Кушница: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 6: Ред 6:
| част-от =
| част-от =
| връх = Козница
| връх = Козница
| височина = 1 956
| височина = 1956
| вид =
| вид =
| възраст =
| възраст =
Ред 18: Ред 18:
'''Кушница''' или '''Кушиница''' (на [[гръцки език|гръцки]]: ''Παγγαίο'', ''Пангео'', [[катаревуса]] и [[старогръцки език|старогръцки]]: ''Παγγαίον'', ''Пангеон'', старо ''Κουσίνιτζα'', ''Кусинидза''<ref>[http://www.eoskavalas.com/paggaio/keimena/K2.HTM Η ιστορία του Παγγαίου]</ref>) е [[планина]] в северната част на [[Гърция]]. Гръцкото име Пангео, предавано на български като '''Пангей''' е възроденото антично име на Кушница. Турското име на планината е '''Пърнар даг'''.
'''Кушница''' или '''Кушиница''' (на [[гръцки език|гръцки]]: ''Παγγαίο'', ''Пангео'', [[катаревуса]] и [[старогръцки език|старогръцки]]: ''Παγγαίον'', ''Пангеон'', старо ''Κουσίνιτζα'', ''Кусинидза''<ref>[http://www.eoskavalas.com/paggaio/keimena/K2.HTM Η ιστορία του Παγγαίου]</ref>) е [[планина]] в северната част на [[Гърция]]. Гръцкото име Пангео, предавано на български като '''Пангей''' е възроденото антично име на Кушница. Турското име на планината е '''Пърнар даг'''.


==География==
== География ==
[[File:Pangaion Mountain satellital view.jpg|мини|300п|Планините Кушница и [[Люти рид]] между [[Кавалски залив|Кавалския залив]] на изток, [[Драмско поле|Драмското поле]] на север, [[Серско поле|Серското поле]] на северозапад, [[Богданска планина|Богданската планина]] на запад и [[Орфански залив|Орфанския залив]] на югозапад.]]
[[Файл:Pangaion Mountain satellital view.jpg|мини|300п|Планините Кушница и [[Люти рид]] между [[Кавалски залив|Кавалския залив]] на изток, [[Драмско поле|Драмското поле]] на север, [[Серско поле|Серското поле]] на северозапад, [[Богданска планина|Богданската планина]] на запад и [[Орфански залив|Орфанския залив]] на югозапад.]]
[[File:Pangaion-Hills.jpg|мини|300п|Изглед към Кушница.]]
[[Файл:Pangaion-Hills.jpg|мини|300п|Изглед към Кушница.]]
[[File:Pilaftepe_IMG_3311.jpg|мини|300п|Връх Пилаф тепе (1835 м)]]
[[Файл:Pilaftepe_IMG_3311.jpg|мини|300п|Връх Пилаф тепе (1835 м)]]
[[File:Mati_IMG_3227.jpg|мини|300п|Най-високият връх в Кушиница - Мати (1956 м)]]
[[Файл:Mati_IMG_3227.jpg|мини|300п|Най-високият връх в Кушиница - Мати (1956 м)]]
Планината е разположена в източната част на [[Егейска Македония]], има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между дем [[Кушница (дем)|Кушница]] (Пангео) на област [[Източна Македония и Тракия]] от юг и дем [[Амфиполи (дем)|Амфиполи]] на област [[Централна Македония]] от север. Най-високият и&#768; връх е Козница, на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод ''око'', висок 1&nbsp;956 [[метър|метра]]<ref>[http://www.protiserron.gr/paggaio/paggaio.htm Όρος Παγγαίο]</ref>, следван от Пилаф тепе (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод ''яйце'' (1870 метра)<ref>[http://www.eoskavalas.com/paggaio/keimena/K2.HTM Η ιστορία του Παγγαίου]</ref>. Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра. Тя е изградена от [[мрамор]]и, [[шиста|кристалинни шисти]], [[пясъчник|пясъчници]], [[чакъл]]и и много малко [[гранит]]и.<ref>Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)", София, 1953, стр.15</ref>
Планината е разположена в източната част на [[Егейска Македония]], има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между дем [[Кушница (дем)|Кушница]] (Пангео) на област [[Източна Македония и Тракия]] от юг и дем [[Амфиполи (дем)|Амфиполи]] на област [[Централна Македония]] от север. Най-високият ѝ връх е Козница, на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод ''око'', висок 1&nbsp;956 [[метър|метра]]<ref>[http://www.protiserron.gr/paggaio/paggaio.htm Όρος Παγγαίο]</ref>, следван от Пилаф тепе (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод ''яйце'' (1870 метра)<ref>[http://www.eoskavalas.com/paggaio/keimena/K2.HTM Η ιστορία του Παγγαίου]</ref>. Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра. Тя е изградена от [[мрамор]]и, [[шиста|кристалинни шисти]], [[пясъчник|пясъчници]], [[чакъл]]и и много малко [[гранит]]и.<ref>Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)", София, 1953, стр.15</ref>


На север река [[Драматица]] (Ангитис) отделя Кушница от планината [[Змийница]] (Меникио) и [[Серско поле|Серското поле]], а от юг река [[Лъджа (река)|Лъджа]] (Мармара или Ксиропотамос) я отделя от планината [[Люти рид]] (Символо), която е на [[Егейско море|беломорския]] бряг.
На север река [[Драматица]] (Ангитис) отделя Кушница от планината [[Змийница]] (Меникио) и [[Серско поле|Серското поле]], а от юг река [[Лъджа (река)|Лъджа]] (Мармара или Ксиропотамос) я отделя от планината [[Люти рид]] (Символо), която е на [[Егейско море|беломорския]] бряг.


==Селища и забележителности==
== Селища и забележителности ==
В северното подножие на планината са разположени [[Провища]] (Палеокоми), [[Радолиово]] (Родоливос), [[Кормища]] (Кормиста), [[Никищан]] (Никсиани), а в южното [[Правища]] (Елевтеруполи), [[Мущени]] (Мустени) и [[Подгоряни]] (Подохори).
В северното подножие на планината са разположени [[Провища]] (Палеокоми), [[Радолиово]] (Родоливос), [[Кормища]] (Кормиста), [[Никищан]] (Никсиани), а в южното [[Правища]] (Елевтеруполи), [[Мущени]] (Мустени) и [[Подгоряни]] (Подохори).


В Кушиница има два големи манастира. В северните склонове на планината се намира [[Кушнишки манастир|Кушнишкият манастир „Света Богородица Икосифиниса“]]. В източните склонове, при останките на старото село Дряново е разположен манастирът „[[Света Богородица Кушнишка]]“.
В Кушиница има два големи манастира. В северните склонове на планината се намира [[Кушнишки манастир|Кушнишкият манастир „Света Богородица Икосифиниса“]]. В източните склонове, при останките на старото село Дряново е разположен манастирът „[[Света Богородица Кушнишка]]“.


==Кушница в историята==
== Кушница в историята ==
Пангей се споменава още от [[Херодот]]<ref>[http://www.losttrails.com/pages/Tales/Inquiries/Herodotus_37.html Inquiries by Herodotus Book]</ref> като планина, в която има [[злато|златни]] и [[сребро|сребърни]] [[рудник|рудници]], владение на [[траки]]йските племена [[сатри]], [[пиери]] и [[одоманти]], а също от [[Есхил]] в [[Перси (трагедия)|Перси]]<ref>[http://lib.ru/POEEAST/ESHIL/eshil_persi.txt Эсхил. „Персы“. 494.]</ref> и от [[Еврипид]] в [[Рез (трагедия)|Рез]], който пише, че тракийският цар [[Рез]] е владетел на „златния Пангей“ с безбройни рудници.<ref>[http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid2_9.txt Еврипид. „Рес“. 254-387.]</ref> Със своите златни и сребърни залежи Пангей е възлов икономически регион в Древна Тракия, желан обект за доминация от страна на траки, [[македони|македонци]] и [[гърци]].<ref>„Кратка енциклопедия Тракийска древност“, „Аргес“, София, 1993</ref> Французинът Пиер Белон споменава за съществуването на железни рудници в 1553 година в планината [[Пангей]].<ref>Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.21-22.</ref>
Пангей се споменава още от [[Херодот]]<ref>[http://www.losttrails.com/pages/Tales/Inquiries/Herodotus_37.html Inquiries by Herodotus Book]</ref> като планина, в която има [[злато|златни]] и [[сребро|сребърни]] [[рудник|рудници]], владение на [[траки]]йските племена [[сатри]], [[пиери]] и [[одоманти]], а също от [[Есхил]] в [[Перси (трагедия)|Перси]]<ref>[http://lib.ru/POEEAST/ESHIL/eshil_persi.txt Эсхил. „Персы“. 494.]</ref> и от [[Еврипид]] в [[Рез (трагедия)|Рез]], който пише, че тракийският цар [[Рез]] е владетел на „златния Пангей“ с безбройни рудници.<ref>[http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid2_9.txt Еврипид. „Рес“. 254-387.]</ref> Със своите златни и сребърни залежи Пангей е възлов икономически регион в Древна Тракия, желан обект за доминация от страна на траки, [[македони|македонци]] и [[гърци]].<ref>„Кратка енциклопедия Тракийска древност“, „Аргес“, София, 1993</ref> Французинът Пиер Белон споменава за съществуването на железни рудници в 1553 година в планината [[Пангей]].<ref>Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.21-22.</ref>


Ред 51: Ред 51:
{{Планини в Егейска Македония}}
{{Планини в Егейска Македония}}
{{Портал|Македония}}
{{Портал|Македония}}

[[Категория:Планини в Гърция]]
[[Категория:Планини в Гърция]]
[[Категория:Дем Амфиполи]]
[[Категория:Дем Амфиполи]]

Версия от 17:14, 20 септември 2018

Кушница
Кушница, снимана от Филипи
Кушница, снимана от Филипи
40.8992° с. ш. 24.0836° и. д.
Местоположение на картата на Гърция
Общи данни
Местоположение Гърция
Част отРодопи
Най-висок връхКозница
Надм. височина1956 m
Кушница в Общомедия

Кушница или Кушиница (на гръцки: Παγγαίο, Пангео, катаревуса и старогръцки: Παγγαίον, Пангеон, старо Κουσίνιτζα, Кусинидза[1]) е планина в северната част на Гърция. Гръцкото име Пангео, предавано на български като Пангей е възроденото антично име на Кушница. Турското име на планината е Пърнар даг.

География

Планините Кушница и Люти рид между Кавалския залив на изток, Драмското поле на север, Серското поле на северозапад, Богданската планина на запад и Орфанския залив на югозапад.
Изглед към Кушница.
Връх Пилаф тепе (1835 м)
Най-високият връх в Кушиница - Мати (1956 м)

Планината е разположена в източната част на Егейска Македония, има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между дем Кушница (Пангео) на област Източна Македония и Тракия от юг и дем Амфиполи на област Централна Македония от север. Най-високият ѝ връх е Козница, на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод око, висок 1 956 метра[2], следван от Пилаф тепе (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод яйце (1870 метра)[3]. Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра. Тя е изградена от мрамори, кристалинни шисти, пясъчници, чакъли и много малко гранити.[4]

На север река Драматица (Ангитис) отделя Кушница от планината Змийница (Меникио) и Серското поле, а от юг река Лъджа (Мармара или Ксиропотамос) я отделя от планината Люти рид (Символо), която е на беломорския бряг.

Селища и забележителности

В северното подножие на планината са разположени Провища (Палеокоми), Радолиово (Родоливос), Кормища (Кормиста), Никищан (Никсиани), а в южното Правища (Елевтеруполи), Мущени (Мустени) и Подгоряни (Подохори).

В Кушиница има два големи манастира. В северните склонове на планината се намира Кушнишкият манастир „Света Богородица Икосифиниса“. В източните склонове, при останките на старото село Дряново е разположен манастирът „Света Богородица Кушнишка“.

Кушница в историята

Пангей се споменава още от Херодот[5] като планина, в която има златни и сребърни рудници, владение на тракийските племена сатри, пиери и одоманти, а също от Есхил в Перси[6] и от Еврипид в Рез, който пише, че тракийският цар Рез е владетел на „златния Пангей“ с безбройни рудници.[7] Със своите златни и сребърни залежи Пангей е възлов икономически регион в Древна Тракия, желан обект за доминация от страна на траки, македонци и гърци.[8] Французинът Пиер Белон споменава за съществуването на железни рудници в 1553 година в планината Пангей.[9]

Външни препратки

Открийте още информация за Кушница в нашите сродни проекти:

Общомедия (изображения и звук)

Бележки

  1. Η ιστορία του Παγγαίου
  2. Όρος Παγγαίο
  3. Η ιστορία του Παγγαίου
  4. Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)", София, 1953, стр.15
  5. Inquiries by Herodotus Book
  6. Эсхил. „Персы“. 494.
  7. Еврипид. „Рес“. 254-387.
  8. „Кратка енциклопедия Тракийска древност“, „Аргес“, София, 1993
  9. Георгиев, Георги К. "Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)". София, 1953, стр.21-22.