Наркотично вещество: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[Файл:Bayer Heroin bottle.jpg|мини|160px|[[Хероин]] на фирмата [[Bayer]] – [[19 век]]]] |
||
'''Наркотични вещества''' ('''наркотици''') са група [[Фармакология|фармакологични]] вещества, които действат предимно върху [[централна нервна система|централната нервна система]] и при внасяне в организма предизвикват ступор, който може да се чувства като успокоение или наркотичен сън. Терминът ''наркотик'' се смята, че идва от гръцкия лекар [[Гален]] и се отнася към вещества, които притъпяват [[сетиво| |
'''Наркотични вещества''' ('''наркотици''') са група [[Фармакология|фармакологични]] вещества, които действат предимно върху [[централна нервна система|централната нервна система]] и при внасяне в организма предизвикват ступор, който може да се чувства като успокоение или наркотичен сън. Терминът ''наркотик'' се смята, че идва от гръцкия лекар [[Гален]] и се отнася към вещества, които притъпяват [[сетиво|сетивата]] и усещанията и/или произвеждат състояние на вцепененост, скованост или лека [[парализа]]. Гален отбелязва корена от [[мандрагора]] и [[опиум]]а като основни представители на наркотичните вещества<ref>{{cite web|url=http://books.google.com/books?id=sMlcxiDMzmYC&pg=PA22&lpg=PA22&dq=altercus&source=web&ots=SRbcmEPBzT&sig=ia0p6gbqd9paYvT7qaEAYfYaSQ4|title=The Laud Herbal Glossary|author=J. Richard Stracke|accessdate=2007-06-10}})</ref>. |
||
В българския политически и юридически контекст терминът ''наркотик'' обхваща широк кръг от най-различни субстанции, чието използване или притежаване е или напълно криминализирано, или строго регулирано. В този смисъл понятието включва и вещества, които не са наркотици от фармакологична гледна точка, тъй като не предизвикват [[наркоза]], например [[стимулант]]ите. Такива са редица [[Растителност|растителни вещества]] и техни производни като [[тютюн]] ( нерегулиран), [[алкохол]] (нерегулиран), [[канабис]], [[кокаин]], [[опиум]] и негови деривати, между които [[пантопон]], [[морфин]], [[хероин]], [[кодеин]], а също и други препарати, употребявани в [[медицина]]та, като сънотворните средства ([[веронал]], [[луминал]], [[барбамил]] и други производни на [[Барбитурат|барбитуровата киселина]]). |
В българския политически и юридически контекст терминът ''наркотик'' обхваща широк кръг от най-различни субстанции, чието използване или притежаване е или напълно криминализирано, или строго регулирано. В този смисъл понятието включва и вещества, които не са наркотици от фармакологична гледна точка, тъй като не предизвикват [[наркоза]], например [[стимулант]]ите. Такива са редица [[Растителност|растителни вещества]] и техни производни като [[тютюн]] ( нерегулиран), [[алкохол]] (нерегулиран), [[канабис]], [[кокаин]], [[опиум]] и негови деривати, между които [[пантопон]], [[морфин]], [[хероин]], [[кодеин]], а също и други препарати, употребявани в [[медицина]]та, като сънотворните средства ([[веронал]], [[луминал]], [[барбамил]] и други производни на [[Барбитурат|барбитуровата киселина]]). |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
На територията на Европейския съюз, Норвегия и Турция през 2012 г. са заловени:<ref name="dnevnik2309427" /> |
На територията на Европейския съюз, Норвегия и Турция през 2012 г. са заловени:<ref name="dnevnik2309427" /> |
||
* |
* 4977 kg хероин, от които 285 kg в България; |
||
* 71 540 kg кокаин, от които 115 kg в България. |
* 71 540 kg кокаин, от които 115 kg в България. |
||
Версия от 21:53, 21 септември 2018
Наркотични вещества (наркотици) са група фармакологични вещества, които действат предимно върху централната нервна система и при внасяне в организма предизвикват ступор, който може да се чувства като успокоение или наркотичен сън. Терминът наркотик се смята, че идва от гръцкия лекар Гален и се отнася към вещества, които притъпяват сетивата и усещанията и/или произвеждат състояние на вцепененост, скованост или лека парализа. Гален отбелязва корена от мандрагора и опиума като основни представители на наркотичните вещества[1].
В българския политически и юридически контекст терминът наркотик обхваща широк кръг от най-различни субстанции, чието използване или притежаване е или напълно криминализирано, или строго регулирано. В този смисъл понятието включва и вещества, които не са наркотици от фармакологична гледна точка, тъй като не предизвикват наркоза, например стимулантите. Такива са редица растителни вещества и техни производни като тютюн ( нерегулиран), алкохол (нерегулиран), канабис, кокаин, опиум и негови деривати, между които пантопон, морфин, хероин, кодеин, а също и други препарати, употребявани в медицината, като сънотворните средства (веронал, луминал, барбамил и други производни на барбитуровата киселина).
Противно на тази законова практика и на популярните митове обаче, много от тези съставки технически не са наркотици. Така например канабис, ЛСД и други психеделични дроги химически не принадлежат към групата на наркотиците и техните ефекти са различни. Също така, всички стероиди не спадат към наркотичните вещества.[2]
Заради политиката на преследване и „война срещу наркотиците“ и създадения от редица официални лица негативен образ на термина „наркотик“, медици започват да използват по-прецизното определение „опиоиден аналгетик“, за наркотичните вещества, които имат свойства, подобни на морфин.
През 2004 г. тогавашното правителство на България (съставено от коалиция между НДСВ и ДПС) отменя правото на „лична доза“ на потребителите на незаконни наркотици и оттогава притежаването на всяко количество наркотик се наказва с пълната сила на закона докато в някои държави (Чехия от 1 януари 2011 ...има право да притежава за лично ползване до 15 г марихуана, до 4 таблетки екстази, 2 г амфетамин ...и така нататък [1] ) има определена доста голяма доза за всички видове използвани вещества за която няма наказателна отговорност а само административна.
Статистика
През 2012 г. в България умират 24 души от свръхдоза наркотици, което е 4,8 души на милион население. Средното за Европейския съюз, Норвегия и Турция е 17,1. Почти 25% от населението на Европейския съюз, Норвегия и Турция е ползвало наркотици някога през живота си, като най-често използваният нелегален наркотик е кокаинът, а в България – екстази.[3]
На територията на Европейския съюз, Норвегия и Турция през 2012 г. са заловени:[3]
- 4977 kg хероин, от които 285 kg в България;
- 71 540 kg кокаин, от които 115 kg в България.
Ефекти
Ефектите на наркотичните вещества зависят от дозата, начина, по който влизат в човешкото тяло, а също и очакванията на консумиращия ги. Отделно от тяхната клинична употреба за лечение на болка, кашлица или остра диария, наркотичните вещества имат свойството да произвеждат състояния на блаженство и еуфория, а също да редуцират агресия и тревожност. Последното води до широката им употреба като развлекателни дроги и свойството да произвежда зависимост у някои от ползващите ги.
Рискове
Вследствие на немарлива, невнимателна или прекомерна употреба на наркотични вещества може да се увеличи рискът от инфекции и болести, или да се стигне до предозиране и смърт. Тези наркотични препарати могат да се отпуснат само чрез жълта рецепта.
Вижте още
- Опиум
- Опиати
- Опиумни войни (пояснение)
- Конвенция на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества
Източници
- ↑ J. Richard Stracke. The Laud Herbal Glossary // Посетен на 2007-06-10.)
- ↑ Inciardi, James A. The War on Drugs II. Mountain View, California, Mayfield Publishing Company, 1992. ISBN 1559340169. с. 22.
- ↑ а б България е сравнително назад сред страните в ЕС по употреба на наркотици // www.dnevnik.bg. Икономедиа АД, 27 май 2014. Посетен на 28 май 2014.
Външни препратки
- Дрогите – Министерство на здравеопазването – Национална програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите в Република България 2001 – 2005
- Наркотици е-обучение – Подробна информация за видовете наркотици, рискове, превенция и др. под формата на уроци.
- Списък с детайлно описание на повечето наркотични вещества (на английски) [2]
- Сайт на мадридския професор Антонио Ескоотадо на много езици, вкл. руски и английски – [3] / негова книга на български [4]
- Един от най-пълните сайтове, посветени на връзката между хората и дрогите – http://www.erowid.org/
- Разпоредби за наркотиците, както те биват дефинирани в законите на Република България [5]