Софийска епархия (източнокатолическа): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Petar.gp (беседа | приноси)
2 редакции
Редакция без резюме
м век; козметични промени
Ред 6: Ред 6:


== История ==
== История ==
[[File:Apostolic Exarchate of Sofia Dormition Church 2.jpg|мини|250п|Катедралата „Успение Богородично“]]
[[Файл:Apostolic Exarchate of Sofia Dormition Church 2.jpg|мини|250п|Катедралата „Успение Богородично“]]
[[Униатско движение|Униатското движение]] по Българските земи възниква в средата на 19-ти век. През 1860 г. папа [[Пий IX]] приема присъединяването на група българи към Католическата Църква. За глава на новата католическа общност е избран [[архимандрит]] [[Йосиф Соколски]], който е ръкоположен от папата в 1861 г. в сан [[архиепископ]].
[[Униатско движение|Униатското движение]] по Българските земи възниква в средата на 19 век. През 1860 г. папа [[Пий IX]] приема присъединяването на група българи към Католическата Църква. За глава на новата католическа общност е избран [[архимандрит]] [[Йосиф Соколски]], който е ръкоположен от папата в 1861 г. в сан [[архиепископ]].


Скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход „Елбрус“ на 6 юни 1861 г. заедно с възрожденския писател Петко Р. Славейков<ref>Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. „Художник“, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 637</ref>. Според други източници архиепископ Йосиф е отвлечен и заточен в [[Киев]], където умира след 18 години<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA593&lpg=PA593&dq=йосиф+соколски+отвличат&source=bl&ots=Z3yxSUjcQX&sig=8ZS8ucUVcNd18CN8wvMAqIedSCw&hl=bg&redir_esc=y#v=onepage&q=йосиф%20соколски%20&f=false История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954621213X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков, издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 9545284676, стр. 593 – 594]</ref>. За негов приемник е избран [[Рафаил Попов]]. Междувременно папа [[Пий IX]] насърчава монаси от обществата на [[успенци]]те и [[възкресенци]]те да изпратят свои братя в Цариград, [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]].
Скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход „Елбрус“ на 6 юни 1861 г. заедно с възрожденския писател Петко Р. Славейков<ref>Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. „Художник“, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 637</ref>. Според други източници архиепископ Йосиф е отвлечен и заточен в [[Киев]], където умира след 18 години<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA593&lpg=PA593&dq=йосиф+соколски+отвличат&source=bl&ots=Z3yxSUjcQX&sig=8ZS8ucUVcNd18CN8wvMAqIedSCw&hl=bg&redir_esc=y#v=onepage&q=йосиф%20соколски%20&f=false История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954621213X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков, издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 9545284676, стр. 593 – 594]</ref>. За негов приемник е избран [[Рафаил Попов]]. Междувременно папа [[Пий IX]] насърчава монаси от обществата на [[успенци]]те и [[възкресенци]]те да изпратят свои братя в Цариград, [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]].
Ред 19: Ред 19:
Бъдещият папа Йоан XXIII от 1925 г. до 1934 г. е апостолически делегат в България с мисията, поверена му от папата, да организира живота на Католическата църква от източен обред. С негово съдействие през 1926 г. Рим създава Католическата апостолическа екзархия със седалище София. На 31 юли същата година за първи апостолически екзарх е назначен епископ [[Кирил Куртев]].
Бъдещият папа Йоан XXIII от 1925 г. до 1934 г. е апостолически делегат в България с мисията, поверена му от папата, да организира живота на Католическата църква от източен обред. С негово съдействие през 1926 г. Рим създава Католическата апостолическа екзархия със седалище София. На 31 юли същата година за първи апостолически екзарх е назначен епископ [[Кирил Куртев]].


През 1928 г. в България има организирани апостолически енории в 24 селища в градовете [[София]], [[Пловдив]], [[Варна]], [[Стара Загора]], [[Ямбол]], [[Сливен]], [[Бургас]], [[Казанлък]], [[Тополовград]], [[Ивайловград]] и [[Малко Търново]], в селата
През 1928 г. в България има организирани апостолически енории в 24 селища в градовете [[София]], [[Пловдив]], [[Варна]], [[Стара Загора]], [[Ямбол]], [[Сливен]], [[Бургас]], [[Казанлък]], [[Тополовград]], [[Ивайловград]] и [[Малко Търново]], в селата
* [[Студена (област Хасково)|Студена]], [[Дервишка могила]], [[Мустрак|Мустракли]], [[Присадец]] и [[Филипово (област Хасково)|Филипово]], [[Свиленград]]ско
* [[Студена (област Хасково)|Студена]], [[Дервишка могила]], [[Мустрак]]ли, [[Присадец]] и [[Филипово (област Хасково)|Филипово]], [[Свиленград]]ско
* [[Покрован]] и [[Кобилино]], [[Ивайловград]]скo
* [[Покрован]] и [[Кобилино]], [[Ивайловград]]скo
* [[Зорница (област Бургас)|Зорница]] и [[Правдино]], [[Ямбол]]скo
* [[Зорница (област Бургас)|Зорница]] и [[Правдино]], [[Ямбол]]скo
Ред 28: Ред 28:
За тях се грижат 33 свещеници, които обслужват около 15 000 униати. В следващите години се създават нови енории – в село [[Куклен]], [[Пловдив]]ско и в [[Свиленград]].<ref>[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=52 Епископ Кирил Куртев]</ref> На 29 май 1929 г. в Ямбол се провежда конференцията на католиците от източен обред в България. В нея участват 27 делегати - 13 свещеници и 14 миряни от общо 15 енории. Работата на конференцията е открита от архиепископ Ронкали. Основният резултат от конференцията е очертаването на организационните принципи за сдружаване на католиците от източен обред в България.<ref name=":1" />
За тях се грижат 33 свещеници, които обслужват около 15 000 униати. В следващите години се създават нови енории – в село [[Куклен]], [[Пловдив]]ско и в [[Свиленград]].<ref>[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=52 Епископ Кирил Куртев]</ref> На 29 май 1929 г. в Ямбол се провежда конференцията на католиците от източен обред в България. В нея участват 27 делегати - 13 свещеници и 14 миряни от общо 15 енории. Работата на конференцията е открита от архиепископ Ронкали. Основният резултат от конференцията е очертаването на организационните принципи за сдружаване на католиците от източен обред в България.<ref name=":1" />


На 30 май 1941 г., неочаквано епископ Кирил Куртев подава оставка. За негов заместник е избран епископ [[Иван Гаруфалов|Йоан Гаруфалов]]. Ръкополагането му се извършва на 1 ноември 1942 г. в енорийския храм „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]" в София от епископ Кирил Куртев в съслужние с [[Дамян Теелен]] - епископ на [[Никополска епархия|Никополската епархия]], и [[Иван Романов]] - епископ на [[Софийско-Пловдивска епархия|Софийско-Пловдивската епархия]]. Присъства също и архиепископ [[Джузепе Мацоли]] - aпостолически делегат в България. Оттогава униатската църква в България започва да се именува ''католическа екзархия''.<ref name=":1">{{cite book|title=Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване|last=Елдъров|first=Светлозар|authorlink=Светлозар Елдъров|year=2002|location=София|url=http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Elderov_Katolicite_v_BG.pdf}}</ref>
На 30 май 1941 г., неочаквано епископ Кирил Куртев подава оставка. За негов заместник е избран епископ [[Иван Гаруфалов|Йоан Гаруфалов]]. Ръкополагането му се извършва на 1 ноември 1942 г. в енорийския храм „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]" в София от епископ Кирил Куртев в съслужние с [[Дамян Теелен]] - епископ на [[Никополска епархия|Никополската епархия]], и [[Иван Романов]] - епископ на [[Софийско-Пловдивска епархия|Софийско-Пловдивската епархия]]. Присъства също и архиепископ [[Джузепе Мацоли]] - aпостолически делегат в България. Оттогава униатската църква в България започва да се именува ''католическа екзархия''.<ref name=":1">{{cite book|title=Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване|last=Елдъров|first=Светлозар|authorlink=Светлозар Елдъров|year=2002|location=София|url=http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Elderov_Katolicite_v_BG.pdf}}</ref>


След смъртта на екзарх Гаруфалов, епископ Кирил Куртев е назначен отново. Същият период е белязан с преследването на Католическата църква в България от комунистическия режим и почти [[Католически процеси|всички свещеници преминават през затворите]]. След смъртта на Кирил Куртев е назначен от Рим архиепископ [[Методий Стратиев]].
След смъртта на екзарх Гаруфалов, епископ Кирил Куртев е назначен отново. Същият период е белязан с преследването на Католическата църква в България от комунистическия режим и почти [[Католически процеси|всички свещеници преминават през затворите]]. След смъртта на Кирил Куртев е назначен от Рим архиепископ [[Методий Стратиев]].
Ред 57: Ред 57:
Софийската екзархия е разделена на 14 енории:
Софийската екзархия е разделена на 14 енории:
* [[София]]: катедрална енория „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]“ с ректорални църкви:
* [[София]]: катедрална енория „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]“ с ректорални църкви:
** Църква на монасите боси [[Кармелити|кармелити]] „„[[Свети Франциск от Асизи (София)|Свети Франциск от Асизи“]]
** Църква на монасите боси [[кармелити]] „„[[Свети Франциск от Асизи (София)|Свети Франциск от Асизи“]]
** Църква на сестрите [[евхаристинки]] [[Свети Йоан XXIII (София)|„Свети папа Йоан XXIII“]]
** Църква на сестрите [[евхаристинки]] [[Свети Йоан XXIII (София)|„Свети папа Йоан XXIII“]]
*** Параклис [[Сестри евхаристинки (София)#Параклис „Свети Йосиф“|„Свети Йосиф“]] към манастира „[[Сестри евхаристинки (София)|Сестри евхаристинки]]“
*** Параклис [[Сестри евхаристинки (София)#Параклис „Свети Йосиф“|„Свети Йосиф“]] към манастира „[[Сестри евхаристинки (София)|Сестри евхаристинки]]“
Ред 112: Ред 112:
* [http://www.kae-bg.org/ Софийска екзархия]
* [http://www.kae-bg.org/ Софийска екзархия]
* [http://www.catholic-hierarchy.org/diocese/dsoby.html Catholic Hierarchy: Apostolic Exarchate of Sofia (Bulgarian)]
* [http://www.catholic-hierarchy.org/diocese/dsoby.html Catholic Hierarchy: Apostolic Exarchate of Sofia (Bulgarian)]
⚫
{{DEFAULTSORT:Католическа Апостолическа Екзархия}}

[[Категория:Софийска апостолическа екзархия| Католическа Апостолическа Екзархия]]
[[Категория:Софийска апостолическа екзархия| ]]
[[Категория:Религия в София]]
[[Категория:Религия в София]]
⚫
{{DEFAULTSORT:Католическа Апостолическа Екзархия}}

Версия от 22:40, 13 септември 2018

Католическа Апостолическа Екзархия (Шаблон:Lang-la) е апостолическа екзархия в България, единствената епархия на източнокатолическата Църква на съединените с Рим българи, обхващаща цялата територия на страната.

На север граничи с архиепархията на Фъгъраш – Алба Юлия в Румъния, на запад – със Сръбско-черногорската апостолическа екзархия и с Македонската апостолическа екзархия, на юг – с Гръцката апостолическа екзархия от византийски обред и с Истанбулската апостолическа екзархия от византийски обред.

Софийският екзарх има седалище в София, при катедралата „Успение Богородично“.

История

Катедралата „Успение Богородично“

Униатското движение по Българските земи възниква в средата на 19 век. През 1860 г. папа Пий IX приема присъединяването на група българи към Католическата Църква. За глава на новата католическа общност е избран архимандрит Йосиф Соколски, който е ръкоположен от папата в 1861 г. в сан архиепископ.

Скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход „Елбрус“ на 6 юни 1861 г. заедно с възрожденския писател Петко Р. Славейков[1]. Според други източници архиепископ Йосиф е отвлечен и заточен в Киев, където умира след 18 години[2]. За негов приемник е избран Рафаил Попов. Междувременно папа Пий IX насърчава монаси от обществата на успенците и възкресенците да изпратят свои братя в Цариград, Македония и Тракия.

След смъртта на епископ Рафаил Попов за глава на Католическата църква от източен обред е назначен епископ Нил Изворов, който представлява интересите на българските католици пред турските власти.

През 1883 г., с декрет от Рим, Конгрегацията за разпространение на вярата издига 2 викариата – за Тракия и Македония, със съответните епископи – Михаил Петков и Лазар Младенов. По време на Първата световна война и след нея много от верните на тези епархии са принудени да се преселят в България.

През 1925 г. папа Пий XI решава да назначи апостолически визитатор на Светия престол в България и изпраща монс. Анджело Ронкали.

Бъдещият папа Йоан XXIII от 1925 г. до 1934 г. е апостолически делегат в България с мисията, поверена му от папата, да организира живота на Католическата църква от източен обред. С негово съдействие през 1926 г. Рим създава Католическата апостолическа екзархия със седалище София. На 31 юли същата година за първи апостолически екзарх е назначен епископ Кирил Куртев.

През 1928 г. в България има организирани апостолически енории в 24 селища в градовете София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Бургас, Казанлък, Тополовград, Ивайловград и Малко Търново, в селата

За тях се грижат 33 свещеници, които обслужват около 15 000 униати. В следващите години се създават нови енории – в село Куклен, Пловдивско и в Свиленград.[3] На 29 май 1929 г. в Ямбол се провежда конференцията на католиците от източен обред в България. В нея участват 27 делегати - 13 свещеници и 14 миряни от общо 15 енории. Работата на конференцията е открита от архиепископ Ронкали. Основният резултат от конференцията е очертаването на организационните принципи за сдружаване на католиците от източен обред в България.[4]

На 30 май 1941 г., неочаквано епископ Кирил Куртев подава оставка. За негов заместник е избран епископ Йоан Гаруфалов. Ръкополагането му се извършва на 1 ноември 1942 г. в енорийския храм „Успение Богородично" в София от епископ Кирил Куртев в съслужние с Дамян Теелен - епископ на Никополската епархия, и Иван Романов - епископ на Софийско-Пловдивската епархия. Присъства също и архиепископ Джузепе Мацоли - aпостолически делегат в България. Оттогава униатската църква в България започва да се именува католическа екзархия.[4]

След смъртта на екзарх Гаруфалов, епископ Кирил Куртев е назначен отново. Същият период е белязан с преследването на Католическата църква в България от комунистическия режим и почти всички свещеници преминават през затворите. След смъртта на Кирил Куртев е назначен от Рим архиепископ Методий Стратиев.

Структура

Понастоящем Католическата апостолическа екзархия има 14 енории в цялата страна, обслужвани от 21 свещеници. В нея работят монашеските общества на отците успенци, възкресенци, салезиани, кармелити и сестрите кармелитки, евхаристинки, облатки и фоколарини от Марииното дело.

От 1995 г. управляващ Католическа апостолическа екзархия е епископ Христо Пройков. Към 2004 г. в екзархията служат 21 свещеници: 6 мирски и 15 монашески. На 1 свещеник се падат 476 католици. Освен това има 15 монаси и 40 монахини от различни ордени.

Епископска курия
Енории
Католически енории в България
Карта на католическите енории в България
Карта на католическите енории в България
  Софийско-пловдивска епархия
  Никополска епархия
  Софийска екзархия (източен обред)

Софийската екзархия е разделена на 14 енории:

Статистика

година население свещеници дякони монаси енории
кръстени общо % католици брой мирски йеромонаси кръстени на свещеник мъже жени
1969 ? 8.500.000 ? 8 8 0 21 20
1988 15.000 ? ? 20 12 8 750 16 40 18
1999 15.000 ? ? 16 6 10 937 10 39 20
2000 15.000 ? ? 15 5 10 1.000 10 40 20
2001 15.000 ? ? 17 5 12 882 14 40 20
2002 15.000 ? ? 18 5 13 833 15 40 10
2003 10.000 ? ? 19 5 14 526 14 40 10
2004 10.000 ? ? 21 6 15 476 15 40 21
2009 10.000 ? ? 21 5 16 476 20 38 21
2010 10.000 ? ? 22 6 17 434 21 39 22

Вижте също

Източници

  1. ↑ Цончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово, печ. „Художник“, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 637
  2. ↑ История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954621213X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков, издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 9545284676, стр. 593 – 594
  3. ↑ Епископ Кирил Куртев
  4. ↑ а б Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Софийска_епархия_(източнокатолическа)&oldid=8705618“.