Фенолфталеин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 20:41, 11 септември 2018

Фенолфталеинът (C₂₀H₁₄O₄) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262 °C и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Не се разтваря във вода. Разтворът на фенолфталеина в алкохол се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, "малинов" цвят) в присъсътвието на алкални хидроксиди (pH>9,6), а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство. Открит е от Адолф фон Байер през 1871 г. Получава се чрез взаимодествие на фталов анхидрид с фенол.

Вид	H₃In⁺	H₂In	In²⁻	In(OH)³⁻
Структура
Модел
pH	<0	0−8.2	8.2−12.0	>12.0
Изменение	силно киселинен	киселинен или почти неутрален	основен	силно основен
Цвят	оранжев	безцветен	малиновочервен	безцветен
Картинка

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 [[File:Phenolphthalein.jpg|thumb|300px|Фенолфталеин в [[основа|алкална среда]]]]
-'''Фенолфталеинът'''  (C<sub>20</sub>H<sub>14</sub>O<sub>4</sub>) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262°С и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Не се разтваря във вода. Разтворът на фенолфталеина в [[алкохол]] се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, "малинов" цвят) в присъсътвието на алкални хидроксиди (pH>9,6), а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство. Открит е от [[Адолф фон Байер]] през 1871 г. Получава се чрез взаимодествие на [[фталов анхидрид]] с [[фенол]].
+'''Фенолфталеинът'''  (C<sub>20</sub>H<sub>14</sub>O<sub>4</sub>) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262 °C и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Не се разтваря във вода. Разтворът на фенолфталеина в [[алкохол]] се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, "малинов" цвят) в присъсътвието на алкални хидроксиди (pH>9,6), а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство. Открит е от [[Адолф фон Байер]] през 1871 г. Получава се чрез взаимодествие на [[фталов анхидрид]] с [[фенол]].
 {| class="wikitable" style="margin: 1em auto 1em auto; text-align: center;"