[Везенково]] /. Стефан Кисов е един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст. |
||
До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на [[Втори пехотен струмски полк|II- и Пехотен Струмски полк]].<ref>Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.</ref> Като командир на този полк и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] участва в [[Сръбско-българската война]]. Отличава се в боевете при [[Бой при Брезник|Брезник]] (6 ноември) и [[Пиротско сражение|Пирот]] (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „[[За храброст]]“ IV ст. |
До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на [[Втори пехотен струмски полк|II- и Пехотен Струмски полк]].<ref>Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.</ref> Като командир на този полк и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] участва в [[Сръбско-българската война]]. Отличава се в боевете при [[Бой при Брезник|Брезник]] (6 ноември) и [[Пиротско сражение|Пирот]] (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „[[За храброст]]“ IV ст. |
||
Версия от 14:45, 10 септември 2018
| Стефан Кисов | |
| български военен деец | |
 | |
| Роден | Стефан Иванов Кисов
15 ноември 1861 г.
12 декември 1949 г. Болград, Обединено княжество Влашко и Молдова |
|---|---|
| Починал | 14 ноември 1915 г.
24 ноември 1915 г. София, Царство България |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Награди | орден на свети Владимир, 4-та степен |
| Стефан Кисов в Общомедия | |
Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), български офицер, полковник, командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).
Биография
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на III – а рота от II- и батальон на Руско-българска бригада.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от III – а Опълченска дружина. Военно звание прапоршик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и връхШипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли /дн.Везенково /. Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на II- и Пехотен Струмски полк.[1] Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.
След края на войната е назначен за командир на I – а Пехотна Софийска бригада.
Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията.
Военни звания
- Подпоручик (19 май 1876)[2]
- Поручик (8 септември 1879)
- Капитан (24 март 1883)
- Майор (20 септември 1885)
- Подполковник (18 май 1888)
- Полковник (18 септември 1902)
Съчинения
- Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885. София, 1900.
- Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878. София 1897, (второ издание, София 1902).
- Спомени от времето на преврата и контрапреврата. София, 1910, 69 стр.
Награди
- Орден „За храброст“ IV ст.
- Орден „Св. Александър“ II ст.
- Руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
Източници
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
- Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.
Бележки
- ↑ Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 101.
