Стойко Стойков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 12x тире-числа, 2x тире, 7 интервала, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 23: Ред 23:
| повлиял = }}
| повлиял = }}
}}
}}

Проф. '''Стойко Иванов Стойков''' ([[1912]] – [[1969]]) е български учен [[езиковед]], [[българист]] <ref name="Vasilka7">[[Василка Радева]], ''[http://books.google.co.uk/books?id=F7-Bees_VvAC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PA7#v=onepage&q&f=false Професор д-р Стойко Стойков - учен със светъл ум и интелектуална честност]'' в „Българският език през 20. век“ (ред. Василка Радева), изд. Пенсофт, 2001, стр. 7.</ref>, основоположник на [[българска диалектология|българската диалектология]].
Проф. '''Стойко Иванов Стойков''' ([[1912]] – [[1969]]) е български учен [[езиковед]], [[българист]] <ref name="Vasilka7">[[Василка Радева]], ''[http://books.google.co.uk/books?id=F7-Bees_VvAC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PA7#v=onepage&q&f=false Професор д-р Стойко Стойков – учен със светъл ум и интелектуална честност]'' в „Българският език през 20 век“ (ред. Василка Радева), изд. Пенсофт, 2001, стр. 7.</ref>, основоположник на [[българска диалектология|българската диалектология]].


== Биография ==
== Биография ==
Завършил славянска филология в [[Софийския университет]] „Св. Климент Охридски” ([[1935]]), където слуша лекциите на [[Александър Теодоров-Балан]] и [[Любомир Милетич]] <ref name="Vasilka7"/>. Специализирал [[фонетика]], [[диалектология]] и славянско езикознание в Прага ([[1937]]–[[1939]]). Доктор по философия на [[Карловия университет]] в [[Прага]] ([[1939]]). Работил в [[Институт за български език|Института за български език]] при [[Българската академия на науките]] като асистент ([[1942]]), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас ([[1952]]–[[1969]]) и заместник-директор на Института ([[1958]]–[[1969]]) и в Софийския университет като асистент ([[1943]]), доцент ([[1947]]) и професор ([[1950]]–[[1969]]). Бил е декан на Филологическия факултет ([[1953]]–[[1954]], [[1962]]–[[1966]]) и заместник-ректор ([[1958]]–[[1960]]). Председател на Комисията по фонетика и фонология при [http://www.msk.edu.mk/ Международния комитет на славистите] ([[1968]]–[[1969]]) и секретар на Комитета ([[1959]]–[[1964]]).
Завършил славянска филология в [[Софийския университет]] „Св. Климент Охридски“ ([[1935]]), където слуша лекциите на [[Александър Теодоров-Балан]] и [[Любомир Милетич]] <ref name="Vasilka7"/>. Специализирал [[фонетика]], [[диалектология]] и славянско езикознание в Прага ([[1937]]  [[1939]]). Доктор по философия на [[Карловия университет]] в [[Прага]] ([[1939]]). Работил в [[Институт за български език|Института за български език]] при [[Българската академия на науките]] като асистент ([[1942]]), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас ([[1952]]  [[1969]]) и заместник-директор на Института ([[1958]]  [[1969]]) и в Софийския университет като асистент ([[1943]]), доцент ([[1947]]) и професор ([[1950]]  [[1969]]). Бил е декан на Филологическия факултет ([[1953]]  [[1954]], [[1962]]  [[1966]]) и заместник-ректор ([[1958]]  [[1960]]). Председател на Комисията по фонетика и фонология при [http://www.msk.edu.mk/ Международния комитет на славистите] ([[1968]]  [[1969]]) и секретар на Комитета ([[1959]]  [[1964]]).


== Научна дейност и приноси ==
== Научна дейност и приноси ==
=== Диалектология ===
=== Диалектология ===
Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската [[диалектология]], [[фонетика]] и [[лексикология]]. Основополагащ и единствен засега е трудът му „Българска диалектология“ (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 г. и посмъртно 1993 и 2002).<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/index.htm Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, С. 2002.]</ref> Ценен принос са монографиите му „Банатският говор“ (1967) и „Лексиката на банатския говор“ (1968) и съпоставителното изследване „Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)“ (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология“ (1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен „Български диалектен атлас“ (в 4 т., 1964–1981).
Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската [[диалектология]], [[фонетика]] и [[лексикология]]. Основополагащ и единствен засега е трудът му „Българска диалектология“ (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 г. и посмъртно 1993 и 2002).<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/index.htm Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, С. 2002.]</ref> Ценен принос са монографиите му „Банатският говор“ (1967) и „Лексиката на банатския говор“ (1968) и съпоставителното изследване „Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)“ (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология“ (1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен „Български диалектен атлас“ (в 4 т., 1964 – 1981).


=== Фонетика ===
=== Фонетика ===
Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са „Български книжовен изговор“ (1942) и „Увод в българската фонетика“ (1955, 3-то попр. изд. под загл. „Увод във фонетиката на българския език“, 1966).
Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са „Български книжовен изговор“ (1942) и „Увод в българската фонетика“ (1955, 3-то попр. изд. под загл. „Увод във фонетиката на българския език“, 1966).


=== Лексикология ===
=== Лексикология ===
Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на „Правописен и правоговорен наръчник“ (1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие „Правописен речник на българския книжовен език“, 1954) и на „Български тълковен речник“ (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на „Речник на съвременния български книжовен език“ (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.
Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на „Правописен и правоговорен наръчник“ (1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие „Правописен речник на българския книжовен език“, 1954) и на „Български тълковен речник“ (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на „Речник на съвременния български книжовен език“ (3 т., 1955 – 1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 47: Ред 47:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Стойко+Стойков&type=AllFields От и за Стойко Стойков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България]
* [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Стойко+Стойков&type=AllFields От и за Стойко Стойков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България]
* [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Stojkov.html Стойко Стойков, Библиография], Bibliotheca Slavica, [[СУ]]
* [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Stojkov.html Стойко Стойков, Библиография], Bibliotheca Slavica, [[СУ]]
<!-- * [http://www.isphs.org/resources/phonetician81.pdf International Society of Phonetic Sciences]-->
<!-- * [http://www.isphs.org/resources/phonetician81.pdf International Society of Phonetic Sciences]-->
* {{икона|en}} Ronelle Alexander, [http://web.archive.org/web/20051204092840/http://www.indiana.edu/~slavconf/SLING2K/pospapers/alxndr.pdf Dialectology] <small>(архивиран линк)</small> - за Стойков, 8-11 стр., Indiana University, USA
* {{икона|en}} Ronelle Alexander, [http://web.archive.org/web/20051204092840/http://www.indiana.edu/~slavconf/SLING2K/pospapers/alxndr.pdf Dialectology] <small>(архивиран линк)</small> – за Стойков, 8 – 11 стр., Indiana University, USA


{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119467712|LCCN=n94100741|VIAF=822689|ISNI=0000 0001 2019 6379|SUDOC=094216916|BNF=cb162824775}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119467712|LCCN=n94100741|VIAF=822689|ISNI=0000 0001 2019 6379|SUDOC=094216916|BNF=cb162824775}}

Версия от 19:15, 19 септември 2018

Тази статия е за за филолога. За за македониста вижте Стойко Стойков (македонист).

Стойко Стойков
български езиковед
StoykoStoykov.jpg

Роден
Починал
9 декември 1969 г. (57 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вИБЕ БАН, СУ
Публикации„Българска диалектология“ (1949)
Семейство
СъпругаСтефана Стойкова
ДецаВеселин Стойков, Ана Стойкова

Проф. Стойко Иванов Стойков (19121969) е български учен езиковед, българист [1], основоположник на българската диалектология.

Биография

Завършил славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1935), където слуша лекциите на Александър Теодоров-Балан и Любомир Милетич [1]. Специализирал фонетика, диалектология и славянско езикознание в Прага (1937 – 1939). Доктор по философия на Карловия университет в Прага (1939). Работил в Института за български език при Българската академия на науките като асистент (1942), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас (1952 – 1969) и заместник-директор на Института (1958 – 1969) и в Софийския университет като асистент (1943), доцент (1947) и професор (1950 – 1969). Бил е декан на Филологическия факултет (1953 – 1954, 1962 – 1966) и заместник-ректор (1958 – 1960). Председател на Комисията по фонетика и фонология при Международния комитет на славистите (1968 – 1969) и секретар на Комитета (1959 – 1964).

Научна дейност и приноси

Диалектология

Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската диалектология, фонетика и лексикология. Основополагащ и единствен засега е трудът му „Българска диалектология“ (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 г. и посмъртно 1993 и 2002).[2] Ценен принос са монографиите му „Банатският говор“ (1967) и „Лексиката на банатския говор“ (1968) и съпоставителното изследване „Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)“ (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология“ (1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен „Български диалектен атлас“ (в 4 т., 1964 – 1981).

Фонетика

Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са „Български книжовен изговор“ (1942) и „Увод в българската фонетика“ (1955, 3-то попр. изд. под загл. „Увод във фонетиката на българския език“, 1966).

Лексикология

Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на „Правописен и правоговорен наръчник“ (1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие „Правописен речник на българския книжовен език“, 1954) и на „Български тълковен речник“ (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на „Речник на съвременния български книжовен език“ (3 т., 1955 – 1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.

Бележки

Допълнителна литература

Външни препратки