Владимир Зарев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
| направление = |
| направление = |
||
| дебют = |
| дебют = |
||
| известни творби = |
| известни творби = „[[Битието]]“ (1978)<br>„Разруха“ (2003) |
||
| награди = |
| награди = |
||
| повлиян = |
| повлиян = |
||
| повлиял = |
| повлиял = |
||
| брак = [[Мирела Иванова]] |
| брак = Снежана Зарева<br>[[Мирела Иванова]] |
||
| деца = 3 |
| деца = 3: Неда, Яна, Зорница |
||
| подпис = |
| подпис = |
||
| бележки = |
| бележки = |
||
Версия от 07:06, 22 септември 2018
| Владимир Зарев | |
| Роден | 5 октомври 1947 г. |
|---|---|
| Професия | редактор в списание „Съвременник“ |
| Националност |  България |
| Жанр | роман |
| Известни творби | „Битието“ (1978) „Разруха“ (2003) |
| Съпруга | Снежана Зарева Мирела Иванова |
| Деца | 3: Неда, Яна, Зорница |
| Уебсайт | |
Владимир Пантелеев Пантев е български писател и редактор, с литературен псевдоним Владимир Зарев.
Биография
Син е на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев и брат на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).
Завършва българска филология в Софийския държавен университет (1972).[1] [2] От 1973 е редактор в белетристичния отдел на сп. „Съвременник“. Член на Съюза на българските писатели (СБП). Първия си разказ печата в сп. „Пламък“
Главен редактор е на списание „Съвременник“. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ[1].
През 2013 г. ТВ7 пуска сериала „Дървото на живота“, екранизация по романа „Битието“[3].
На 7 ноември 2017 г. е удостоен с ежегодната Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ „за изключителния си принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности“.[4]
Съпругата му, поетесата Мирела Иванова, е уредничка в дома-музей „Иван Вазов“. Има 3 дъщери[2].
Избрана библиография
Автор е на над 15 книги[1].
- Романи
- „Денят на нетърпението“ (1975, 1977)
- „Процесът“ (1984)
- „Хрътката“ (1987)
- „Хрътката срещу хрътката“ (1990)
- „Лето 1850“ (1988)
- „Разруха“ (2003)
- „Поп Богомил и съвършенството на страха“ (2004)
- „Светове“ (2008)
- Трилогия
- „Битието“ (1978)
- „Изходът“ (1983)
- „Законът“ (2012)
- Други
- „Ако това е времето“, стихове (1969)
- „Неспокойни чувства“, разкази (1971)
- „Голямата странна градина“, детска повест (1972)
- „Така хубаво, мъчително, безкрайно“, повести (1972)
- „Дунавски новели“ (1974)
- „Изборът“ (1985)
Филмография
- „Този хубав живот“ (1975) – сценарий
- „Дървото на живота“ (2013 – 2014) – идея
Източници
- ↑ а б в Владимир Зарев: Биографични бележки.
- ↑ а б „Владимир Зарев: Голямата болка на остаряването е, че човек продължава да е млад“, в-к „Новинар“, 28 септември 2012.
- ↑ „Дървото на живота“ сбъдна мечта на Владимир Зарев: Йосиф Сърчаджиев да играе във филм по негов роман“, в. Новинар, стр. 12, 26.02.2013 г.
- ↑ Премиерът Бойко Борисов ще връчи наградата „Св. Паисий Хилендарски“ на носителя ѝ за 2017 г. Владимир Зарев // Министерски съвет, 7 ноември 2017 г. Посетен на 7 ноември 2017 г. (на български)
- Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 48.
Външни препратки
- От и за Владимир Зарев в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Произведения на Владимир Зарев в
Моята библиотека - Владимир Зарев в
Internet Movie Database - Критика за Владимир Зарев в Литернет
|
