Разлика между версии на „Втора битка при Ел Аламейн“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 20x кавички, 10x тире, 7x нов ред, 7x тире-числа (ползвайки Advisor)
м (без запетая между месец и година; козметични промени)
м (Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 20x кавички, 10x тире, 7x нов ред, 7x тире-числа (ползвайки Advisor))
 
== Предварителни действия ==
 
До юли 1942 година, след успеха при [[Битка при Газала|Битката при Газала]], [[танкова армия Африка]] съставена от германски и италиански пехотни и механизирани части под командването на генерал [[Ервин Ромел]] прониква дълбоко в [[Египет]]. По този начин тя заплашва жизненоважния за британските сили снабдителен път, преминаващ през [[Суецки канал|Суецкия канал]]. Генерал сър [[Клод Окинлек]] се оттегля с 8-ма армия на 50 мили от [[Александрия]], до участък, при който Катарската депресия е на 40 мили от Аламейн, разположен на брега. Това дава на защитниците безопасни флангове, тъй като депресията е непроходима за танкове, и относително къса фронтова линия. Там настъплението на Оста бива спряно при [[Първа битка при Аламейн|Първата битка при Аламейн]] в началото юли.
 
 
== Планът на Съюзниците ==
С '''Операция Лайтфут''', Монтгомъри се надява да отвори два коридора през минните полета на Оста на север. След това танковете ще преминат и ще победят германските танкова. Атаки за отвличане на вниманието на юг ще попречат на останалата част от силите на Оста да се предвижат на север. Монтгомъри очаква дванайсет дневна битка в три етапа: "Пробив„Пробив, прочистване и пречупване на врага."
 
С '''Операция Лайтфут''', Монтгомъри се надява да отвори два коридора през минните полета на Оста на север. След това танковете ще преминат и ще победят германските танкова. Атаки за отвличане на вниманието на юг ще попречат на останалата част от силите на Оста да се предвижат на север. Монтгомъри очаква дванайсет дневна битка в три етапа: "Пробив, прочистване и пречупване на врага."
 
През първата нощ на офанзивата, Монтгомъри планира настъпление с четири пехотни дивизии, до цел с кодово име '''Оксалова линия''', преодолявайки челните защити на Оста. През това време инженерите ще разчистят и маркират коридорите в минните полета, през които ще преминат бронетанковите дивизии, за да достигнат целите означени със ''Скинфлинт'' (където ще докладват извършения прогрес) и ''Предела Пиерсън'' (където ще се съберат и временно ще укрепят своите позиции), намиращи се в дълбочина в защитата на Оста.
[[Файл:2 Battle of El Alamein 005.png|мини|250px|Контраатака на Оста и атака от страна на 9-та австралийска дивизия: следобяда на 25 октомври]]
[[Файл:2 Battle of El Alamein 006.png|мини|250px|Фолгорската парашутна дивизия атакува от три позиции: 22:30, 25 октомври до 3:00, 26 октомври]]
[[Файл:2 Battle of El Alamein 007.png|мини|250px|Напредък на Съюзниците - – 51-ва планинска дивизия превзема хребета Кидни - – бронетанкова дивизия Литорио контраатакува: 17:00 26 октомври]]
[[Файл:2 Battle of El Alamein 008.png|мини|250px|И двете страни се прегрупират: нощта на 26 октомври до 27 октомври]]
[[Файл:2 Battle of El Alamein 009.png|мини|250px|Оста не успява да си върне хребета Кидни: 8:00 27 октомври]]
[[Файл:2 Battle of El Alamein 010.png|мини|250px|Съюзниците се опитват да изтласкат дивизия Тренто: 28 октомври]]
[[Файл:2 Battle of El Alamein 011.png|мини|250px|Ромел прегрупира своите части: 29 октомври]]
[[Файл:2 Battle of El Alamein 012.png|мини|250px|Операция Суперчардж започва - – 9-та австралийска не успява да извърши пробив: 23:00, 31 октомври]]
[[Файл:2 Battle of El Alamein 013.png|мини|250px|Танкова битка при Тел ел Акакир: 9:00, 2 ноември; Силите на Оста започват отстъпление: 22:00, 2 ноември]]
[[Файл:2 Battle of El Alamein 014.png|мини|250px|Силите на Оста започват подготовка за отстъпление: 3 ноември]]
[[Файл:2 Battle of El Alamein 015.png|мини|250px|Силите на Оста спират отстъплението си: 3 ноември]]
[[Файл:2 Battle of El Alamein 016.png|мини|250px|Съюзническите сили извършват пробив: 7:00, 4 ноември; Дивизиите Тренто, Болоня и Ариете са унищожени - – Силите на Оста отстъпват]]
 
Битката при Аламейн обикновено се разделя на пет фази, включващи начало на битката (23- – 24 октомври), застой (24- – 25 октомври), контраатака (26- – 28 октомври), Операция Суперчардж (1- – 2 ноември) и край на битката (3- – 7 ноември). Периода между 29 и 30 октомври не е включен, тъй като това време се използва от двете страни за прегрупиране на войските.
 
=== Фаза 1: Начало на битката ===
 
Операция Лайтфут започва в чистата, ясна вечер на 23 октомври с артилерийски обстрел. Той е внимателно планиран, така че изстреляните от всички 882 оръдия от полевата и средната артилерия снаряди да се взривят едновременно по дългата 40 мили фронтова линия.<ref>Niall Barr. ''Pendulum of War: The Three Battles of El Alamein'' стр. 308</ref> Обстрелът продължава пет и половина часа и до края му всяко оръдие изстрелва около 600 снаряда. През този период от време 125 тона снаряди падат върху позициите на противника.
 
Има причина операцията да е наречена Лайтфут (Лек крак) - – пехотата атакува първа. Много от противотанковите мини няма да се задействат от пехотата, тъй като те не са достатъчно тежки (оттам и името). С напредването на пехотата инженерите трябва да разчистят пътя за танковете, които идват от към тила. Всеки от проходите трябвало да бъде с ширина 24 фута (7.2 метра), което е достатъчно за танковете да преминат в единична линия. Инженерите трябва да разчистят участък дълъг пет мили през ''Дяволската градина''. Това е трудна задача и като цяло се проваля поради дълбочината на минните полета на Оста.
 
Съюзническият план включва лъжлива атака от юг от страна на британския 13-ти корпус, ангажирайки вниманието на [[21-ва танкова дивизия (Вермахт)|21-ва танкова дивизия]] и италианската бронетанкова дивизия Ариете, докато на север британският 30-ти корпус се опита да осигури тесен път през германските минни полета за преминаването на бронетанковите дивизии на британския 10-ти корпус.
 
=== Фаза 2: Застой ===
 
Сутринта на [[24 октомври]], събота, носи неприятности за германския щаб. Точността на артилерийския бараж унищожава германските комуникации, а [[Георг Щуме]], който командва силите на Оста в отсъствието на Ромел, умира от сърдечен удар. Временното командването поема генерал [[Вилхелм фон Тома]].
 
Първоначалната атака приключва в неделя. И двете армии водят боеве без прекъсване в продължение на два дни. Съюзниците преминават през минните полета на запад и осъществяват проникване с дълбочина 5 мили и ширина 6 мили. Те са заели позиции на хребета Митерия на югоизток, но в същото време силите на Оста са здраво окопани в по-голямата част от първоначалните си позиции и битката там е в застой. Генерал Монтгомъри нарежда спиране на бойните действия на юг, евакуация на хребета Митерия и насочване на войските в посока север към морето. Бойното поле ще се концентрира при Кидни и Тел ел Еиса до осъществяване на пробив.
 
Рано сутринта силите на Оста стартират серия от атаки като използват 15-та танкова и Литорио дивизии. Африканският корпус търси слаби места в отбраната, но не открива такива. След залез пехотата на Съюзниците тръгва в атака. Около полунощ 51-ва дивизия започва три атаки, но никой не знаел къде точно се намират. Последват хаос и сериозни загуби - – над 500 съюзнически войника и оцелява само един съюзнически офицер от атакуващите групи.
 
Докато 51-ва бригада води боеве в района на Кидни, австралийците атакуват кота 29, артилерийски наблюдателен пункт на Оста с височина 20 фута намиращ се на югозапад от Тел ел Еиса. Това е ново настъпление насочено на север, което Монгомъри обмисля по-рано същия ден. То е сцена на разгорещени битки в следващите дни. 26-та австралийска бригада атакува в полунощ. Военно въздушните сили пускат 115 тона бомби и съюзниците превземат позицията и вземат 240 пленници. Боевете продължават в този район и през следващата седмица, тъй като Оста се опитва да си върне този хълм, който е от голямо значение за тяхната защита.
Ромел се завръща в [[Северна Африка]] през вечерта на 25 октомври и незабавно започва да преценява битката. Той открива, че италианската дивизия Тренто е загубила половината си пехота, 164-та лека дивизия е загубила два батальона, по-голямата част от другите групи са с намалена численост, всички войници са с намалени порциони, множество болни и цялата армия има достатъчно гориво за три дни.
 
Офанзивата изпада в застой. [[Уинстън Чърчил|Чърчил]] казва, "Наистина„Наистина ли е невъзможно да се намери генерал, който да може да спечели битка?". Контраатака започва в 15:00 часа срещу кота 29 в близост до Тел ел Еиса. Ромел е решен да си върне тази позиция и насочва всички танкове от хребета Кидни към мястото на битката. Въздушни и наземни сили се насочват към мястото, след като Ромел предвижва 21-ва танкова и италианската бронетанкова дивизия Ариете от юг по протежение на пътя Рахман. Това се оказва грешка. Британците държат позицията и частите на Ромел не могат да се оттеглят поради липсата на гориво. Те остават неподвижни на открито на милостта на въздушните атаки.
 
Въпреки това при хребета Кидни, британците не успяват да възползват от липсващите танкове. При всеки опит да се предвижат напред те са спирани с противотанкови оръдия.
До този момент основната битка се концентрира около Тел ел Акакир и хребета Кидни. 2-ри батальон, стрелкова бригада, принадлежащ към британската 1-ва бронетанкова дивизия, се намира на позиция с кодово име '''Снайп''', на югозапад от Кидни. Съпротивата при Снайп е легендарен епизод от битката при Аламейн. Филипс, в своите записки '''Аламейн''':
 
<blockquote>"Пустинята„Пустинята трептеше от жегата. Артилерийските части и взводовете са залегнали в дупки и окопи, потта тече като реки по покритите им с прах лица. Носи се отвратителна миризма. Мухите на черни рояци обикаляха телата на мъртвите, екскрементите и тормозеха ранените. Района е изпълнен с горящи танкове и камиони, унищожени оръдия и превозни средства, и навсякъде се носеше пушек и прах от избухването на снаряди и стрелбата на оръдията."</blockquote>
 
Минохвъргачките и оръдията на германците не спират през целия ден. Около 16:00 британски танкове по погрешка откриват огън по собствените си позиции, в резултат загиват многизна. В 17:00 часа Роме стартира основната си атака. Германските и италианските танкове се предвижват напред. Стрелковата бригада може да разчита само на четири оръдия, но те успяват да унищожат 37 от общо 40 танка на [[21-ва танкова дивизия (Вермахт)|21-ва танкова дивизия]]. Останалите три се оттеглят и се организира нова нападение. Но всичките девет танка, които участват са също унищожени. Стрелковата бригада остава само с три оръдия с по три снаряда за всяко, но германците се отказват от атаката.
 
'''''Сряда-четвъртък, 28- – 29 октомври 1942 година'''''
 
Австралийската 9-та дивизия продължава да настъпва на северозапад отвъд Тел ел Еиса до държана от противника позиция южно от железопътната линия известна като "Постът„Постът на Томпсън"Томпсън“, където успява да пробие по продължение на пътя край брега. До края на деня британците имат 800 танка, докато Оста може да разчита на 148 германски и 187 италиански танка. С потапянето на танкера ''Luisiano'' извън пристанището на Тобрук, Ромел казва на своите командири, "Би„Би било почти невъзможно да отстъпим. Няма достатъчно гориво за такъв операция. Имаме само един избор и той да се бием докрай при Аламейн."
 
'''''Петък-неделя, 30 октомври - – 1 ноември 1942 година'''''
 
През нощта на [[30 октомври]] се продължава изпълнението на предишните планове. Австралийците продължават своята атака. Това е техният трети опит да достигнат самия път, което и успяват да направят през тази нощ. На 31 октомври Ромел стартира четири атаки срещу "Постът„Постът на Томпсън"Томпсън“. Боевете са интензивни и често ръкопашни, но през този ден силите на Оста не успяват да си върнат позицията. Неделя, [[1 ноември]] Ромел прави още един опит да изтика австралийците, но свирепите, отчаяни боеве не носят нищо друго освен загуба на войници и екипировка. До този момент на Ромел става ясно, че битката е загубена. Той прави планове за отстъпление и изтегляне до Фука, няколко мили на запад. Пристигат 1,200 тона с гориво, но твърде късно и се налага да бъдат взривени.
 
=== Фаза 4: Операция Суперчардж ===
 
Тази фаза от битката започва на [[2 ноември]] в 1:00 часа, като целта е унищожаване на танковите части на противника, принуждаване на врага да се бие на открито, намаляване на запасите на Оста от гориво, атакуване и окупиране на противниковите продоволствени линии и предизвикване на разпадане на противниковата армия. Интензивността и разрушенията при Суперчардж са по-големи от всичко, което се е случило до този момент през тази битка. Целта на операцията е Тел ел Акакир по продължение на пътя Рахман, който е в основата на защитата на Оста.
 
 
<blockquote>
"Ние„Ние всички осъзнахме, че да атакуваш с танкове стена от оръдия звучи като още една [[Атака на Леката Бригада|Балаклава]], това е задача за пехота. Но нямаше свободна пехота. Така че нашите танкове трябваше да свършат работата."
<br>– генерал-лейтенант сър [[Бърнард Фрайбърг]]<ref>Niall Barr. ''Pendulum of War: The Three Battles of El Alamein'' стр. 386</ref>
</blockquote>
Оръдейният огън започва да нанася постоянни загуби на атакуващите танкове, но не успява да ги спре. За периода от половин час около 35 оръдия са унищожени и няколкостотин войника са пленени.
 
Бригадата започва атаката с 94 танка като в движение остават само 24 (много от останалите са подлежали на ремонт <ref>Major General I.S.O. Playfair. ''The Mediterranean and Middle East Volume IV The destruction of the Axis forces in Africa'' стр. 67</ref>) и понасят загуби от 230- – 300 човека.
 
<blockquote>
- [[Бърнард Монтгомъри]], имащ предвид грешките на британските бронетанкови части по време на Първата битка при Аламейн, където те не са могли да подкрепят пехотата така както е трябвало.
 
След тези действия, бригади Джентри от 6-та новозеландска бригада отива да огледа бойното поле. След като открива бригадир Къри да спи, той се приближава и казва, "Съжалявам„Съжалявам, че те будя Джон, но бих искал да знам къде са танковете ти?" Къри махва с ръка към групата танкове около него и отговаря "Ето„Ето ги"ги“. Джентри е объркан. "Нямах„Нямах предвид танковете на твоя щаб, а танковите полкове. Къде са?" Къри маха отново с ръка и отговаря, "Това„Това са моите танкови полкове, Бил"Бил“ <ref> C.E. Lucas-Phillips. “Alamein”„Alamein“ стр. 358</ref>.
 
Бригадата се пожертва в битката срещу оръдейната линия и нанася тежък удар, но не успява да създаде проход за 1-ва бронетанкова дивизия. Въпреки това, атаката както е очаквано <ref>Major General I.S.O. Playfair. ''The Mediterranean and Middle East Volume IV The destruction of the Axis forces in Africa'' стр. 67</ref>привлича германските и италианските танкови резерви, които са атакувани и унищожени от 1-ва бронетанкова дивизия и остатъците от 9-та бронетанкова дивизия през останалата част от деня.
 
Резултата от битката по-късно е наречен "Унищожаването„Унищожаването на танковете"танковете“. Въпреки че загубите на танковете са приблизително равни, те представляват само част от британските, но почти всички от танковете на [[Ервин Ромел|Ромел]].
 
Ромел извиква италианската 132-ра бронетанкова дивизия Ариете от юг, за да се присъедини към защитата около Тел ел Акакир. До залез Оста има само трийсет и два танка по целия фронт. Докато [[Немски Африкански корпус|Африканския корпус]] води боеве край Тел ел Акакир, Ромел започва отстъпление към Фука.
 
=== Фаза 5: Край на битката ===
[[Ервин Ромел]] изпраща съобщение на Хитлер обяснявайки незащитимостта на позицията и търсейки разрешение за отстъпление, но получава заповед да не се изтегля. Фон Тома му казва, "Току„Току-що бях на бойното поле. 15-та танкова има десет танка, 21-ва танкова само четиринайсет, Литорио седемнайсет." Ромел му прочита съобщението на Хитлер и остава да командва Африканския корпус.
 
Когато 150 британски танка тръгват след остатъците на 15-та и 21-ва танкови дивизии, фон Тома остава със своите войници. Той е в командния танк в точката, където се събират двете танкови части. Той остава до унищожението на последния танк. В края, когато всичко е загубено, той е стоял до горящия си танк в зоната, която е щяла да стане известна като "танково„танково гробище"гробище“.
[[Ервин Ромел]] изпраща съобщение на Хитлер обяснявайки незащитимостта на позицията и търсейки разрешение за отстъпление, но получава заповед да не се изтегля. Фон Тома му казва, "Току-що бях на бойното поле. 15-та танкова има десет танка, 21-ва танкова само четиринайсет, Литорио седемнайсет." Ромел му прочита съобщението на Хитлер и остава да командва Африканския корпус.
 
Въпреки отчаяната ситуация войниците на Ромел запазват своите позиции. Цели части са унищожени, но останалите продължават да се бият. Пробив с ширина 12 мили е отворен във фронтовата линия на Оста. "Ако„Ако останем тук, армията няма да може да издържи три дни... Ако се подчиня на заповедта на фюрера, тогава съществува опасността моите войници да не се подчиняват на заповедите... Моите мъже са на първо място!" Ромел заповядва отстъпление в противоречие със заповедите на Хитлер.
Когато 150 британски танка тръгват след остатъците на 15-та и 21-ва танкови дивизии, фон Тома остава със своите войници. Той е в командния танк в точката, където се събират двете танкови части. Той остава до унищожението на последния танк. В края, когато всичко е загубено, той е стоял до горящия си танк в зоната, която е щяла да стане известна като "танково гробище".
 
Въпреки отчаяната ситуация войниците на Ромел запазват своите позиции. Цели части са унищожени, но останалите продължават да се бият. Пробив с ширина 12 мили е отворен във фронтовата линия на Оста. "Ако останем тук, армията няма да може да издържи три дни... Ако се подчиня на заповедта на фюрера, тогава съществува опасността моите войници да не се подчиняват на заповедите... Моите мъже са на първо място!" Ромел заповядва отстъпление в противоречие със заповедите на Хитлер.
 
'''''4 ноември 1942 година'''''
На [[4 ноември]] се провеждат последните атаки. Британските 1-ва, 7-ма и 10-та бронетанкови дивизии преминават германските линии и започват действия в пустинята. Съюзниците печелят битката. Оста е в отстъпление. През този ден са унищожени бронетанковите Ариете и Литорио дивизии, както и моторизираната дивизия Триесте.
 
До този момент Ромел е загубил близо 23 000 войника и 1000 танка, има останали само 80 танка. Съюзниците също понасят тежки загуби - – 13,500 души са убити, изчезнали или ранени. Генерал-майор [[Дъглас Уимбърли]] се заклева, "Никога„Никога отново."
 
== Анализ и последствия ==
 
<blockquote>
"Преди„Преди Аламейн нямахме победа. След Аламейн нямахме загуба."
<br>– Уинстън Чърчил.
</blockquote>
Монтгомъри винаги е вярвал, че битката ще бъде битка на изтощение, подобна на тези водени през [[Първа световна война|Първата световна война]] и точно предсказва продължителността на битката и загубите на Съюзниците<ref name=ham>{{cite book|chapter=Montgomery, Bernard Law| first=Nigel |last=Hamilton| title=Oxford Dictionary of National Biography| publisher=Oxford University Press| date=2004}}</ref>. Артилерията е управлявана отлично, но танковите тактики показват остарял манталитет, който води до постоянни загуби на съюзнически части, когато атакуват на открит терен в големи формирования с недостатъчна поддръжка от страна на пехотата и военновъздушните сили. Британската въздушна поддръжка е ограничена, което контрастира с [[Луфтвафе]] и италианските Кралски Военновъздушни сили, които предлагат малко или никаква поддръжка на наземните сили, като предпочитат въздушните битки.
 
В края съюзническата победа е всичко, но не и пълна. Аламейн е първата голяма офанзива срещу германците, при която Съюзниците са победители. [[Уинстън Чърчил]] обобщава битката на [[10 ноември]], [[1942]] година с думите: "Това„Това не е краят, това не е дори началото на края. Но това вероятно е краят на началото." Това е най-големият триумф на Монтгомъри. Той приема титлата "Виконт„Виконт Монтгомъри от Аламейн"Аламейн“, когато е бива получава аристократско звание.
 
Ромел е отблъснат чак до туниските планини, където неговите части получават подкрепления и екипировка след като Хитлер научава за [[Операция Факел]] и последвалото предателство на правителството на Вишиска Франция. Тези подкрепления биха били полезни по време на битката при Аламейн. Ромел сега е изправен през война на два фронта, с британските части, които го преследват от изток, и британските, френските и американските от запад. Очакванията за кратка кампания срещу силите на Оста води до [[Битка при прохода Кесерин|грешки]] от страна на неопитните американски части. Това води до продължителна, трудна и скъпо струваща Туниска кампания.
* Niall Barr, ''Pendulum of War: The Three Battles of El Alamein'' Overlook Press, 2005
* Erwin Rommel with B.H.Liddell-Hart, ''The Rommel Papers'', Da Capo Press, 1982
* Field Marshal Lord Carver, ''El Alamein’Alamein'', Wordsworth Editions Ltd; New Ed edition, 2000
* John Bierman and Colin Smith, ''Alamein: War Without Hate'', Penguin Books Ltd; New Ed edition, 2003
 
* [http://www.nzetc.org/tm/scholarly/tei-WH2Alam-c30.html Официална история на Нова Зеландия за Втората световна война]
* [http://www.awm.gov.au/histories/chapter.asp?volume=19 Официална история на Австралия за Втората световна война]
* [http://www.qohmuseum.org.uk/alamein.htm 3-ти хусарски полк (част от 9-та бронетанкова бригада) - – участие в битката при Аламейн]
* [http://www.remuseum.org.uk/corpshistory/rem_corps_part16.htm#west Музей на кралските инженери] Кралските инженери и тяхното участие във Втората световна война (разчистване на мини при Аламейн)
* [http://web.archive.org/web/20070621175054/http://www.btinternet.com/~ian.a.paterson/battles1942.htm#Alamein История на британската 7-ма бронетанкова дивизия - – участие в битката при Аламейн]
* [http://web.archive.org/20050218063841/www.geocities.com/Pentagon/Quarters/5433/elalamein Статия посветена на Аламейн]
 

Навигация