Симитлийска котловина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Симитлийската котловина''' е котловина в Югозападна България, [[област Благоевград]], в поречието на река [[Струма]].
'''Симитлийската котловина''' е котловина в Югозападна България, [[област Благоевград]], в поречието на река [[Струма]].


Котловината е дълбоко хлътнала по разломни линии между планините [[Рила]] на североизток, [[Влахина]] на запад, [[Пирин]] на югоизток и [[Крупнишки рид|Крупнишкия рид]] на [[Малешевска планина]] на югозапад. На север чрез [[Орановски пролом|Орановският пролом]] се свързва с [[Благоевградска котловина|Благоевградската котловина]], а на юг чрез [[Кресненски пролом|Кресненският пролом]] със [[Санданско-Петричката котловина]]. Максималната и&#768; дължина от север на юг е 7 км, а средна ширина 4 км. Площ 26 км<sup>2</sup>. Средна надморска височина 360 м.
Котловината е дълбоко хлътнала по разломни линии между планините [[Рила]] на североизток, [[Влахина]] на запад, [[Пирин]] на югоизток и [[Крупнишки рид|Крупнишкия рид]] на [[Малешевска планина]] на югозапад. На север чрез [[Орановски пролом|Орановският пролом]] се свързва с [[Благоевградска котловина|Благоевградската котловина]], а на юг чрез [[Кресненски пролом|Кресненският пролом]] – със [[Санданско-Петричката котловина]]. Максималната и&#768; дължина от север на юг е 7 км, а средна ширина 4 км. Площ 26 км<sup>2</sup>. Средна надморска височина 360 м.


Котловината е остатък от дъно на миоценско и плиоценско езеро, в утайките на което са се образували находища на [[кафяви въглища]] и множество горещи минерални извори]<ref>[http://www.bluelink.net/water/zbr/struma/hidrolojko_op.htm Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води на Струма]</ref> в района на град [[Симитли]]. Характеризира се с висока сеизмична активност (катастрофално [[Крупнишко земетресение|земетресение]] през 1904 г.). Релефът и&#768; е хълмист и нискоридов, свързан с вкопаването на притоцита на [[Струма]] [[Градевска река]], [[Стара река (приток на Струма)|Стара река]], [[Сушичка река]] и Брежанска река. Климатът е преходносредиземноморски. Почвите са плитки, излужени канелени горски в хълмистите части и алувиални по ниските речни тераси. Котловината предлага добри условия за отглеждане на тютюн и лозя. Основен поминък на населението е въгледобивът.
Котловината е остатък от дъно на миоценско и плиоценско езеро, в утайките на което са се образували находища на [[кафяви въглища]] и множество горещи минерални извори]<ref>[http://www.bluelink.net/water/zbr/struma/hidrolojko_op.htm Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води на Струма]</ref> в района на град [[Симитли]]. Характеризира се с висока сеизмична активност (катастрофално [[Крупнишко земетресение|земетресение]] през 1904 г.). Релефът и&#768; е хълмист и нискоридов, свързан с вкопаването на притоцита на [[Струма]] – [[Градевска река]], [[Стара река (приток на Струма)|Стара река]], [[Сушичка река]] и Брежанска река. Климатът е преходносредиземноморски. Почвите са плитки, излужени канелени горски в хълмистите части и алувиални по ниските речни тераси. Котловината предлага добри условия за отглеждане на тютюн и лозя. Основен поминък на населението е въгледобивът.


Котловина се намира на една от главните въздушни магистрали за миграция на прелетните птици от Европа към Африка - [[Виа Аристотелис]]. Там зимуват врабци, гугутки, гълъби, соколи, синигери, косове, яребици и дроздове, а през лятото гнездяг славеи, бекаси, патици и лястовици.<ref>[http://www.tourism.government.bg/files/politics/file_181_bg.doc Програма за развитие на туризма в Община Симитли], сайт на Държавна агенция по туризма</ref>
Котловина се намира на една от главните въздушни магистрали за миграция на прелетните птици от Европа към Африка – [[Виа Аристотелис]]. Там зимуват врабци, гугутки, гълъби, соколи, синигери, косове, яребици и дроздове, а през лятото гнездяг славеи, бекаси, патици и лястовици.<ref>[http://www.tourism.government.bg/files/politics/file_181_bg.doc Програма за развитие на туризма в Община Симитли], сайт на Държавна агенция по туризма</ref>


В средата на котловината е разположен град [[Симитли]], а в северната и южната и&#768; част още 5 села: [[Железница (Област Благоевград)|Железница]], [[Крупник]], [[Полена]], [[Полето]] и [[Черниче]].
В средата на котловината е разположен град [[Симитли]], а в северната и южната и&#768; част още 5 села: [[Железница (Област Благоевград)|Железница]], [[Крупник]], [[Полена]], [[Полето]] и [[Черниче]].


От север на юг, на протежение от 11,5 км, преминава от участък от първокласен път № 1 от Държавната пътна мрежа [[Видин]] [[София]] ГКПП "Кулата".
От север на юг, на протежение от 11,5 км, преминава от участък от първокласен път № 1 от Държавната пътна мрежа [[Видин]] – [[София]] – ГКПП „Кулата“.


Успоредно на него преминава и участък от трасето на жп линия [[София]] [[Благоевград]] [[Кулата]].
Успоредно на него преминава и участък от трасето на жп линия [[София]] – [[Благоевград]] – [[Кулата]].


== Топографска карта ==
== Топографска карта ==
Ред 18: Ред 18:
== Източници ==
== Източници ==
<references/>
<references/>
* {{грб|439 – 440}}
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 439-440.


{{Портал|Македония}}
{{Портал|Македония}}

Версия от 13:50, 19 септември 2018

Симитлийската котловина е котловина в Югозападна България, област Благоевград, в поречието на река Струма.

Котловината е дълбоко хлътнала по разломни линии между планините Рила на североизток, Влахина на запад, Пирин на югоизток и Крупнишкия рид на Малешевска планина на югозапад. На север чрез Орановският пролом се свързва с Благоевградската котловина, а на юг чрез Кресненският пролом – със Санданско-Петричката котловина. Максималната ѝ дължина от север на юг е 7 км, а средна ширина 4 км. Площ 26 км2. Средна надморска височина 360 м.

Котловината е остатък от дъно на миоценско и плиоценско езеро, в утайките на което са се образували находища на кафяви въглища и множество горещи минерални извори][1] в района на град Симитли. Характеризира се с висока сеизмична активност (катастрофално земетресение през 1904 г.). Релефът ѝ е хълмист и нискоридов, свързан с вкопаването на притоцита на Струма – Градевска река, Стара река, Сушичка река и Брежанска река. Климатът е преходносредиземноморски. Почвите са плитки, излужени канелени горски в хълмистите части и алувиални по ниските речни тераси. Котловината предлага добри условия за отглеждане на тютюн и лозя. Основен поминък на населението е въгледобивът.

Котловина се намира на една от главните въздушни магистрали за миграция на прелетните птици от Европа към Африка – Виа Аристотелис. Там зимуват врабци, гугутки, гълъби, соколи, синигери, косове, яребици и дроздове, а през лятото гнездяг славеи, бекаси, патици и лястовици.[2]

В средата на котловината е разположен град Симитли, а в северната и южната ѝ част още 5 села: Железница, Крупник, Полена, Полето и Черниче.

От север на юг, на протежение от 11,5 км, преминава от участък от първокласен път № 1 от Държавната пътна мрежа Видин – София – ГКПП „Кулата“.

Успоредно на него преминава и участък от трасето на жп линия София – Благоевград – Кулата.

Топографска карта

Източници