Направо към съдържанието

Христо Караманджуков: Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
В началото на 1903 година отново е прехвърлен в Ахъчелебийско. Представител е на Ахъчелебийския околийски революционен комитет на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския окръг]] на Петрова нива (28 - 30 май). Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като член на ръководството на Ахъчелебийския въстанически район.
 
[[File:BASA-1949K-1-39-1.JPG|мини|250п|Четници при село [[Росеново (Област Бургас)|Герге бунар]] на път за конгреса. Отпред Христо Караманджуков.]]
След потушаването на въстанието Караманджуков учи философия и педагогика в [[Софийски университет|Софийския университет]], но е изключен заради [[Университетска криза|освиркването]] на княз [[Фердинанд I]] при откриването на Народния театър и завършва в 1908 година в [[Белград]]. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя като учител. Преподава в Серското педагогическо училище и в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската духовна семинария]]. Занимава се и с журналистика. Работи в близкия до партията вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X</ref>
 
През 1917 г. като войник в [[Единадесета пехотна македонска дивизия]] е командирован в [[Ниш]], където участва в издаването на вестник „[[Моравски глас]]“.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_3.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 134.]</ref> След войната е директор на гимназията в [[Ксанти]]. След 1920 година, когато Ксанти е предаден на Гърция, се установява в София, където пише статии в разни списания и вестници. През 1921 г. издава заедно с [[Васил Дечев]] вестник „[[Родопски глас]]“ и Карта на Родопа – Смолено-рупската област. От същата 1921 до 1947 година е издател на списание „[[Родопа (списание)|Родопа]]“, на което е редактор и разпространител. В 1934 година Караманджуков издава „Западно-тракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“.
[[Файл:Hristo Karamandzhikov Reports.jpg|мини|250п|Караманджуков докладва решенията на Конгреса на Петрова нива]]
{| style="float:right; clear:right;" border="1"
 
|
{| width="320px"
| [[Картинка:Letter of Hristo Karamandzhukov signed as Smitkov, 23 February 1902-01.jpg|200п|]]
| [[Картинка:Letter of Hristo Karamandzhukov signed as Smitkov, 23 February 1902-02.jpg|200п|]]
|-
| colspan="2" align="center" | Писмо от Караманджуков, подписано с псевдонима му ''Смитков'', 23 февруари 1902 г.
|}
|}
От 1937 до 1939 г. е главен инспектор в Министерството на народната просвета. Като такъв използва възможностите си за разкриване на нови училища в Родопите, назначаване на учители и за развитието на образованието сред българите мохамедани. Христо Караманджуков участва в на дейността на [[Дружба Родина]]. Взема активно участие в работата на [[Съюз на тракийските дружества в България|Тракийската организация]] още по време на създаването ѝ през 1922 г. и в Рило-Родопския съюз. Член е на редакционния комитет на „[[Тракийския сборник]]“, а от 1934 до 1945 г. е претседател на [[Тракийски научен институт|Тракийския научен институт]].