Генерал Тошево (община)

Генерал Тошево (община) 43.7, 28.033
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Област Добрич
Площ	982,238 km²
Население	15 268 души
Адм. център	Генерал Тошево
Брой селища	42
Сайт	www.toshevo.com
Управление
Кмет	Валентин Димитров (БСП за България; 2015)
Общ. съвет	17 съветници ВСП (5) ГЕРБ (4) РБ (3) ЗЕМЕДЕЛЦИ И ДЕМОКРАТИ (3) ГОТ (2)
Генерал Тошево (община) в Общомедия

Географска карта на община Генерал Тошево

Община Генерал Тошево се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северната част на област Добрич. С площта си от 982,238 km² заема 2-ро място сред 8-те общините на областта, което съставлява 20,81% от територията на областта. С тази си площ община Генерал Тошево е 10-тата по големина община в България. Границите ѝ са следните:

• на запад – община Шабла;
• на югоизток – община Каварна;
• на юг – община Балчик;
• на югозапад – община Добрич-селска;
• на запад – община Крушари;
• на север – Румъния.

Релеф, води, климат

Цялата територията на общината се заема от Добруджанското плато, което е равно и изключително благоприятно за развитието на модерно земеделие и други дейности. То е слабо наклонено на север, североизток и изток и височината му в границите на общината варира между 100 и 230 m. Максималната височина на община Генерал Тошево е Голямата могила (254 m), разположена южно от село Пчеларово, на границата с община Добрич-селска. Минималната височина на общината се намира в най-източната ѝ част в суходолието Малък качамак, на границата с Румъния, при 45-та гранична пирамида, североизточна от село Бежаново – 54 m н.в.

Общата площ на обработваемата земя е 795 292 дка, а на земеделските земи 786 383 дка.

Общината е изключително бедна на повърхностно течащи води. Единствената сравнително постоянно течаща река е Красенска река, протичаща в дълбока долина в северозападната част на общината. Тя преминава през селата Пчеларово, Зограф, Узово, Градини, Сноп, Житен, Красен и Росен, след което навлиза в румънска територия. Преди границата на нея е изграден язовир „Дрян“, водите на който се използват основна за напояване. Освен Красенска река през територията на общината преминават и няколко по-големи суходолия, в които епизодично има водно течение, основно през пролетта. Най-голямо от тях е суходолието Малък качамак преминаващо през селата Балканци, Василево, Калина, Средина, Великово, Сираково, Сърнино, Александър Стамболийски и Бежаново, след което то също напуска пределите на България.

Климат-умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха: 13.5 °C. Средногодишно количество на валежите: 440 мм/m².

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	15 097	100,00
Българи	10 619	70,34
Турци	1270	8,41
Цигани	1811	12,00
Други	233	1,54
Не се самоопределят	99	0,66
Не отговорили	1065	7,05

Населени места

Общината има 42 населени места с общо население 15 097 жители (01.02.2011)..

Списък на населените места в община Генерал Тошево, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Александър Стамболийски	30	27,921	Сахтианлък, Симеоново	Люляково	526	19,051	Кара бъкъ
Балканци	69	19,475	Юнузчилар	Малина	199	12,336	Голям Чорал
Бежаново	60	30,336	Голям качамак	Огражден	4	23,591	Хасарлък
Василево	347	18,557	Курт думан	Петлешково	200	22,549	Герзалар
Великово	42	15,828	Семизлер	Писарово	78	11,633	Кара Язаджик
Вичово	30	13,759	Хюсеинч кьой	Пленимир	89	11,237	Саламан, Салман
Генерал Тошево	6928	63,655	Касъм	Преселенци	274	31,175	Баш Хасарлък
Горица	107	7,313	Орманджик	Присад	425	5,693	Хашлъджа кьой
Градини	48	16,205	Дурбалии	Пчеларово	482	26,444	Ели бей
Дъбовик	160	22,295	Харманлък	Равнец	244	9,850	Пири факъ
Житен	191	23,510	Чамурлии	Рогозина	150	26,493	Хасър куюсу
Зограф	119	13,295	Касаплии	Росен	84	18,617	Салду алде
Изворово	270	42,592		Росица	364	64,615	Горна Саръджа
Йовково	292	7,937	Чифут куюсу	Сираково	60	21,165	Етим ели
Калина	66	21,933	Емирлер	Сноп	115	16,440	Есетлии
Кардам	1019	55,354	Харман куюсу	Снягово	185	17,676	Караагач, Байчево
Конаре	48	12,539	Селим куюсу	Спасово	895	47,487	Сюлейманлък
Краище	8	17,744	Енидже Хайдар	Средина	58	16,775	Орта куюсу
Красен	261	35,074	Каралии	Сърнино	62	21,524	Караджалар
Къпиново	203	20,870	Мелеклер	Узово	15	7,937	Узлар
Лозница	13	23,849	Дели юсуф куюсу	Чернооково	277	39,909	Карагьоз куюсу, Черно око, Черноок
				ОБЩО	15097	982,238	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• след 1892 г. – с. Чауш махле е заличено без административен акт поради изселване;
• Указ № 201/обн. 02.09.1898 г. – преименува с. Ели бей на с. Пчеларово;
• указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Голям качамак на с. Бежаново;

– преименува с. Курт думан на с. Василево;

– преименува с. Семизлер на с. Великово;

– преименува с. Хюсеинч кьой на с. Вичово;

– преименува с. Орманджик на с. Горица;

– преименува с. Емирлер на с. Калина;

– преименува с. Араклар на с. Крушово;

– преименува с. Кара бъкъ на с. Лиляково;

– преименува с. Голям Чорал на с. Малиново;

– преименува с. Кара Язъджик на с. Писарово;

– преименува с. Мурфатча на с. Предел;

– преименува с. Баш Хасърлък на с. Преселенци;

– преименува с. Хасър куюсу на с. Рогозина;

– преименува с. Сахтианлък на с. Симеоново;

– преименува с. Етим ели на с. Сираково;

– преименува с. Сюлейманлък на с. Спасово;

– преименува с. Орта куюсу на с. Средина;

– преименува с. Караджалар на с. Черно око;

– преименува с. Карагьоз куюсу на с. Горица;

• периода 1913 – 1940 г. – селата Малджилар и Шах Вели (Шах Вели махле) са изселени под румънска власт.
• МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Хасанча (Хасанджа) на с. Асеновец;

– преименува с. Кара агач на с. Байчево;

– преименува с. Юнузчулар (Юлусчолар) на с. Балканци;

– преименува с. Богданлии (Богдайли, Богдалии) на с. Белоклас;

– преименува с. Касъм кьой (Касъм) на с. Генерал Тошево;

– преименува с. Горно Мусу бей (Мусу бей) на с. Горен извор;

– преименува с. Поряз на с. Горняк;

– преименува с. Дурбалии (Дорбали) на с. Градини;

– преименува с. Негрени на с. Добромирци;

– преименува с. Долно Мусу бей (Мусу бей чифлик махле) на с. Долен извор;

– преименува с. Дурасии на с. Дрян;

– преименува с. Харманлък на с. Дъбовик;

– преименува с. Чамурлии (Богдайлъ Чамурлии) на с. Житен;

– преименува с. Касаплии на с. Зограф;

– преименува с. Чифут куюсу на с. Йовково;

– преименува с. ОМелеклер на с. Капиново;

– преименува с. Харман куюсу на с. Кардам;

– преименува с. Селим куюсу на с. Конаре;

– преименува с. ОЕнидже Хайдар на с. Краище;

– преименува с. Каралии на с. Красен;

– преименува с. Дели Юсуф куюсу на с. Лозница;

– преименува с. Малиново на с. Малина;

– преименува с. Мирча вода на с. Малки Кардам;

– преименува с. Мамуч кьой (Момуч кьой, Мумуч кьой) на с. Маловец;

– преименува с. Хасърлък на с. Огражден;

– преименува с. Чобан куюсу на с. Пастир;

– преименува с. Герзалар на с. Петлешково;

– преименува с. Саламан (Салман) на с. Пленимир;

– преименува с. Хашлъджа кьой на с. Присад;

– преименува с. Пири факъ на с. Равнец;

– преименува с. Салду Алде на с. Росен;

– преименува с. Саръджа (Горна Саръджа) на с. Росица;

– преименува с. Айдън бей на с. Светлик;

– преименува с. Есетлии на с. Сноп;

– преименува с. Кара дурмуш на с. Снягово;

– преименува с. Узлар на с. Узово;

– преименува с. Черно око на с. Черноок;

– преименува с. Неби куюсу на с. Яснец;

• МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Черноок на с. Чернооково;
• МЗ № 5530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Симеоново на с. Александър Стамболийски;
• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава селата Малки Кардам и Яснец и ги присъединява като квартали на с. Кардам;
• Указ № 369/обн. 25.10.1958 г. – заличава с. Маловец и го присъединява към с. Генерал Тошево;

– заличава селата Предел и Снягово поради изселване;

• Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Крушово и го присъединява като квартал на с. Сираково;
• Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – обединява селата Горен извор, Добромирци и Долен извор в едно населено място – с. Изворово;

– заличава с. Белоклас и го присъединява като квартал на с. Красен;

• Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Генерал Тошево за гр. Генерал Тошево;
• Указ № 5/обн. 08.01.1963 г. – заличава с. Горица и го присъединява като квартал на с. Преселенци;

– заличава селата Горняк и Дрян поради изселване;

– заличава с. Пастир и го присъединява като квартал на гр. Генерал Тошево;

– заличава с. Светлик и го присъединява като квартал на с. Къпиново;

• Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Байчево на с. Снягово;
• Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – отстранява грешката в името на с. Капиново на с. Къпиново;

– отстранява грешката в името на с. Лиляково на с. Люляково;

• Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Асеновец и го присъединява като квартал на с. Росица;
• Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – отделя кв. Горица от с. Преселенци и го обявява за с. Горица;

История

Миналото на община Генерал Тошево не е изучено. Единствени исторически сведения за нейното минало са археологическите материали. Те не са многобройни, но дават основание да се твърди, че общината има богата история.

При с. Горица е намерена каменна брадва-чук с отвор за дръжка от каменно-медната епоха от VI-IV век пр.н.е. При с. Спасово са открити останки от гетски селища. Също край Спасово при голямата могила е открито кръгло, каменно (навярно култово) тракийско съоръжение, свързано с вярата на траките и с издигането на слънцето в култ. От времето на гетите са намирани и други находки, като амфори с печати и др.

При с. Красен е открита колона и фрагмент от паметник с гръцки надпис и уникална слонова кост, която свидетелства за съхранението на вярата в тракийското божество Хероса. Ръката е с височина 11 см. и с пръстите си държи орех. Датира от VII-VI век пр.н.e. В черупката на ореха има изображение на тракийски конник, който държи копие, насочено срещу мечка, която е изобразена реалистично. Тази находка е шедьовър на античното изкуство. Друга такава култова ръка обаче не е известна нито в нашата, нито в други страни. Уникатът е намерен при строеж на ледница. Заедно с него е разкрита трако-римска керамика. Това е основанието да се счита, че при Красен е имало селище от римската епоха.

В района на Преселенци, където се е намирала голяма римска крепост, е намерена фрагментирана тракийска мраморна оброчна плочка и бронзова статуетка на Херакъл. Статуетката е добре запазена. На нея е изобразен, явно по копие, голям гръцки герой, който извършил 12 подвига и си спечелил безсмъртие. В местността Юртлука край Люляково е намерена оброчна плочка на Херакъл, изработена от дребнозърнест мрамор с четвъртита форма. Въз основа на стиловите белези се предполага, че Херакъл край Люляково датира от края на VII-VI век пр.н.е. Други източници посочват, че същият Херакъл е от периода II-III в.

От всички материали най-голям интерес представлява Каменната колона от VI в., употребена вторично. Върху трите и открити страни са нанесени рунически и други знаци. Колоната е намерена при село Красен. Тя се намира се в музея в Букурещ и като архитектурен детайл е публикувана отдавна от румънския учен В. Първан. Според начина на врязваните знаци те са нанесени на 3 етапа, но no форма те се разделят на 2 групи – знаци, които изобразяват геометрични фигури, и знаци, които означават букви от руническото писмо на номадските племена.

Икономика

Друг важен приоритет на общината е икономическото развитие на района. Като типично земеделски край притежава добре развито селско стопанство и в по-малка степен промишленост. През последните години развитие получи хранително-вкусовата промишленост, свързана с преработка на селскостопанска продукция. Изградиха се малки и средни предприятия за производство на месни консерви, сирене, олио, колбаси и други. В по-слаба степен са представени машиностроенето, дървообработването и керамичната.

Община Генерал Тошево заема благоприятно положение на газопровода Русия-България. От четири години има приета програма за газификация на обекти с общинско значение и е в ход нейното изпълнение. Започнало е и газифицирането и в частни домове. За целта е учредено смесено дружество „Добруджа-газ“ ООД с общинско участие.

На 5 км. от гр. Генерал Тошево се намира Институтът по пшеница и слънчоглед, основан през 1951 година. Той се специализира като национално изследователско учреждение по селекция на пшеница и слънчоглед и разработване на промишлени технологии за тези култури.

Общината притежава добри горски масиви. Общо горските територии са 70 хил. дка. Традиционен отрасъл е земеделието. Общо обработваема земя е 795 хил. дка. Основните култури, застъпени в общината, са зърнено-житните – пшеница, царевица, както и маслодайни – слънчоглед, рапица.

Транспорт

През средата на общината, от югозапад на североизток преминава последният участък от 22,4 km от жп линията Разделна – Добрич – Кардам.

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 154,9 km:

• последният участък от 21,5 km от Републикански път II-29 (от km 60,8 до km 82,3);
• началният участък от 23,7 km от Републикански път III-296 (от km 0 до km 23,7);
• целият участък от 36,8 km от Републикански път III-2903;
• началният участък от 28,9 km от Републикански път III-2904 (от km 0 до km 28,9);
• последният участък от 4,7 km от Републикански път III-2932 (от km 12,2 до km 16,9);
• последният участък от 8,5 km от Републикански път III-2963 (от km 12,7 до km 21,2);
• последният участък от 7,1 km от Републикански път III-9002 (от km 23,5 до km 30,6);
• последният участък от 23,7 km от Републикански път III-9701 (от km 13,3 до km 37,0).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-8. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-9. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-20. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-21. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Официален сайт на община Генерал Тошево

Източници

• Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748