Симитлийска котловина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 13:50, 19 септември 2018

Симитлийската котловина е котловина в Югозападна България, област Благоевград, в поречието на река Струма.

Котловината е дълбоко хлътнала по разломни линии между планините Рила на североизток, Влахина на запад, Пирин на югоизток и Крупнишкия рид на Малешевска планина на югозапад. На север чрез Орановският пролом се свързва с Благоевградската котловина, а на юг чрез Кресненският пролом – със Санданско-Петричката котловина. Максималната ѝ дължина от север на юг е 7 км, а средна ширина 4 км. Площ 26 км². Средна надморска височина 360 м.

Котловината е остатък от дъно на миоценско и плиоценско езеро, в утайките на което са се образували находища на кафяви въглища и множество горещи минерални извори]^[1] в района на град Симитли. Характеризира се с висока сеизмична активност (катастрофално земетресение през 1904 г.). Релефът ѝ е хълмист и нискоридов, свързан с вкопаването на притоцита на Струма – Градевска река, Стара река, Сушичка река и Брежанска река. Климатът е преходносредиземноморски. Почвите са плитки, излужени канелени горски в хълмистите части и алувиални по ниските речни тераси. Котловината предлага добри условия за отглеждане на тютюн и лозя. Основен поминък на населението е въгледобивът.

Котловина се намира на една от главните въздушни магистрали за миграция на прелетните птици от Европа към Африка – Виа Аристотелис. Там зимуват врабци, гугутки, гълъби, соколи, синигери, косове, яребици и дроздове, а през лятото гнездяг славеи, бекаси, патици и лястовици.^[2]

В средата на котловината е разположен град Симитли, а в северната и южната ѝ част още 5 села: Железница, Крупник, Полена, Полето и Черниче.

От север на юг, на протежение от 11,5 км, преминава от участък от първокласен път № 1 от Държавната пътна мрежа Видин – София – ГКПП „Кулата“.

Успоредно на него преминава и участък от трасето на жп линия София – Благоевград – Кулата.

Топографска карта

Лист от карта K-34-83. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води на Струма
↑ Програма за развитие на туризма в Община Симитли, сайт на Държавна агенция по туризма

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 439 – 440.

[1] Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води на Струма

[2] Програма за развитие на туризма в Община Симитли, сайт на Държавна агенция по туризма

[1]

[2]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Симитлийската котловина''' е котловина в Югозападна България, [[област Благоевград]], в поречието на река [[Струма]].
-Котловината е дълбоко хлътнала по разломни линии между планините [[Рила]] на североизток, [[Влахина]] на запад, [[Пирин]] на югоизток и [[Крупнишки рид|Крупнишкия рид]] на [[Малешевска планина]] на югозапад. На север  чрез [[Орановски пролом|Орановският пролом]] се свързва с [[Благоевградска котловина|Благоевградската котловина]], а на юг чрез [[Кресненски пролом|Кресненският пролом]] — със [[Санданско-Петричката котловина]]. Максималната и&#768; дължина от север на юг е 7 км, а средна ширина 4 км. Площ 26 км<sup>2</sup>. Средна надморска височина 360 м.
+Котловината е дълбоко хлътнала по разломни линии между планините [[Рила]] на североизток, [[Влахина]] на запад, [[Пирин]] на югоизток и [[Крупнишки рид|Крупнишкия рид]] на [[Малешевска планина]] на югозапад. На север чрез [[Орановски пролом|Орановският пролом]] се свързва с [[Благоевградска котловина|Благоевградската котловина]], а на юг чрез [[Кресненски пролом|Кресненският пролом]] – със [[Санданско-Петричката котловина]]. Максималната и&#768; дължина от север на юг е 7 км, а средна ширина 4 км. Площ 26 км<sup>2</sup>. Средна надморска височина 360 м.
-Котловината е остатък от дъно на миоценско и плиоценско езеро, в утайките на което са се образували находища на [[кафяви въглища]] и множество горещи минерални извори]<ref>[http://www.bluelink.net/water/zbr/struma/hidrolojko_op.htm Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води на Струма]</ref> в района на град [[Симитли]]. Характеризира се с висока сеизмична активност (катастрофално [[Крупнишко земетресение|земетресение]] през 1904 г.). Релефът и&#768; е хълмист и нискоридов, свързан с вкопаването на притоцита на [[Струма]] — [[Градевска река]], [[Стара река (приток на Струма)|Стара река]], [[Сушичка река]] и Брежанска река. Климатът е преходносредиземноморски. Почвите са плитки, излужени канелени горски в хълмистите части и алувиални по ниските речни тераси. Котловината предлага добри условия за отглеждане на тютюн и лозя. Основен поминък на населението е въгледобивът.
+Котловината е остатък от дъно на миоценско и плиоценско езеро, в утайките на което са се образували находища на [[кафяви въглища]] и множество горещи минерални извори]<ref>[http://www.bluelink.net/water/zbr/struma/hidrolojko_op.htm Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води на Струма]</ref> в района на град [[Симитли]]. Характеризира се с висока сеизмична активност (катастрофално [[Крупнишко земетресение|земетресение]] през 1904 г.). Релефът и&#768; е хълмист и нискоридов, свързан с вкопаването на притоцита на [[Струма]] – [[Градевска река]], [[Стара река (приток на Струма)|Стара река]], [[Сушичка река]] и Брежанска река. Климатът е преходносредиземноморски. Почвите са плитки, излужени канелени горски в хълмистите части и алувиални по ниските речни тераси. Котловината предлага добри условия за отглеждане на тютюн и лозя. Основен поминък на населението е въгледобивът.
-Котловина се намира на една от главните въздушни магистрали за миграция на прелетните птици от Европа към Африка - [[Виа Аристотелис]]. Там зимуват врабци, гугутки, гълъби, соколи, синигери, косове, яребици и дроздове, а през лятото гнездяг славеи, бекаси, патици и лястовици.<ref>[http://www.tourism.government.bg/files/politics/file_181_bg.doc Програма за развитие  на туризма в Община Симитли], сайт на Държавна агенция по туризма</ref>
+Котловина се намира на една от главните въздушни магистрали за миграция на прелетните птици от Европа към Африка – [[Виа Аристотелис]]. Там зимуват врабци, гугутки, гълъби, соколи, синигери, косове, яребици и дроздове, а през лятото гнездяг славеи, бекаси, патици и лястовици.<ref>[http://www.tourism.government.bg/files/politics/file_181_bg.doc Програма за развитие на туризма в Община Симитли], сайт на Държавна агенция по туризма</ref>
 В средата на котловината е разположен град [[Симитли]], а в северната и южната и&#768; част още 5 села: [[Железница (Област Благоевград)|Железница]], [[Крупник]], [[Полена]], [[Полето]] и [[Черниче]].
-От север на юг, на протежение от 11,5 км, преминава от участък от първокласен път № 1 от Държавната пътна мрежа [[Видин]] — [[София]] — ГКПП "Кулата".
+От север на юг, на протежение от 11,5 км, преминава от участък от първокласен път № 1 от Държавната пътна мрежа [[Видин]] – [[София]] – ГКПП „Кулата“.
-Успоредно на него преминава и участък от трасето на жп линия [[София]] — [[Благоевград]] — [[Кулата]].
+Успоредно на него преминава и участък от трасето на жп линия [[София]] – [[Благоевград]] – [[Кулата]].
 == Топографска карта ==
@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 == Източници ==
 <references/>
+* {{грб|439 – 440}}
-* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 439-440.
 {{Портал|Македония}}