Факултет по математика и информатика (Софийски университет): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 1: Ред 1:
{{coord|display=title|42|40|27.32|N|23|19|49.72|E|type:landmark}}
{{coord|display=title|42|40|27.32|N|23|19|49.72|E|type:landmark}}


[[File:Sofia University - FMI 2.jpg|мини|Факултет по математика и информатика]]
[[File:Sofia University - FMI 2.jpg|мини|Факултет по мозъчни изкривявания]]


'''Факултетът по математика и информатика''' ('''ФМИ''') на [[Софийски университет|Софийския университет]] предлага обучение по редица специалности, свързани с компютърните и математическите науки. Сградата му се намира в [[Лозенец (квартал)|квартал „Лозенец“]] на бул. „Джеймс Баучер“ №5, в непосредствена близост до [[Химически факултет (Софийски университет)|Химическия]] и [[Физически факултет (Софийски университет)|Физическия]] факултет.
'''Факултетът по математика и информатика''' ('''ФМИ''') на [[Софийски университет|Софийския университет]] предлага обучение по редица специалности, свързани с компютърните и математическите науки. Сградата му се намира в [[Лозенец (квартал)|квартал „Лозенец“]] на бул. „Джеймс Баучер“ №5, в непосредствена близост до [[Химически факултет (Софийски университет)|Химическия]] и [[Физически факултет (Софийски университет)|Физическия]] факултет.

Версия от 03:56, 18 септември 2018

Факултет по мозъчни изкривявания

Факултетът по математика и информатика (ФМИ) на Софийския университет предлага обучение по редица специалности, свързани с компютърните и математическите науки. Сградата му се намира в квартал „Лозенец“ на бул. „Джеймс Баучер“ №5, в непосредствена близост до Химическия и Физическия факултет.

История

Факултетът е основан на 24 ноември 1889 г. като Физико-математическо отделение към Висшето училище. През 1904 г., с преименуването на Висшето училище в Софийски университет, отделението става Физико-математически факултет (ФМФ). Първоначално във ФМФ се обучават студенти по специалностите Естественици, Химици и Математици (физико-математици). С годините от ФМФ се създават нови специалности и отделят факултети (агоровомически, ветеринарен, медицински). Отделна специалност Математика във ФМИ се обучава от 1926 г. Пет са катедрите, които образуват Математическия институт (първоначално „кабинет“) на ФМФ: Основи на висшата математика (преименувана по-късно в Диференциално и интегрално смятане), Висш анализ, Геометрия и Висша алгебра (преименувана през 1928 г. във Висша алгебра и теория на вероятностите). Първи уредник (директор) на Математическия институт е Антон Шоурек.

През 1947 г. със нов Закон за висшето образование, покрай други промени ФМФ е преименуван на Природо-математически факултет. След отделянето последователно на биолого-геолого-географски и Химически факултети се връща старото име Физико-математически факултет.

През 1963 г. се отделя Физически факултет и се обособява самостоятелен Математически факултет. В края на 1971 г. се създава Единният център за наука и подготовка на кадри по математика и механика, обединяващ Факултет по математика и механика (наследник на Математическия факултет на СУ) и Институт по математика и механика, наследил от своя страна Математическия институт с ИЦ, Института по техническа механика и част от Института по водни проблеми. Целта на обединението е да се подготвят необходимото количество специалисти за работата на множеството Изчислителните центрове в страната. Организацията на обучението включва три степени:

блок A – три годишно обучение – обща подготовка по математика и информатика (математическо осигуряване – програмиране), съответно на съвременния Бакалавър;

блок B – три семестъра (след блок A) специализация по конкретна област от математиката или информатиката, съответно на съвременния Магистър.

блок D и D' – два и още два семестъра (след блок A) специализация в учителската професия;

блок C – (след блок A) двегодишно обучение, съответно на съвременната докторантура.

През 1986 г. се въвежда специалността Информатика и факултетът добива днешното си име Факултет по математика и информатика. Единният център прекратява съществуването си в края на 1988 г. Специалността Приложна математика се въвежда в средата на 90-те години, а останалите в началото на ХХІ век.

В библиотеката на ФМИ се съхраняват около 80 000 тома – най-старата сбирка от математическа литература на Балканския полуостров.[1]

Обучение

Общият вид на настоящите бакалавърски програми във ФМИ е от 2006 г. и учебните им планове се обновяват редовно. Предлагат се 8 специалности:

  • Софтуерно инженерство
  • Компютърни науки
  • Информатика
  • Информационни системи
  • Математика и информатика (с възможност за 5-годишна задочна форма на обучение)
  • Приложна математика
  • Математика
  • Статистика

Факултетът предлага и над 25[2] магистърски програми и повече от 30 места за докторантури в около 25 научни специалности[3].

Катедри

  • Алгебра
  • Аналитична механика
  • Вероятности, операционни изследвания и статистика
  • Геометрия
  • Диференциални уравнения
  • Изчислителни системи
  • Информационни технологии
  • Комплексен анализ и топология
  • Компютърна информатика
  • Математическа логика и приложенията ѝ
  • Математически анализ
  • Обучение по математика и информатика
  • Софтуерни технологии
  • Числени методи и алгоритми
  • Лаборатория „Математическо моделиране в икономиката“

Турнири

Факултетът организира ученическо състезание „Национален турнир на младите математици“[4]. От 2006 г. се организира и ежегоден „Турнир на декана на ФМИ“, насочен към всички любители, без значение от възрастта и образованието им[5]. През 2009 г. състезанието се преименува на „Турнир проф. Борислав Боянов“ в памет на създателя на турнира – акад. Борислав Боянов.

Декани

Начело на Факултета е неговият декан. От отделянето на математиката в самостоятелен факултет негови декани са били:

Възпитаници

Бележки

Външни препратки