Харитон Генадиев: Разлика между версии

Харитон Генадиев
	Харитон Генадиев
български журналист
	Генадиев на стари години
Роден	1861 г. Битоля, Османска империя
Починал	23 април 1914 г. (53 г.) София, Царство България
Научна дейност
Област	Лингвистика
Семейство
Братя/сестри	Павел Иванов Генадиев; Михаил Генадиев
	Харитон Генадиев в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:32, 12 септември 2018

Харитон Иванов Генадиев е български журналист, лексикограф и преводач.

Биография

Роден е през 1861 година в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Дядо му е българският митрополит Генадий Велешки (1830-1890), син е на Иван Генадиев Хармосин, а видният политик Никола Генадиев му е брат. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица Цариград. Заема различни административни длъжности в Източна Румелия.

По-късно служи в Българската екзархия в Цариград и в 1887 година прави неуспешен опит да основе екзархийски вестник в Цариград в 1887 година.^[1] Връща се в Пловдив, където закупува печатницата на французина Едуард Дионе и от 1888 до 1890 година издава успешното списание за преводни романи и разкази „Зимни нощи“.^[1]^[2] В 1890 година основава всекидневника „Балканска зора“, първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, на който до 1894 година е главен редактор.^[1]

От 1903 година до 1907 година е началник на отдела по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар Фердинанд I.

Прави много преводи от френски:

Александър Дюма - баща, „Граф Монте Кристо“, 1889
Молиер, „Благородникът“, 1890
Александър Дюма - баща, „Съвестта“, 1893
Жул Верн, „Капитан Немо или 2000 левги под море“, 1893
Жул Верн, „Чанселор“, 1895
Виктор Юго, „Клетниците“, 1897-1898
Александър Дюма - баща, „Рицарят на червения дом“, 1918
Жул Верн, „Около месечината“, 1919
Жул Верн, „Тайнственият остров“, 1921

Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.

Умира на 23 април 1914 година в София.^[3]^[4]

Родословно дърво

Димитър Мокрянин

Генадий Велешки
(1800 — 1876)

Василикия
Генадиева

Иван Генадиев
(ок. 1830 — 1890)

Райчо Генадиев
(1859 — ?)

Харитон Генадиев
(1861 — 1914)

Михаил Генадиев
(1863 — 1945)

Никола Генадиев
(1868 — 1923)

Павел Генадиев
(1873 — 1959)

Екатерина Венедикова

Йордан Венедиков
(1892 — 1919)

Фео Мустакова
(1909 — 2011)

Асен Генадиев
(1909 — 1987)

Василка Генадиева
(1905 — 1973)

Бележки

↑ ^а ^б ^в Известният непознат: Иван Стоянович - Аджелето (1862–1947). София, Ciela. ISBN 978-954-28-1091-9. с. 217.
↑ Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1962. с. 33.
↑ Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.135.

[Известният_непознат_217-1] а ^б ^в Известният непознат: Иван Стоянович - Аджелето (1862–1947). София, Ciela. ISBN 978-954-28-1091-9. с. 217.

[2] Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1962. с. 33.

[3] Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981.

[4] Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.135.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 == Биография ==
-Роден е през 1861 година в [[Битоля]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в  [[Република Македония]]. Дядо му е българският митрополит [[Генадий Велешки]] (1830-1890), син е на [[Иван Генадиев]] Хармосин, а видният политик [[Никола Генадиев]] му е брат. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица [[Цариград]]. Заема различни административни длъжности в [[Източна Румелия]], а по-късно служи в [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград. Връща се в България и от 1903 година до 1907 година е началник на отдела по печата на [[Външно министерство|Външното министерство]] и шеф на [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]]. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар [[Фердинанд I]].
+Роден е през 1861 година в [[Битоля]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в  [[Република Македония]]. Дядо му е българският митрополит [[Генадий Велешки]] (1830-1890), син е на [[Иван Генадиев]] Хармосин, а видният политик [[Никола Генадиев]] му е брат. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица [[Цариград]]. Заема различни административни длъжности в [[Източна Румелия]].
+По-късно служи в [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград и в 1887 година прави неуспешен опит да основе екзархийски вестник в Цариград в 1887 година.<ref name="Известният непознат 217">{{cite book |title= Известният непознат: Иван Стоянович - Аджелето (1862–1947) |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= |publisher= Ciela |location=София |isbn=978-954-28-1091-9 |pages=217 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Връща се в Пловдив, където закупува печатницата на французина Едуард Дионе и от 1888 до 1890 година издава успешното списание за преводни романи и разкази „[[Зимни нощи]]“.<ref name="Известният непознат 217"/><ref>{{cite book |title= Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1962|publisher=Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=33 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> В 1890 година основава всекидневника „[[Балканска зора]]“, първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, на който до 1894 година е главен редактор.<ref name="Известният непознат 217"/>
+От 1903 година до 1907 година е началник на отдела по печата на [[Външно министерство|Външното министерство]] и шеф на [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]]. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар [[Фердинанд I]].
-Генадиев е сред основателите и първите редактори (до 1894) на всекидневника „[[Балканска зора]]“, който е първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излизал в Пловдив от 1890 година до 1900 година. Редактира преводното списание „Зимни нощи. Ежемесечен журнал за романи и разкази в превод“ (Пловдив, 1888 - 1890).
 [[Файл:Hariton Genadiev.jpg|ляво|мини|250п|Портрет на Генадиев]]
 [[File:Balkanska Zora Editorial Board.jpg|мини|250п|Редакцията на „[[Балканска зора]]“: [[Никола Генадиев]], Харитон Генадиев, [[Иван Стоянович]], [[Владимир Неделев]].]]