Твърдица (община): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 41: Ред 41:


==== Води ====
==== Води ====
В крайната югозападна и югоизточна част община Твърдица преминава участък от средното течение на река [[Тунджа]] (ляв приток на [[Марица]]). В тази си част реката тече през дългия 45 km [[Межденишки пролом|Межденишкия пролом]], в най-тясната част на който е изграден големия [[Жребчево (язовир)|язовир Жребчево]], като на територията на община Твърдица попада малък участък от горната му част. Втора по значение река в общината е [[Бяла река (приток на Тунджа)|Беленска река]] (ляв приток на [[Тунджа]]). Тя води началото си от [[община Сливен]] и източно от село [[Жълт бряг]] навлиза в община Твърдица. Тече на запад-югозапад, а след това на юг в дълбока и залесена долина. Северно от гара Чумерна навлиза в най-източната част на [[Твърдишка котловина|Твърдишката котловина]] (Шивачевското поле), преминава през [[Шивачевски пролом|Шивачевския пролом]], отново навлиза в [[община Сливен]] и югоизточно от село [[Бинкос]] се влива в [[Тунджа]]. Южно от гара Чумерна [[Бяла река (приток на Тунджа)|Беленска река]] получава отдясно най-големия си приток река [[Блягорница]] (25 km), която изцяло протича през община Твърдица. Тя води началото си от подножието на връх Здравец в [[Елено-Твърдишка планина|Елено-Твърдишката планина]] и тече на юг в дълбока и силно залесена долина. Източно от град [[Твърдица]] навлиза в [[Твърдишка котловина|Твърдишката котловина]], където водите ѝ се отклоняват в множество напоителни канали. Северно от село [[Оризари (Област Сливен)|Оризари]] завива на изток, пресича по цялото протежение Шивачевското поле и южно от гара Чумерна се влива в [[Бяла река (приток на Тунджа)|Беленска река]]. По̀ на запад, през град [[Твърдица]] и западната част на котловината протича Твърдишка река, която се влива в [[Жребчево (язовир)|язовир Жребчево]], в близост до „удавеното“ село Запалня.
В крайната югозападна и югоизточна част община Твърдица преминава участък от средното течение на река [[Тунджа]] (ляв приток на [[Марица]]). В тази си част реката тече през дългия 45 km [[Межденишки пролом|Межденишкия пролом]], в най-тясната част на който е изграден големия [[Жребчево (язовир)|язовир Жребчево]], като на територията на община Твърдица попада малък участък от горната му част. Втора по значение река в общината е [[Бяла река (приток на Тунджа)|Беленска река]] (ляв приток на [[Тунджа]]). Тя води началото си от [[община Сливен]] и източно от село [[Жълт бряг]] навлиза в община Твърдица. Тече на запад-югозапад, а след това на юг в дълбока и залесена долина. Северно от гара Чумерна навлиза в най-източната част на [[Твърдишка котловина|Твърдишката котловина]] (Шивачевското поле), преминава през [[Шивачевски пролом|Шивачевския пролом]], отново навлиза в [[община Сливен]] и югоизточно от село [[Бинкос]] се влива в [[Тунджа]]. Южно от гара Чумерна [[Бяла река (приток на Тунджа)|Беленска река]] получава отдясно най-големия си приток река [[Блягорница]] (25 km), която изцяло протича през община Твърдица. Тя води началото си от подножието на връх Здравец в [[Елено-Твърдишка планина|Елено-Твърдишката планина]] и тече на юг в дълбока и силно залесена долина. Източно от град [[Твърдица]] навлиза в [[Твърдишка котловина|Твърдишката котловина]], където водите ѝ се отклоняват в множество напоителни канали. Северно от село [[Оризари (Област Сливен)|Оризари]] завива на изток, пресича по цялото протежение Шивачевското поле и южно от гара Чумерна се влива в [[Бяла река (приток на Тунджа)|Беленска река]]. По̀ на запад, през град [[Твърдица]] и западната част на котловината протича Твърдишка река, която се влива в [[Жребчево (язовир)|язовир Жребчево]], в близост до „удавеното“ село Запалня.


На територията на община Твърдица освен големия [[Жребчево (язовир)|язовир Жребчево]] има изградени още няколко микроязовира, водите на които също се използват основно за напояване на обширните обработваеми земи в котловината. По-големи от тях са: „Твърдица“, „Метракук“, „Оризари“ и др.
На територията на община Твърдица освен големия [[Жребчево (язовир)|язовир Жребчево]] има изградени още няколко микроязовира, водите на които също се използват основно за напояване на обширните обработваеми земи в котловината. По-големи от тях са: „Твърдица“, „Метракук“, „Оризари“ и др.
Ред 55: Ред 55:
|align="left"| Общо || 13 804 || 100,00
|align="left"| Общо || 13 804 || 100,00
|-
|-
|align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 9 359 || 67,80
|align="left"| [[Българи в България|Българи]] || 9359 || 67,80
|-
|-
|align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 1 287 || 9,32
|align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 1287 || 9,32
|-
|-
|align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 2 100 || 15,21
|align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 2100 || 15,21
|-
|-
|align="left"| Други || 82 || 0,59
|align="left"| Други || 82 || 0,59
Ред 65: Ред 65:
|align="left"| Не се самоопределят || 137 || 0,99
|align="left"| Не се самоопределят || 137 || 0,99
|-
|-
|align="left"| Не отговорили || 1 839 || 6,08
|align="left"| Не отговорили || 1839 || 6,08
|}
|}


Ред 142: Ред 142:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.tvarditsa.org/ Официален сайт на община Твърдица]
* [http://www.tvarditsa.org/ Официален сайт на община Твърдица]


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 09:16, 26 септември 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Твърдица.

Твърдица (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Сливен
Площ442.5 km²
Население14 611 души
Адм. центърТвърдица
Брой селища10
Сайтwww.tvarditsa.org
Управление
КметМария Гвоздейкова-Златева
(КОЙ; 2023)
Общ. съвет17 съветници
  • ГЕРБ (8)
  • БСП (4)
  • Движение 21 (2)
  • ДПС (2)
  • НАРОДЕН СЪЮЗ (1)
Твърдица (община) в Общомедия

Община Твърдица се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Сливен.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е заема западната част на Област Сливен. С площта си от 442,496 km2 е най-малката сред 4-те общините на областта, което съставлява 12,48% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е разнообразен – равнинен и ниско хълмист в южната ѝ част, средно планински в северната. Територията и заема части от три физикогеографски области на България – Средна Стара планина, Твърдишката котловина и Средна гора.

Към Старопланинската физикогеографска област в община Твърдица попадат част от южните склонове на Елено-Твърдишка планина (най-източната част на Средна Стара планина) В нея, на границата с община Елена се издига най-високата ѝ точка връх Чумерна 1536,1 m, която се явява и най-високата точка на общината. Южните склонове на планината, са стръмни, на места прорязани от дълбоки долини и дерета и завършващи с големи наносни конуси в подножията си.

Южно от Елено-Твърдишката планина се простира обширната (287 km2) Твърдишка котловина, чиято западна част е по-висока (250-300 m н.в.) и се нарича Твърдишко поле, а източната – по-ниска (200-250 m н.в.) – Шивачевско поле. В него югоизточно от село Близнец, в коритото на река Тунджа се намира най-ниската точка на община Твърдица – 191 m н.в.

Южно от Твърдишката котловина се простират части от Сърнена Средна гора, като наа юг от Межденишкия пролом на река Тунджа в землището на село Сърцево попада съвсем малка част от планината с максимална височина 447,9 m, разположена югозападно от селото. Между Межденишкия пролом на Тунджа на юг и Твърдишката котловина на север се издигат два ниски рида, които орографски са свързани със Сърнена Средна гора. На запад е рида Межденик (връх Тилилееца 604,2 m), от който в пределите на община Твърдица попадат северните му склонове. На изток от него се намира по ниския Шивачевски рид (583,3 m, северно от село Близнец), който изцяло се намира на територията на общината.

Води

В крайната югозападна и югоизточна част община Твърдица преминава участък от средното течение на река Тунджа (ляв приток на Марица). В тази си част реката тече през дългия 45 km Межденишкия пролом, в най-тясната част на който е изграден големия язовир Жребчево, като на територията на община Твърдица попада малък участък от горната му част. Втора по значение река в общината е Беленска река (ляв приток на Тунджа). Тя води началото си от община Сливен и източно от село Жълт бряг навлиза в община Твърдица. Тече на запад-югозапад, а след това на юг в дълбока и залесена долина. Северно от гара Чумерна навлиза в най-източната част на Твърдишката котловина (Шивачевското поле), преминава през Шивачевския пролом, отново навлиза в община Сливен и югоизточно от село Бинкос се влива в Тунджа. Южно от гара Чумерна Беленска река получава отдясно най-големия си приток река Блягорница (25 km), която изцяло протича през община Твърдица. Тя води началото си от подножието на връх Здравец в Елено-Твърдишката планина и тече на юг в дълбока и силно залесена долина. Източно от град Твърдица навлиза в Твърдишката котловина, където водите ѝ се отклоняват в множество напоителни канали. Северно от село Оризари завива на изток, пресича по цялото протежение Шивачевското поле и южно от гара Чумерна се влива в Беленска река. По̀ на запад, през град Твърдица и западната част на котловината протича Твърдишка река, която се влива в язовир Жребчево, в близост до „удавеното“ село Запалня.

На територията на община Твърдица освен големия язовир Жребчево има изградени още няколко микроязовира, водите на които също се използват основно за напояване на обширните обработваеми земи в котловината. По-големи от тях са: „Твърдица“, „Метракук“, „Оризари“ и др.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 13 804 100,00
Българи 9359 67,80
Турци 1287 9,32
Цигани 2100 15,21
Други 82 0,59
Не се самоопределят 137 0,99
Не отговорили 1839 6,08

Движение на населението (1934 – 2011)

Община Твърдица
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 12057 13944 16434 19618 18066 17218 17215 14927 13804 ??
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 10 населени места с общо население от 13 804 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Твърдица, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Близнец 64 7,831 Икисча Сборище 1790 50,762 Джумалии
Боров дол 517 38,622 Чам дере Сърцево 37 5,745 Юреклери
Бяла паланка 1006 50,062 Бяла чишма Твърдица 5667 155,167
Жълт бряг 325 19,822 Саръ яр Червенаково 197 12,590 Алобас
Оризари 553 23,536 Шивачево 3648 78,359 Терзобас, Източно Шивачево, Голямо Шивачево
ОБЩО 13804 442,496 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Икисча (Екисеча) на с. Близнец;
– преименува с. Терзобас на с. Източно Шивачево;
– преименува с. Козос моде на с. Козарево;
– преименува с. Джумалии на с. Сборище;
– преименува с. Юреклери на с. Сърцево;
– преименува с. Алобас на с. Червенаково;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Чам дере на с. Боров дол;
– преименува с. Източно Шивачево на с. Голямо Шивачево;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бяла чишма (Бяла чешлии) на с. Бяла паланка;
– преименува с. Саръ яр на с. Жълт бряг;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Твърдица за гр. Твърдица;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Запалня поради изселване;
  • Указ № 196/обн. 30.01.1970 г. – заличава с. Козарево и го присъединява като квартал на гр. Твърдица;
  • Указ № 753/обн. 24.04.1973 г. – преименува с. Голямо Шивачево на с. Шивачево;
  • Указ № 2907/обн. 07.09.1984 г. – признава с. Шивачево за гр. Шивачево.

Транспорт

През средата на община Твърдица, от запад на изток, през средата на общината, в т.ч. и през общинския център град Твърдица преминава участък от 23,1 km от трасето на жп линията СофияКарловоЗимницаКарнобатБургас.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 48,2 km:

Топографска карта

Външни препратки

Източници