Фридрих Шилер: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
м (дребни)
Редакция без резюме
 
== Философски трудове ==
Шилер пише много философски трудове по [[етика]] и [[естетика]]. Той синтезира идеите на Кант с възгледите на [[Карл Леонхард Райнхолд]]. Развива понятието за „красивата душа“ (''Schöne Seele'') – човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (''Pflicht und Neigung'') вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: [[Бог]] е Красотата. Трудовете му по философия разглеждат и въпроса за човешката свобода – занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като ''„Тридесетгодишната война“'' и ''„Въстанието в Холандия“'', а после намира място и в драмите му (трилогията ''„Валенщайн“'' е за [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], а ''„Дон Карлос“'' – за въздигането на [[Холандия]] срещу [[Испания]]). Шилер пише основоположната статия ''„Върху трагическото изкуство“'' и две важни есета по въпроса за възвишеното (''das Erhabene''), озаглавени „''Vom Erhabenen''“ и „''Über das Erhabene''“. Те насочват погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, например инстинктатинстинкта за самосъхранение, когато някой с готовност умира за една красива идея.
 
[[File:Goethe Schiller Weimar.jpg|мини|250px|Статуя на Гьоте и Шилер пред Ваймарския театър]]
 
== Медицински трудове ==
Малко известен факт е, че наред ссъс работитесъчиненията си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината, и по-специално с душевните болести. Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен ''„За философията на физиологията“'', както и в ''„По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа“'' (''Versuch über den Zusammenhang der thierschen Natur des Menschen mit seiner geistigen, Stuttgart, 1780)''. В резултат на медицинската практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на творческия труд и той за първи път формулира понятието ''[[трудова терапия|трудова]]'' (или ''занимателна'') терапия (''Beschāftigungstherapie'').
 
== Библиография ==
* ''Der Parasit oder Die Kunst, sein Glück zu machen'', Lustspiel, 1803
* ''Wilhelm Tell'', 1803/04 („Вилхелм Тел“)
* ''Demetrius'' (unvollendetнезавършена), 1805
 
=== Стихотворения и балади ===
[[Картинка:SchillerDenkmal.jpg|thumbмини|250px|Паметник на Шилер в Кьонигсберг, днес Калининград]]
* ''Ode an die Freude'', 1786
* ''Resignation'', 1786

Навигация