Арени: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Edgar181 (беседа | приноси)
png --> svg (GlobalReplace v0.6.5)
м °C
Ред 41: Ред 41:
== Ароматност ==
== Ароматност ==
=== Правило на Хюкел за ароматност ===
=== Правило на Хюкел за ароматност ===
През 1931 г. [[Ерих Хюкел]] извежда т.нар. '''4n+2 правило'''. То гласи, че плоските циклични спрегнати системи са '''ароматни''', ако имат (4n+2) π-електрона (n=1,2,3...), и '''неароматни''', ако имат 4n π-електрона в пръстена. Бензенът има 4n+2=6 π-електрона (n=1) и е ароматен. [[Циклобутадиен]]ът има 4 π-електрона (n=1) и е антиароматен (крайно неустойчив, получен 1965 г. при -78°С и веднага се [[Димеризация|димеризира]]). Следователно наличието на циклична (затворена) спрегната π-система е необходимо, но не е единствено условие за ароматност.<ref name=":0">Марко Кирилов, Георги Нейков и др. – Химия и опазване на околната среда – профилирана подготовка 12. клас – Булвест 2000 – София 2007 – ISBN 978-954-18-0366-0</ref> За да бъде едно съединение ароматно, е необходимо да се спази преди всичко и правилото на Хюкел. Правилото обобщено гласи, че в молекулата на съединението трябва:<ref name="Петров">„Органична химия“, Галин Петров, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2006, ISBN-10: 954-07-2382-5</ref>
През 1931 г. [[Ерих Хюкел]] извежда т.нар. '''4n+2 правило'''. То гласи, че плоските циклични спрегнати системи са '''ароматни''', ако имат (4n+2) π-електрона (n=1,2,3...), и '''неароматни''', ако имат 4n π-електрона в пръстена. Бензенът има 4n+2=6 π-електрона (n=1) и е ароматен. [[Циклобутадиен]]ът има 4 π-електрона (n=1) и е антиароматен (крайно неустойчив, получен 1965 г. при -78 °C и веднага се [[Димеризация|димеризира]]). Следователно наличието на циклична (затворена) спрегната π-система е необходимо, но не е единствено условие за ароматност.<ref name=":0">Марко Кирилов, Георги Нейков и др. – Химия и опазване на околната среда – профилирана подготовка 12. клас – Булвест 2000 – София 2007 – ISBN 978-954-18-0366-0</ref> За да бъде едно съединение ароматно, е необходимо да се спази преди всичко и правилото на Хюкел. Правилото обобщено гласи, че в молекулата на съединението трябва:<ref name="Петров">„Органична химия“, Галин Петров, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2006, ISBN-10: 954-07-2382-5</ref>
# да се съдържат атоми, свързани в пръстен (като освен C-атоми в пръстена могат да участват и други атоми – [[хетероциклични съединения]]);
# да се съдържат атоми, свързани в пръстен (като освен C-атоми в пръстена могат да участват и други атоми – [[хетероциклични съединения]]);
# броят на π-електроните от нехибридните p-AO в пръстена да са равни на 4''n''+2 (Хюкел), като ''n''=0, 1, 2, 3 и т.н.;
# броят на π-електроните от нехибридните p-AO в пръстена да са равни на 4''n''+2 (Хюкел), като ''n''=0, 1, 2, 3 и т.н.;

Версия от 19:08, 11 септември 2018

Бензеновият пръстен

Ароматен въглеводород или арен[1] (понякога арилов въглеводород)[2] е въглеводород с циклична структура и делокализиран π-електронен секстет. Терминът ароматни е предложен преди определянето на физическия механизъм за ароматност и произлиза от факта, че много от тези съединения имат сладникав аромат. Конфигурацията на шестте въглеродни атома в ароматните съединения е известна като пръстен на бензена, по името на възможно най-простия въглеводород, бензена (ост. бензол). Ароматните въглеводороди могат да бъдат моноциклични или полициклични.

В арените въглеродните и водородните атоми образуват бензеново ядро и са свързани помежду си чрез сигма (σ) и 6-пи (π) делокализирана връзка. Въглеродният атом в молекулата на арените се намира в sp2 хибридно състояние.

  • Моноядрени арени

Моноядрените арени са изградени от едно бензеново ядро (). Това са бензенът и неговите хомолози.

Хекса-пери-хексабензокоронен
  • Полиядрени арени

Полиядрени арени има в два случая:
- когато две ядра са свързани помежду си чрез сигма (σ) връзка между два въглеродни атома.
- когато две ядра са свързани помежду си чрез два общи въглеродни атома (бифенил).

Някои небензенови производни съединения, наречени хетероарени, които отговарят на правилото на Хюкел, също са ароматни съединения. В тези съединения най-малко един въглероден атом е заменен с един от хетероатомите кислород, азот или сяра. Пример за небензеново хетеросъединение с ароматни свойства е фуранът, хетероциклено съединения с петчленен пръстен, който включва един кислороден атом, както и пиридин, хетероциклено съединения с шестчленен пръстен, съдържащи един азотен атом.

Бензен и производните му

Орто-,мета-, и пара-ориентация при бензен

Бензеновите производни имат между един и шест заместители, свързани към централното ядро. Примери на бензенови производни само с един заместител са фенолът, който носи хидроксилна група, и толуенът с метилова група. Когато има повече от един заместител в пръстена, тяхната пространствена ориентация стават важна, като се делят на орто-, мета-, и пара- ориентирани. Така например, при трите изомера за крезола, метилова и хидроксилна групи може да бъдат поставени в непосредствена близост една от друга (орто), през една позиция (мета) или една срещу друга (пара). Ксиленолът има две метилови групи в допълнение към хидроксилната група и за тази структура съществуват 6 изомера.

Ароматност

Правило на Хюкел за ароматност

През 1931 г. Ерих Хюкел извежда т.нар. 4n+2 правило. То гласи, че плоските циклични спрегнати системи са ароматни, ако имат (4n+2) π-електрона (n=1,2,3...), и неароматни, ако имат 4n π-електрона в пръстена. Бензенът има 4n+2=6 π-електрона (n=1) и е ароматен. Циклобутадиенът има 4 π-електрона (n=1) и е антиароматен (крайно неустойчив, получен 1965 г. при -78 °C и веднага се димеризира). Следователно наличието на циклична (затворена) спрегната π-система е необходимо, но не е единствено условие за ароматност.[3] За да бъде едно съединение ароматно, е необходимо да се спази преди всичко и правилото на Хюкел. Правилото обобщено гласи, че в молекулата на съединението трябва:[4]

  1. да се съдържат атоми, свързани в пръстен (като освен C-атоми в пръстена могат да участват и други атоми – хетероциклични съединения);
  2. броят на π-електроните от нехибридните p-AO в пръстена да са равни на 4n+2 (Хюкел), като n=0, 1, 2, 3 и т.н.;
  3. орбиталите на всички атоми в пръстена да са в sp2-хибридизация (виж МВВ).

Просто казано едно циклично съединение е ароматно, ако в пръстена му се редуват двойни и прости връзки и ако съдържа 2, 6, 10, 14, 18 или 26... наброй π-електрони в него:

Ако пръстеновидно съединение има нечетен брой редуващи се двойни връзки, то най-вероятно е ароматно.

Примери за други ароматни съединения

Циклопентадиенилнатрии

Структура на циклопентадиенилнатрии

От циклопентадиен след изместване водороден атом от метиленовата си група с Натрий се получава циклопентадиенилнатрий, в пръстена на който се съдържат 6 спрегнати π-електрона (4x1+2 = 6), което го прави ароматно съединение. [5]

Фероцен

Структурна формула на фероцен

Водороден атом може да се замести и с халогенмагнезилна група като напр. C2H5MgBr. Продукт на реакцията е циклопентадиенилмагнезиев бромид, който реагира с железен дихлорид и дава кристалното съединение бис-циклопентадиенилжелязо (портокале­в цвят) наречено фероцен от Роберт Удуърт. Фероценът съдържа два петатомни пръсте­на, изградени от СН-групи. Във всеки от тях четирите π-електрона от π-връзките и двойката електрони от аниона на СН-групата (про­излязла, от СН2-групата) образуват общ π-секстет. Така фероценът има два π-секстета и притежава ароматен характер (по­добно на бензена). Двете ядра са копланарни. Железният атом в това съединение е свързан с петте C-атома на всеки от пръстените подобно на сандвич. „Сандвичевата“ структура на фероцена е потвърдена по рентгенографски път. Фероценът може да реа­гира с ацетилхлорид, като дава диацетилно производно (синтез по Фридел-Крафтс).[5]

Структура на бифенил
Структура на нафтален

Множество важни химически съединения са производни на бензена, вследствие на заместване на един или повече от водородните му атоми с друга функционална група. Примери за прости бензенови производни са фенол, толуен и анилин. Бензеновият остатък (радикал), участващ в различни други съединения, се нарича фенил или фенилова група. Свързването на две бензенови ядра дава бифенил C6H5-C6H5. Последваща загуба на водороден атом води до образуването на полициклични ароматни въглеводороди, като нафтален, антрацен. Краят на свързването на бензеновите ядра се осъществява при безводородната алотропна форма на въглерода – графит.

Източници

  1. Definition IUPAC Gold Book Link
  2. Mechanisms of Activation of the Aryl Hydrocarbon Receptor by Maria Backlund, Institute of Environmental Medicine, Karolinska Institutet
  3. Марко Кирилов, Георги Нейков и др. – Химия и опазване на околната среда – профилирана подготовка 12. клас – Булвест 2000 – София 2007 – ISBN 978-954-18-0366-0
  4. „Органична химия“, Галин Петров, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2006, ISBN-10: 954-07-2382-5
  5. а б в М. Николов и др. – Учебник по Химия за студенти по медицина и стоматология – Трето издание – АРСО София 2012 – ISBN: 978-954-8967-26-Х