Черновръшки рид: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}} |
Редакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| изглед-описание = |
| изглед-описание = |
||
| карта = България |
| карта = България |
||
| гео-ширина = 42.878 |
|||
| гео-дължина = 24.926 |
|||
| местоположение = България ([[Област Габрово]], [[област Ловеч]]) |
| местоположение = България ([[Област Габрово]], [[област Ловеч]]) |
||
| част-от = [[Предбалкан]] |
| част-от = [[Предбалкан]] |
||
| връх = |
| връх = Черни връх |
||
| височина = |
| височина = 1199,4 |
||
| вид = |
| вид = |
||
| възраст = |
| възраст = |
||
| Ред 18: | Ред 16: | ||
| карта-файл2 = |
| карта-файл2 = |
||
}} |
}} |
||
'''Черновръшки рид''' е рид във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], области [[Област Габрово|Габрово]] и [[Област Ловеч|Ловеч]], разположен между долините на реките [[Янтра]] и [[Видима (река)|Видима]]. |
'''Черновръшки рид''' е рид във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], области [[Област Габрово|Габрово]] и [[Област Ловеч|Ловеч]], разположен между долините на реките [[Янтра]] и [[Видима (река)|Видима]].<ref name="грб">{{грб|538}}</ref> |
||
Издига се между долината на река [[Видима (река)|Видима]], която го отделя от Троянските възвишения на запад и [[Севлиевско поле|Севлиевското поле]] на север. Долината на река [[Янтра]] при [[Габрово]] го отделя от [[Габровски възвишения|Габровските възвишения]] на изток. На юг малките Новоселска и Кръвенишка котловини го отделят от [[Калоферска планина]] (дял от [[Стара планина]]), а източно от село [[Купен (Област Габрово)|Купен]], в района на изворите на реките Голищица (от басейна на [[Росица (река)|Росица]] и Паничарка (от басейна на [[Янтра]]) чре з седловина висока 865 м се свързва с рида Осениковец на [[Шипченска планина]] (дял от [[Стара планина]]). |
Издига се между долината на река [[Видима (река)|Видима]], която го отделя от Троянските възвишения на запад и [[Севлиевско поле|Севлиевското поле]] на север. Долината на река [[Янтра]] при [[Габрово]] го отделя от [[Габровски възвишения|Габровските възвишения]] на изток. На юг малките Новоселска и Кръвенишка котловини го отделят от [[Калоферска планина]] (дял от [[Стара планина]]), а източно от село [[Купен (Област Габрово)|Купен]], в района на изворите на реките Голищица (от басейна на [[Росица (река)|Росица]] и Паничарка (от басейна на [[Янтра]]) чре з седловина висока 865 м се свързва с рида Осениковец на [[Шипченска планина]] (дял от [[Стара планина]]).<ref name="грб"/> |
||
Дължината на рида от запад на изток е около 40 км, а ширината му в западната част достига до 10 км. Билото му е остро с височина над 1000 м, а най-високата му точка е връх '''Черни връх''' (1199,4 м), разположен в югозападната му част, северно от град [[Априлци]]. Склоновете му са стръмни, особено на север към Севлиевското поле. Почти през средата, между селата [[Тумбалово]] и [[Горна Росица]] се проломява от река [[Росица (река)|Росица]], като източната му по-ниска част се нарича Бухала и именно тя се свързва на юг с [[Шипченска планина]]. От западната му част извира [[Граднишка река]] (десен приток на [[Видима (река)|Видима]], а от източната му – река [[Лопушница (приток на Росица)|Лопушница]] (десен приток на [[Росица (река)|Росица]]. Изграден е от долно- и горнокредни пясъчници, варовици и мергели на Черновръшката антиклинала. Почвите са сиви горски. Северните му стръмни склонове са обрасли предимно с дъбово-габърови гори. |
Дължината на рида от запад на изток е около 40 км, а ширината му в западната част достига до 10 км. Билото му е остро с височина над 1000 м, а най-високата му точка е връх '''Черни връх''' (1199,4 м), разположен в югозападната му част, северно от град [[Априлци]]. Склоновете му са стръмни, особено на север към Севлиевското поле. Почти през средата, между селата [[Тумбалово]] и [[Горна Росица]] се проломява от река [[Росица (река)|Росица]], като източната му по-ниска част се нарича Бухала и именно тя се свързва на юг с [[Шипченска планина]]. От западната му част извира [[Граднишка река]] (десен приток на [[Видима (река)|Видима]], а от източната му – река [[Лопушница (приток на Росица)|Лопушница]] (десен приток на [[Росица (река)|Росица]]. Изграден е от долно- и горнокредни пясъчници, варовици и мергели на Черновръшката антиклинала. Почвите са сиви горски. Северните му стръмни склонове са обрасли предимно с дъбово-габърови гори.<ref name="грб"/> |
||
В най-източната му част са разположени няколко от кварталите на град [[Габрово]], а в югозападната – част от кварталите на град [[Априлци]]. По северното и южното му подножие и в източната ниска част на рида са пръснати множество малки селца и махали в общините [[Община Габрово|Габрово]], [[Община Севлиево|Севлиево]] и [[Община Априлци|Априлци]]. |
В най-източната му част са разположени няколко от кварталите на град [[Габрово]], а в югозападната – част от кварталите на град [[Априлци]]. По северното и южното му подножие и в източната ниска част на рида са пръснати множество малки селца и махали в общините [[Община Габрово|Габрово]], [[Община Севлиево|Севлиево]] и [[Община Априлци|Априлци]].<ref name="грб"/> |
||
В средната част на рида, в пролбома на река [[Росица (река)|Росица]] са разположени манастирите „Въведение Богородично“ (Батошевски манастир) и „Успение Богородично“. |
В средната част на рида, в пролбома на река [[Росица (река)|Росица]] са разположени манастирите „Въведение Богородично“ (Батошевски манастир) и „Успение Богородично“.<ref name="грб"/> |
||
== Вижте още == |
== Вижте още == |
||
| Ред 37: | Ред 35: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 538. |
|||
[[Категория:Възвишения в България]] |
[[Категория:Възвишения в България]] |
||
Версия от 08:33, 19 септември 2018
| Черновръшки рид | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Габрово, област Ловеч) |
| Част от | Предбалкан |
| Най-висок връх | Черни връх |
| Надм. височина | 1199,4 m |
| Подробна карта | |
 | |
Черновръшки рид е рид във вътрешната структурна ивица на Средния Предбалкан, области Габрово и Ловеч, разположен между долините на реките Янтра и Видима.[1]
Издига се между долината на река Видима, която го отделя от Троянските възвишения на запад и Севлиевското поле на север. Долината на река Янтра при Габрово го отделя от Габровските възвишения на изток. На юг малките Новоселска и Кръвенишка котловини го отделят от Калоферска планина (дял от Стара планина), а източно от село Купен, в района на изворите на реките Голищица (от басейна на Росица и Паничарка (от басейна на Янтра) чре з седловина висока 865 м се свързва с рида Осениковец на Шипченска планина (дял от Стара планина).[1]
Дължината на рида от запад на изток е около 40 км, а ширината му в западната част достига до 10 км. Билото му е остро с височина над 1000 м, а най-високата му точка е връх Черни връх (1199,4 м), разположен в югозападната му част, северно от град Априлци. Склоновете му са стръмни, особено на север към Севлиевското поле. Почти през средата, между селата Тумбалово и Горна Росица се проломява от река Росица, като източната му по-ниска част се нарича Бухала и именно тя се свързва на юг с Шипченска планина. От западната му част извира Граднишка река (десен приток на Видима, а от източната му – река Лопушница (десен приток на Росица. Изграден е от долно- и горнокредни пясъчници, варовици и мергели на Черновръшката антиклинала. Почвите са сиви горски. Северните му стръмни склонове са обрасли предимно с дъбово-габърови гори.[1]
В най-източната му част са разположени няколко от кварталите на град Габрово, а в югозападната – част от кварталите на град Априлци. По северното и южното му подножие и в източната ниска част на рида са пръснати множество малки селца и махали в общините Габрово, Севлиево и Априлци.[1]
В средната част на рида, в пролбома на река Росица са разположени манастирите „Въведение Богородично“ (Батошевски манастир) и „Успение Богородично“.[1]
Вижте още
Топографска карта
- Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- ↑ а б в г д Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 538.