Тетово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
да |
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
}} |
}} |
||
''' |
'''Тѐтово''' ({{lang-mk|Тетово}}, {{lang-sq|Tetova}}, ''Тетова'', {{lang-tr|Kalkandelen}}, ''Калканделен'') е [[град]] в Северозападната част на [[Република Македония]], в подножието на [[Шар планина]] в [[Полог|Тетовското поле]]. Градът е център на едноименната община [[Тетово (община)|Тетово]]. Според преброяването на населението през 2002 година в Тетово живеят 52 915 жители, повечето от които са етнически [[албанци]]. В града се намира [[Тетовски университет|Тетовският университет]], в който се преподава на [[албански език|албански]] и македонски литературен език, както и [[Университет на Югоизточна Европа|Университетът на Югоизточна Европа]]. |
||
==История== |
== История == |
||
[[Файл:BG-Ethnographic-Museum--Female-costume-end-19century-Tetovo.jpg|ляво|мини|150п|Моминска носия от Тетово от края на XIX век]] |
[[Файл:BG-Ethnographic-Museum--Female-costume-end-19century-Tetovo.jpg|ляво|мини|150п|Моминска носия от Тетово от края на XIX век]] |
||
[[Файл:Dokument od tetovskiot okrug, 1916.JPG|мини|дясно|250п|Документ от Тетовска област със заповед до околийските началници, 22 януари 1916 г.]] |
[[Файл:Dokument od tetovskiot okrug, 1916.JPG|мини|дясно|250п|Документ от Тетовска област със заповед до околийските началници, 22 януари 1916 г.]] |
||
Тетово е един от старите градове в [[Македония (област)|Македония]]. Според една местна легенда градът е наречен на легендарния юнак ''Тето'', който изчистил мястото на днешния град от [[змия|змии]]. Всъщност името на Тетово произлиза от старобългарската дума ''хт{{Уникод| |
Тетово е един от старите градове в [[Македония (област)|Македония]]. Според една местна легенда градът е наречен на легендарния юнак ''Тето'', който изчистил мястото на днешния град от [[змия|змии]]. Всъщност името на Тетово произлиза от старобългарската дума ''хт{{Уникод|ѣ}}ти'' - ''ща'', ''искам'', '''Хт{{Уникод|ѣ}}тово''' е създадено с основа лично име '''Хт{{Уникод|ѣ}}то и значение 'желано дете''''. |
||
По време на [[Османска империя|османското владичество]] се появява и турското име '''Калканделен'''. От средата на XVIII до средата на XIX век градът е център на [[Тетовски пашалък|Тетовския пашалък]], управляван полусамостоятелно от местна албанска династия.<ref name="Селищев 119">{{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last= Селищев|first=Афанасий |authorlink= |coauthors= |year= 1929|publisher= Издание Македонского Научного Института |location=София |isbn= |pages= 119 |url=http://www.promacedonia.org/seli_polog/as_polog_2_3.htm |accessdate=2015-02-13}}</ref> |
По време на [[Османска империя|османското владичество]] се появява и турското име '''Калканделен'''. От средата на XVIII до средата на XIX век градът е център на [[Тетовски пашалък|Тетовския пашалък]], управляван полусамостоятелно от местна албанска династия.<ref name="Селищев 119">{{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last= Селищев|first=Афанасий |authorlink= |coauthors= |year= 1929|publisher= Издание Македонского Научного Института |location=София |isbn= |pages= 119 |url=http://www.promacedonia.org/seli_polog/as_polog_2_3.htm |accessdate=2015-02-13}}</ref> |
||
Според [[Санстефански договор|Санстефанския договор]] Тетово влиза в границата на българската държава, но [[Берлински договор|Берлинският договор]] връща града в границите на Османската империя. |
Според [[Санстефански договор|Санстефанския договор]] Тетово влиза в границата на българската държава, но [[Берлински договор|Берлинският договор]] връща града в границите на Османската империя. |
||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
Българското църковно-училищно дело изпитва трудности по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] в 1877 - 1878 година. През май 1878 година иконом поп [[Серафим Апостолов]] и Зафир Николов от името на [[Тетовска българска община|Тетовската българска община]] подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> В 1881 година Тетовската българска община и българското училище са възстановени. В Тетово в 1882 - 1883 година преподава известният български учител монах [[Алексий Зографски]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 563, 641.</ref> |
Българското църковно-училищно дело изпитва трудности по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] в 1877 - 1878 година. През май 1878 година иконом поп [[Серафим Апостолов]] и Зафир Николов от името на [[Тетовска българска община|Тетовската българска община]] подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> В 1881 година Тетовската българска община и българското училище са възстановени. В Тетово в 1882 - 1883 година преподава известният български учител монах [[Алексий Зографски]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 563, 641.</ref> |
||
[[Андрей Стоянов (учител)|Андрей Стоянов]], учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за града: |
[[Андрей Стоянов (учител)|Андрей Стоянов]], учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за града: |
||
{{цитат|Тетовскитѣ българи сѫ загубили своитѣ народни хора и своитѣ свирки. На свадбитѣ си тѣ играятъ, като играятъ и тѣхнитѣ съграждани арнаути, и игранието имъ става подъ неприятния трясъкъ на циганскитѣ дайрета... Всѣко семейство и всѣки еснафъ има по единъ святецъ за свой покровитель и на праздника му „дига панагия“, или както се още<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher=Издание Македонского Научного Института |location= София |isbn= |pages=57 |url= |accessdate=}}</ref> казва „служи“ праздника. Срѣщу служилитѣ праздници женитѣ носятъ по една или нѣколко просфори, малко варена пшеница, въ която забодѫтъ и палятъ вощена свѣщь, а която иска, носи и по-малко масло за черковнитѣ кандила. Въ време на вечерната се отчита петохлѣбие общо за всичкитѣ празднующи и се поменуватъ имената на всичкитѣ живи членове на празднующитѣ семейства, или еснафи. На излазание изъ църква всѣки взема по къшей отъ просфоритѣ и по-малко отъ пшеницата. На самий праздникъ, подиръ отпускъ на църквата (въ време на литургията священника пакъ поменува имената, които вечерьта е поменалъ), свещенницитѣ отиватъ въ всѣка празднующа кѫща (всѣки въ енорията си), дѣто е приготвена една просфора, а по нѣкога и единъ домашенъ хлѣбъ, малко варена пшеница и една чашка вино; священника прочита надъ казанитѣ нѣща нѣколко молитви, расчупва просфората, или домашенъ хлѣбъ, натопява малки късчета отъ тѣхъ въ виното и дава на домашнитѣ и на други, които би се случили тамъ. Останѫлото отъ просфората и домашния хлѣбъ се туря въ ситото и се изяда отъ домашнитѣ повече сутрина, когато още нищо не сѫ яли. Отъ варената пшеница се дава на всички, които би дошли на посѣщение презъ деня. Така става диганието на панагията. Еснафитѣ извършватъ този обрядъ въ училището. Едно време срѣщу служилитѣ дни тетовци сѫ слагали трапези и цѣлата нощь сѫ гощавали приятелитѣ и роднинитѣ си, но това сега е напустнато. Тетовци дигатъ панагия, или служатъ именний день на всѣкиго отъ домашнитѣ си; синоветѣ правятъ сѫщото на всѣки праздникъ, когото сѫ служили родителитѣ имъ. |
{{цитат|Тетовскитѣ българи сѫ загубили своитѣ народни хора и своитѣ свирки. На свадбитѣ си тѣ играятъ, като играятъ и тѣхнитѣ съграждани арнаути, и игранието имъ става подъ неприятния трясъкъ на циганскитѣ дайрета... Всѣко семейство и всѣки еснафъ има по единъ святецъ за свой покровитель и на праздника му „дига панагия“, или както се още<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher=Издание Македонского Научного Института |location= София |isbn= |pages=57 |url= |accessdate=}}</ref> казва „служи“ праздника. Срѣщу служилитѣ праздници женитѣ носятъ по една или нѣколко просфори, малко варена пшеница, въ която забодѫтъ и палятъ вощена свѣщь, а която иска, носи и по-малко масло за черковнитѣ кандила. Въ време на вечерната се отчита петохлѣбие общо за всичкитѣ празднующи и се поменуватъ имената на всичкитѣ живи членове на празднующитѣ семейства, или еснафи. На излазание изъ църква всѣки взема по къшей отъ просфоритѣ и по-малко отъ пшеницата. На самий праздникъ, подиръ отпускъ на църквата (въ време на литургията священника пакъ поменува имената, които вечерьта е поменалъ), свещенницитѣ отиватъ въ всѣка празднующа кѫща (всѣки въ енорията си), дѣто е приготвена една просфора, а по нѣкога и единъ домашенъ хлѣбъ, малко варена пшеница и една чашка вино; священника прочита надъ казанитѣ нѣща нѣколко молитви, расчупва просфората, или домашенъ хлѣбъ, натопява малки късчета отъ тѣхъ въ виното и дава на домашнитѣ и на други, които би се случили тамъ. Останѫлото отъ просфората и домашния хлѣбъ се туря въ ситото и се изяда отъ домашнитѣ повече сутрина, когато още нищо не сѫ яли. Отъ варената пшеница се дава на всички, които би дошли на посѣщение презъ деня. Така става диганието на панагията. Еснафитѣ извършватъ този обрядъ въ училището. Едно време срѣщу служилитѣ дни тетовци сѫ слагали трапези и цѣлата нощь сѫ гощавали приятелитѣ и роднинитѣ си, но това сега е напустнато. Тетовци дигатъ панагия, или служатъ именний день на всѣкиго отъ домашнитѣ си; синоветѣ правятъ сѫщото на всѣки праздникъ, когото сѫ служили родителитѣ имъ. |
||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
Тука му е мѣстото да напомня за обичаитѣ на тетовкитѣ да носятъ ядение и пиение на гробищата си на задушница и на заговѣзни (поклади). Тетовкитѣ хапнуватъ и сърбнуватъ сами отъ отнесеното на гробищата, и нахранватъ и напояватъ всѣкидневнитѣ просеци толкова много, щото тѣзи просеци послѣ цѣлъ день повърщатъ и сѣдѫтъ пияни.<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher= Издание Македонского Научного Института |location= София |isbn= |pages=58 |url= |accessdate=}}</ref>}} |
Тука му е мѣстото да напомня за обичаитѣ на тетовкитѣ да носятъ ядение и пиение на гробищата си на задушница и на заговѣзни (поклади). Тетовкитѣ хапнуватъ и сърбнуватъ сами отъ отнесеното на гробищата, и нахранватъ и напояватъ всѣкидневнитѣ просеци толкова много, щото тѣзи просеци послѣ цѣлъ день повърщатъ и сѣдѫтъ пияни.<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher= Издание Македонского Научного Института |location= София |isbn= |pages=58 |url= |accessdate=}}</ref>}} |
||
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Тетово има 19 200 жители, от които |
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Тетово има 19 200 жители, от които 8500 [[българи]] [[християнство|християни]], 9000 души жители [[турци]], 500 [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]] и 1200 [[цигани]].<ref>{{МЕС|210|2_27}}</ref> |
||
Християнските жители на Тетово са разделени в конфесионално отношение като преобладават привържениците на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в Тетово има 330 сръбски патриаршистки и 25 гъркомански къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> Според секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Тетово има |
Християнските жители на Тетово са разделени в конфесионално отношение като преобладават привържениците на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в Тетово има 330 сръбски патриаршистки и 25 гъркомански къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> Според секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Тетово има 6688 българи екзархисти, 1720 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и 30 цигани. В града работят три основни и едно прогимназиално българско училище и две основни и едно прогимназиално сръбско.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.122-123.</ref> |
||
На рода [[Симон Максевски|Максевци]] се приписва иконостасът в тетовската църква „[[Св. св. Кирил и Методий (Тетово)|Св. св. Кирил и Методий]]“.<ref>{{cite book |title= Панорама на възрожденските приложни изкуства |last= Ангелов |first= Валентин Ангелов |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn= |pages=34 |url= |accessdate=}}</ref> |
На рода [[Симон Максевски|Максевци]] се приписва иконостасът в тетовската църква „[[Св. св. Кирил и Методий (Тетово)|Св. св. Кирил и Методий]]“.<ref>{{cite book |title= Панорама на възрожденските приложни изкуства |last= Ангелов |first= Валентин Ангелов |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn= |pages=34 |url= |accessdate=}}</ref> |
||
| Ред 52: | Ред 52: | ||
Според преброяването от 2002 година градът има 52 915 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
Според преброяването от 2002 година градът има 52 915 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
||
[[ |
[[Файл:Bogorodica - Tetovo.jpg|мини|250п|Църквата „[[Света Богородица (Тетово)|Света Богородица]]“ в тетовската Горна махала]] |
||
[[ |
[[Файл:Arabati Baba Teke, Tetovo.jpg|мини|250п|[[Арабати Баба теке]]]] |
||
{| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 |
{| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 |
||
| '''Националност''' |
| '''Националност''' |
||
| Ред 65: | Ред 65: | ||
|- |
|- |
||
| [[турци]] |
| [[турци]] |
||
| |
| 1878 |
||
|- |
|- |
||
| [[роми]] |
| [[роми]] |
||
| |
| 2352 |
||
|- |
|- |
||
| [[власи]] |
| [[власи]] |
||
| Ред 86: | Ред 86: | ||
Футболният клуб на града е [[Тетекс Тетово]]. |
Футболният клуб на града е [[Тетекс Тетово]]. |
||
==Тетовци== |
== Тетовци == |
||
{{основна|Тетовци}} |
{{основна|Тетовци}} |
||
Тетово традиционно е смесен българо-албански град. Сред по-известните му жители с българско съзнание са рeволюционерката на ВМРО [[Мара Бунева]] и журналистът [[Матей Геров]]. По произход от Тетово е и академик [[Михаил Арнаудов]]. Известни тетовски албанци са политиците [[Арбен Джафери]] и [[Мендух Тачи]], а известни хора с македонско национално съзнание от града са композиторът [[Тодор Скаловски]] и режисьорът [[Бранко Гапо]]. |
Тетово традиционно е смесен българо-албански град. Сред по-известните му жители с българско съзнание са рeволюционерката на ВМРО [[Мара Бунева]] и журналистът [[Матей Геров]]. По произход от Тетово е и академик [[Михаил Арнаудов]]. Известни тетовски албанци са политиците [[Арбен Джафери]] и [[Мендух Тачи]], а известни хора с македонско национално съзнание от града са композиторът [[Тодор Скаловски]] и режисьорът [[Бранко Гапо]]. |
||
== Вижте още == |
== Вижте още == |
||
*[[Списък на градовете в Република Македония]] |
* [[Списък на градовете в Република Македония]] |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 09:59, 26 септември 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тетово.
| Тетово Тетово | |
| — град — | |
  | |
 Чифте хамам на Пена | |
  Тетово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Тетово |
| Географска област | Долни Полог |
| Площ | 261,89 km² |
| Надм. височина | 300 m |
| Население | 52 915 души (2002) |
| Пощенски код | 1200 |
| Телефонен код | +389 044 |
| МПС код | TE |
| Официален сайт | tetovo.gov.mk |
| Тетово в Общомедия | |
Тѐтово (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq, Тетова, Шаблон:Lang-tr, Калканделен) е град в Северозападната част на Република Македония, в подножието на Шар планина в Тетовското поле. Градът е център на едноименната община Тетово. Според преброяването на населението през 2002 година в Тетово живеят 52 915 жители, повечето от които са етнически албанци. В града се намира Тетовският университет, в който се преподава на албански и македонски литературен език, както и Университетът на Югоизточна Европа.
История
Тетово е един от старите градове в Македония. Според една местна легенда градът е наречен на легендарния юнак Тето, който изчистил мястото на днешния град от змии. Всъщност името на Тетово произлиза от старобългарската дума хтѣти - ща, искам, Хтѣтово е създадено с основа лично име Хтѣто и значение 'желано дете'.
По време на османското владичество се появява и турското име Калканделен. От средата на XVIII до средата на XIX век градът е център на Тетовския пашалък, управляван полусамостоятелно от местна албанска династия.[1]
Според Санстефанския договор Тетово влиза в границата на българската държава, но Берлинският договор връща града в границите на Османската империя.
Българското църковно-училищно дело изпитва трудности по време на Руско-турската война в 1877 - 1878 година. През май 1878 година иконом поп Серафим Апостолов и Зафир Николов от името на Тетовската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[2] В 1881 година Тетовската българска община и българското училище са възстановени. В Тетово в 1882 - 1883 година преподава известният български учител монах Алексий Зографски.[3]
Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за града:
| „ | Тетовскитѣ българи сѫ загубили своитѣ народни хора и своитѣ свирки. На свадбитѣ си тѣ играятъ, като играятъ и тѣхнитѣ съграждани арнаути, и игранието имъ става подъ неприятния трясъкъ на циганскитѣ дайрета... Всѣко семейство и всѣки еснафъ има по единъ святецъ за свой покровитель и на праздника му „дига панагия“, или както се още[4] казва „служи“ праздника. Срѣщу служилитѣ праздници женитѣ носятъ по една или нѣколко просфори, малко варена пшеница, въ която забодѫтъ и палятъ вощена свѣщь, а която иска, носи и по-малко масло за черковнитѣ кандила. Въ време на вечерната се отчита петохлѣбие общо за всичкитѣ празднующи и се поменуватъ имената на всичкитѣ живи членове на празднующитѣ семейства, или еснафи. На излазание изъ църква всѣки взема по къшей отъ просфоритѣ и по-малко отъ пшеницата. На самий праздникъ, подиръ отпускъ на църквата (въ време на литургията священника пакъ поменува имената, които вечерьта е поменалъ), свещенницитѣ отиватъ въ всѣка празднующа кѫща (всѣки въ енорията си), дѣто е приготвена една просфора, а по нѣкога и единъ домашенъ хлѣбъ, малко варена пшеница и една чашка вино; священника прочита надъ казанитѣ нѣща нѣколко молитви, расчупва просфората, или домашенъ хлѣбъ, натопява малки късчета отъ тѣхъ въ виното и дава на домашнитѣ и на други, които би се случили тамъ. Останѫлото отъ просфората и домашния хлѣбъ се туря въ ситото и се изяда отъ домашнитѣ повече сутрина, когато още нищо не сѫ яли. Отъ варената пшеница се дава на всички, които би дошли на посѣщение презъ деня. Така става диганието на панагията. Еснафитѣ извършватъ този обрядъ въ училището. Едно време срѣщу служилитѣ дни тетовци сѫ слагали трапези и цѣлата нощь сѫ гощавали приятелитѣ и роднинитѣ си, но това сега е напустнато. Тетовци дигатъ панагия, или служатъ именний день на всѣкиго отъ домашнитѣ си; синоветѣ правятъ сѫщото на всѣки праздникъ, когото сѫ служили родителитѣ имъ.
Тука му е мѣстото да напомня за обичаитѣ на тетовкитѣ да носятъ ядение и пиение на гробищата си на задушница и на заговѣзни (поклади). Тетовкитѣ хапнуватъ и сърбнуватъ сами отъ отнесеното на гробищата, и нахранватъ и напояватъ всѣкидневнитѣ просеци толкова много, щото тѣзи просеци послѣ цѣлъ день повърщатъ и сѣдѫтъ пияни.[5] |
“ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тетово има 19 200 жители, от които 8500 българи християни, 9000 души жители турци, 500 арнаути мохамедани и 1200 цигани.[6]
Християнските жители на Тетово са разделени в конфесионално отношение като преобладават привържениците на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Тетово има 330 сръбски патриаршистки и 25 гъркомански къщи.[7] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тетово има 6688 българи екзархисти, 1720 българи патриаршисти сърбомани и 30 цигани. В града работят три основни и едно прогимназиално българско училище и две основни и едно прогимназиално сръбско.[8]
На рода Максевци се приписва иконостасът в тетовската църква „Св. св. Кирил и Методий“.[9]
След Балканските войни Тетово влиза в границите на Сърбия, а впоследствие преминава към съставната Социалистическа Република Македония в рамките на федеративна Югославия.
По време на кризата от 2001 година в независимата Република Македония Тетово е арена на сблъсъци между правителствените части и албанските сепаратисти от така наречената Армия за национално освобождение. В резултат на сблъсъците в района на Тетово се наблюдава процес на изселване на македонците от Положко във вътрешността на страната.[10][11]
Според преброяването от 2002 година градът има 52 915 жители.[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 18 555 |
| албанци | 28 897 |
| турци | 1878 |
| роми | 2352 |
| власи | 13 |
| сърби | 587 |
| бошняци | 156 |
| други | 477 |
Футболният клуб на града е Тетекс Тетово.
Тетовци
Тетово традиционно е смесен българо-албански град. Сред по-известните му жители с българско съзнание са рeволюционерката на ВМРО Мара Бунева и журналистът Матей Геров. По произход от Тетово е и академик Михаил Арнаудов. Известни тетовски албанци са политиците Арбен Джафери и Мендух Тачи, а известни хора с македонско национално съзнание от града са композиторът Тодор Скаловски и режисьорът Бранко Гапо.
Вижте още
Външни препратки
- "Тетовско и дейците по възраждането му", книга издадена през 1900 г. от екзархийския учител и деец на ВМОРО Лазар Серафимов от Тетово.
- "При Шар; Исторически бележки за Тетовско от преди 1000 години до края на миналия век и спомени от гр. Тетово - Македония", книга издадена 1934 г. от дееца на ВМОРО Тодор Геров от Тетово.
- "Писмо от Тетовско-Гостиварското благотворително братство "Кирил Пейчинович" до Богдан Филов, министър-председател на България", София, 30 март 1943 година
- Официален сайт на Община Тетово ((sq)) ((mk)) ((en))
Бележки
- ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 119. Посетен на 2015-02-13.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 563, 641.
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 57.
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 58.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 210.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.122-123.
- ↑ Ангелов, Валентин Ангелов. Панорама на възрожденските приложни изкуства. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 34.
- ↑ http://standartnews.com/archive/2001/07/25/balkans/index.htm.
- ↑ http://www.bgnews.bg/show_story.html?issue=108733271&media=3669536&class=51569102&story=108734103.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| |||||||||||
| |||||
