Кардия (Тракия): Разлика между версии
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м пр. н.е. --->пр.н.е.; козметични промени |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение|градът|езофагеалният сфинктер|Кардия}} |
{{друго значение|градът|езофагеалният сфинктер|Кардия}} |
||
{{coord|40.547222|26.740833|display=title}} |
{{coord|40.547222|26.740833|display=title}} |
||
[[ |
[[Файл:Thracian chersonese.png|мини|300px|Карта показваща приблизителното местоположение на Кардия.]] |
||
'''Кардия''' ({{lang-grc| Καρδία}}) е един от двата главни града (другият е [[Сестос]]) на [[Галиполи (полуостров)|Тракийския Херсонес]] през [[Древност]]та.<ref>David Sacks, Oswyn Murray. „A Dictionary of the Ancient Greek World“. Oxford University Press, 1995. стр. 58.</ref> |
'''Кардия''' ({{lang-grc| Καρδία}}) е един от двата главни града (другият е [[Сестос]]) на [[Галиполи (полуостров)|Тракийския Херсонес]] през [[Древност]]та.<ref>David Sacks, Oswyn Murray. „A Dictionary of the Ancient Greek World“. Oxford University Press, 1995. стр. 58.</ref> |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
Градът възниква към края на [[7 век пр.н.е.]] като колония на заселници от [[Милет]] и [[Клазомен]] разположена от западната страна на полуострова и на брега на [[Сароски залив|Сароския залив]].<ref name=Hornblower> Simon Hornblower. „The Oxford Classical Dictionary“. OUP Oxford, 2012. стр. 279.</ref> |
Градът възниква към края на [[7 век пр.н.е.]] като колония на заселници от [[Милет]] и [[Клазомен]] разположена от западната страна на полуострова и на брега на [[Сароски залив|Сароския залив]].<ref name=Hornblower> Simon Hornblower. „The Oxford Classical Dictionary“. OUP Oxford, 2012. стр. 279.</ref> |
||
По времето на [[Милтиад Младши]] в града се заселват атински преселници и укрепленията му са усилени. През [[493 г. пр. |
По времето на [[Милтиад Младши]] в града се заселват атински преселници и укрепленията му са усилени. През [[493 г. пр.н.е.]] атиняните изоставят Кардия на [[персийци]]те, но още към средата на века успяват да възстановят влиянието си.<ref name=Hornblower> Simon Hornblower. „The Oxford Classical Dictionary“. OUP Oxford, 2012. стр. 279.</ref> След това градът се превръща в постоянен обект на спорове между Атина и [[траки]]те, а впоследствие между Атина и [[Древна Македония|Македония]]. Така, когато през [[357 г. пр.н.е.]] атиняните поставят под контрола си целият Херсонес единствено управлявания от тракийски принц град Кардия остава неутрален. Решителна в това отношение се оказва [[352 г. пр.н.е.]], когато градът сключва договор за приятелство с македонския цар [[Филип II Македонски|Филип II]]. Поради това, когато капитанът наемник [[Диопейт]] докарва нови заселнци от [[Атика]] през [[343 г. пр.н.е.]] избухва криза поради отказа на Кардия да ги приеме. Филип предлага услугите си на арбитър за решаването на спорния въпрос, но Атина отхвърля това негово предложение. |
||
Кардия е разрушен от [[Лизимах]], a населението му е използвано за населяване на основания от него [[Лизимахия (Тракия)|Лизимахия]], които е предназначен за столица на царството на владетеля. Въпреки това по-късно Кардия е възстановен и дори възвръща голям част от предишния си просперитет като по времето на [[Страбон]] е най-големият град на Тракийския Херсонес.<ref name=Hornblower> Simon Hornblower. „The Oxford Classical Dictionary“. OUP Oxford, 2012. стр. 279.</ref> |
Кардия е разрушен от [[Лизимах]], a населението му е използвано за населяване на основания от него [[Лизимахия (Тракия)|Лизимахия]], които е предназначен за столица на царството на владетеля. Въпреки това по-късно Кардия е възстановен и дори възвръща голям част от предишния си просперитет като по времето на [[Страбон]] е най-големият град на Тракийския Херсонес.<ref name=Hornblower> Simon Hornblower. „The Oxford Classical Dictionary“. OUP Oxford, 2012. стр. 279.</ref> |
||
Версия от 09:20, 16 септември 2018
Тази статия е за градът. За езофагеалният сфинктер вижте Кардия.
Кардия (Шаблон:Lang-grc) е един от двата главни града (другият е Сестос) на Тракийския Херсонес през Древността.[1]
История
Градът възниква към края на 7 век пр.н.е. като колония на заселници от Милет и Клазомен разположена от западната страна на полуострова и на брега на Сароския залив.[2]
По времето на Милтиад Младши в града се заселват атински преселници и укрепленията му са усилени. През 493 г. пр.н.е. атиняните изоставят Кардия на персийците, но още към средата на века успяват да възстановят влиянието си.[2] След това градът се превръща в постоянен обект на спорове между Атина и траките, а впоследствие между Атина и Македония. Така, когато през 357 г. пр.н.е. атиняните поставят под контрола си целият Херсонес единствено управлявания от тракийски принц град Кардия остава неутрален. Решителна в това отношение се оказва 352 г. пр.н.е., когато градът сключва договор за приятелство с македонския цар Филип II. Поради това, когато капитанът наемник Диопейт докарва нови заселнци от Атика през 343 г. пр.н.е. избухва криза поради отказа на Кардия да ги приеме. Филип предлага услугите си на арбитър за решаването на спорния въпрос, но Атина отхвърля това негово предложение.
Кардия е разрушен от Лизимах, a населението му е използвано за населяване на основания от него Лизимахия, които е предназначен за столица на царството на владетеля. Въпреки това по-късно Кардия е възстановен и дори възвръща голям част от предишния си просперитет като по времето на Страбон е най-големият град на Тракийския Херсонес.[2]
Кардия е родното място на секретаря Евмен и на историка Йероним.