Созопол (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Созопол.

---

Созопол (община) 42.417, 27.7
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Бургас
Площ	480.07 km²
Население	14 826 души
Адм. център	Созопол
Брой селища	12
Сайт	sozopol.bg
Управление
Кмет	Тихомир Янакиев (БСП за България; 2019)
Общ. съвет	17 съветници ГЕРБ (11) БСП (4) ЗС „Ал. Стамболийски“ (1) НФСБ (1)
Созопол (община) в Общомедия

Топографска карта на община Созопол.

Община Созопол се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в източната част на област Бургас. С площта си от 480,067 km² заема 8-мо място сред общини на областта, което съставлява 6,2% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Бургас;
• на северозапад – община Камено;
• на запад – община Средец;
• на югозапад – община Малко Търново;
• на юг – община Приморско;
• на изток и североизток – Черно море.

Релеф, води, природни и исторически забележителности

Релеф

Релефът на общината е преобладаващо хълмист и ниско планински. Цялата община попада в най-северните разклонения на планината Странджа. Цялата югозападна част от територията ѝ се заема от северните склонове на странджански рид Босна с най-висока точка връх Босна (454 m), разположен в най-южната част на общината. На североизток се простират северните разклонения на Медни рид с връх Бакарлъка (376 m) и югоизточните склонове на ниския рид Росен баир с връх Голия баир (267 m). По долините на реките Факийска и Изворска има малки долинни разширения, най-големи от които са около селата Зидарово и Крушевец. Между Медни рид на югозапад и черноморското крайбрежие също има обширни равнинни участъци, удобни за селскостопанска дейност.

Води

Цялата територия на общината попада в пределите на Черноморския водосборен басейн. Основните реки са: Факийска (долното течение) с десния си приток Даръдере и Изворска (горното течение), вливащи се в язовир Мандра, които отводняват цялата югозападна половина на общината. В южната ѝ част попада цялото горно течение на река Ропотамо и горното течение на левият ѝ приток Росенска река.

Природни и исторически забележителности

Община Созопол е изключително богата на природни и исторически забележителности:

• в град Созопол и землището му – архитектурно-исторически резерват Стария град Созопол (обявен през 1965 г.); археологически музей (от 1978 г.); архитектурно-исторически комплекс „Южна крепостна стена и кула“; некрополи на античната Аполония Понтика; средновековен християнски комплекс; природен и археологически резерват остров Свети Иван (от 1993 г.); резерват „Пясъчна лилия“ (от 1962 г., на юг от града, в местността Каваците); защитена местност „Колокита“ (Коренята, от 1970 г., на 2 km югоизточно от града); природна забележителност „Пясъчни дюни Каваците“ (на около 3 km южно от града).
• в землището на село Вършило – останки от тракийска, римска и антична крепост „Калето“ (на запад от селото); защитена местност „Тясна река“ (120 ха, югоизточно от селото, по долината на река Даръдере).
• в землището на село Габър – защитена местност „Раков дол“ (от 1995 г., югозападно от селото, по долината на Факийска река); защитена местност „Старият соват“ (от 1994 г., на около 4 km северно от селото).
• в землището на село Зидарово – останки от средновековна крепост „Калето“; природна забележителност „Водениците“ (от 1995 г., на север от селото).
• в землището на село Индже войвода – архитектурен ансамбъл от 62 стари къщи, обявени за паметници на културата; пещерата „Липата“ (с дълбочина 41 m); защитена местност „Казаков вир“ (от 2003 г.).
• в землището на село Крушевец – останки от средновековна крепост „Калето“ (на около 2 km северозападно от селото);
• в землището на село Равадиново – останки от тракийска и антична крепост „Калето“ (на 5 km южно от селото); природна забележителност „Пясъчни дюни в местността Алепу“ (12 ха, от 1984 г.); защитена местност „Бакарлъка“ (на запад от селото); природна забележителност „Блато Алепу“ (от 1986 г.).
• в землището на село Росен – останки от късноантична и средновековна крепост „Кримна“ (на връх Бакърлъка, най-високата точка на Медни рид).
• в землището на град Черноморец – останки от крепост на нос Акра (на около 2 km северозападно от града); останки от крепост „Таласкара“ (на п-ов Червенка, на около 2 km югоизточно от града); природна забележителност „нос Червенка“ (2 ха, от 1973 г.); праисторическо селище в къмпинг „Градина“.

Населени места

Изглед към село Атия от Черно море през 2007 г.

Изглед към град Созопол през 2015 г.

Изглед към град Черноморец през 2013 г.

Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място	Пребр. на населението през 2011 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2011 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Атия	856	-	Росен (от 1957 г. до 1997 г.), в з-щето на гр. Черноморец	Присад	114	17,180	Ахлатлии (до 1934 г.)
Вършило	112	46,493	Кърхарман (до 1934 г.), Харман (от 1934 г. до 1951 г.)	Равадиново	644	27,250
Габър	275	45,407	Джемерен (до 1934 г.), Чемерен (от 1934 г. до 1951 г.)	Равна гора	662	28,430
Зидарово	1 122	60,290	Дюргерлии (до 1934 г.), Дюлгери (от 1934 г. до 1951 г.)	Росен	1 424	38,386	Мехмеч кьой (до 1934 г.)
Индже войвода	185	91,301	Урум кьой (до 1934 г.)	Созопол	4 317	41,829
Крушевец	840	52,940	Кайряк кьой (до 1934 г.)	Черноморец	2 059	30,561	Свети Никола (до 1951 г.)

Административно-териториални промени

• Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Равадиново за с. Равадиново;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дюргерлии на с. Дюлгери;

– преименува с. Урум кьой на с. Индже войвода;

– преименува с. Кайряк кьой на с. Крушевец;

– преименува с. Янъч дере на с. Раков дол;

– преименува с. Мехмеч кьой на с. Росен;

– преименува с. Кър харман на с. Харман;

– преименува с. Джемерен на с. Чемерен;

• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Ахлатлии на с. Присад;
• МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Равна гора за с. Равна гора;
• указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Харман на с. Вършило;

– преименува с. Чемерен на с. Габър;

– преименува с. Дюлгери на с. Зидарово;

– преименува с. Свети Никола на с. Черноморец;

• Указ № 292/обн. 30.07.1957 г. – признава н.м. Атия за мин.с. Росен;
• Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Раков дол и присъединява землището му към с. Габър;
• Указ № 258/обн. ДВ бр.57/11.07.1997 г. – отделя селата Ново Паничарево и Ясна поляна и техните землища от община Созопол и ги присъединява към община Приморско;
• Указ № 402/обн. ДВ бр. 86/23.09.1997 г. – преименува и признава мин.с. Росен за с. Атия;
• Указ № 127/обн. 24.04.2002 г. – отделя с. Веселие и неговото землище от община Созопол и го присъединява към община Приморско;
• Реш. МС № 926/обн. ДВ бр.98/11.12.2009 г. – признава с. Черноморец за гр. Черноморец;
• Указ № 121/обн. ДВ бр.38/21.05.2010 г. – отделя с. Извор и землището му от община Созопол и го присъединява към община Бургас.

Население

Население на община Созопол през годините, според данни на НСИ:

Година	Население
2010	15 311
2011	12 657
2012	12 603
2013	12 634

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014
Раждаемост	162	157	145	128	120	116	107
Смъртност	249	246	214	213	211	205	245
Естествен прираст	-87	-89	-69	-85	-91	-89	-138

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014
Раждаемост	10.4	10.0	9.5	10.1	9.5	9.2
Смъртност	15.9	15.8	14.0	16.8	16.7	16.2
Естествен прираст	-5.6	-5.7	-4.5	-6.7	-7.2	-7.0

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	12 610	100.00
Българи	8 889	70.49
Цигани	1 678	13.30
Турци	523	4.14
Други	88	0.69
Не се самоопределят	24	0.19
Не отговорили	1 408	11.16

Политика

Награди за Община Созопол

• Победител в категория "Туризъм, култура, фестивали и традиции", раздел "малки общини", в онлайн конкурса "Кмет на годината, 2017". Приз за кмета Панайот Рейзи за развитието на общината като атрактивна туристическа дестинация с множество инициативи в различни посоки.

Транспорт

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 102.1 km:

• участък от 25,4 km от Републикански път I-9 (от km 256,5 до km 281,9);
• участък от 22,8 km от Републикански път II-99 (от km 6,5 до km 29,3);
• началният участък от 15,5 km от Републикански път III-907 (от km 0 до km 15,5);
• началният участък от 19,1 km от Републикански път III-908 (от km 0 до km 19,1);
• началният участък от 9,5 km от Републикански път III-992 (от km 0 до km 9,5);
• участък от 6,9 km от Републикански път III-7908 (от km 9 до km 15,9);
• началният участък от 2,9 km от Републикански път III-9009 (от km 0 до km 2,9).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-55. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-56. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-67. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-68. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Созопол
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748