Прогноза за времето: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Уточняване на видовете прогнози
м унифициране - г.пр. --> г. пр.; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:Meyers b16 s0570.jpg|мини|Метеорологична карта на Европа от 10 декември 1887 г.]]
[[Файл:Meyers b16 s0570.jpg|мини|Метеорологична карта на Европа от 10 декември 1887 г.]]
[[Картинка:Norman OK meteorologist.png|мини|Метеоролог]]
[[Файл:Norman OK meteorologist.png|мини|Метеоролог]]
[[Картинка:NDFD-sample-max-temp.png|мини|Температурна карта]]
[[Файл:NDFD-sample-max-temp.png|мини|Температурна карта]]


'''Прогнозата за времето''' е приложение на [[наука]]та и [[технология]]та за [[прогнозиране]] на състоянието на [[атмосфера]]та за бъдеще време на дадено място. Тя се изготвя на базата на различни [[атмосфера|атмосферни]] измервания и данни за текущото състояние на атмосферата и използването на научното знание за атмосферните процеси, правени от [[метеорология|метеоролози]] и синоптици.
'''Прогнозата за времето''' е приложение на [[наука]]та и [[технология]]та за [[прогнозиране]] на състоянието на [[атмосфера]]та за бъдеще време на дадено място. Тя се изготвя на базата на различни [[атмосфера|атмосферни]] измервания и данни за текущото състояние на атмосферата и използването на научното знание за атмосферните процеси, правени от [[метеорология|метеоролози]] и синоптици.
Ред 11: Ред 11:
свръхкраткосрочни (от 5мин. до 3 часа),
свръхкраткосрочни (от 5мин. до 3 часа),


краткосрочни (до 36 часа),
краткосрочни (до 36 часа),


средносрочни (до седмица напред)
средносрочни (до седмица напред)


дългосрочни (за следващ [[месец]] или сезон).
дългосрочни (за следващ [[месец]] или сезон).


Прогнозите за времето включват метеорологично явление през деня (облачност, вид и интензитет на валеж), максимална и минимална [[температура]] за деня, [[вятър]] - неговата посока и сила, промяна на [[Атмосферно налягане|налягането]], [[влажност]] и видимост.
Прогнозите за времето включват метеорологично явление през деня (облачност, вид и интензитет на валеж), максимална и минимална [[температура]] за деня, [[вятър]] - неговата посока и сила, промяна на [[Атмосферно налягане|налягането]], [[влажност]] и видимост.


== История на прогнозите ==
== История на прогнозите ==
Хората се опитват да предсказват времето в продължение на хилядолетия. Още през 650 г.пр.н.е. във [[Вавилон]] се опиват да предсказват времето по облаците и с помощта на [[астрология]]. Древните методи за прогнозиране на времето обикновено разчитат на наблюдаваните модели на събития, наричани също разпознаване на образи. Например, може да се отбележи, че ако залеза е особено червен, на следващия ден времето ще е хубаво. Първите телевизионни прогнози за времето, включително и използването на метеорологични карти, експериментално са били излъчвани от Би Би Си през 1936 г.
Хората се опитват да предсказват времето в продължение на хилядолетия. Още през 650 г. пр.н.е. във [[Вавилон]] се опиват да предсказват времето по облаците и с помощта на [[астрология]]. Древните методи за прогнозиране на времето обикновено разчитат на наблюдаваните модели на събития, наричани също разпознаване на образи. Например, може да се отбележи, че ако залеза е особено червен, на следващия ден времето ще е хубаво. Първите телевизионни прогнози за времето, включително и използването на метеорологични карти, експериментално са били излъчвани от Би Би Си през 1936 г.


В България през 1922 г е създадена така наречената "Служба за времето" към тогавашната Дирекция по въздухоплаването, която впоследствие преминава към министерството на отбраната. Поради тогавашните методи за синоптичен анализ, ниската гъстотата и точност на измерванията, както и липсата на адекватна изчислителна техника е съществувала голяма несбъдваемост на прогнозите.
В България през 1922 г е създадена така наречената "Служба за времето" към тогавашната Дирекция по въздухоплаването, която впоследствие преминава към министерството на отбраната. Поради тогавашните методи за синоптичен анализ, ниската гъстотата и точност на измерванията, както и липсата на адекватна изчислителна техника е съществувала голяма несбъдваемост на прогнозите.
Ред 27: Ред 27:


== Методи за прогнозиране ==
== Методи за прогнозиране ==
Прогноза за времето се прави чрез събиране на количествени данни за текущото състояние на атмосферата и използване на научното разбиране за атмосферните процеси, за да се предвиди как ще се развива атмосферата.
Прогноза за времето се прави чрез събиране на количествени данни за текущото състояние на атмосферата и използване на научното разбиране за атмосферните процеси, за да се предвиди как ще се развива атмосферата.


== Вижте също ==
== Вижте също ==
* [[Картинка:Nuvola apps kweather.png|40п]] [[Метеорология]]
* [[Файл:Nuvola apps kweather.png|40п]] [[Метеорология]]
* [[Климатология]]
* [[Климатология]]
* [[Атмосфера]]
* [[Атмосфера]]

Версия от 18:32, 28 септември 2018

Метеорологична карта на Европа от 10 декември 1887 г.
Метеоролог
Температурна карта

Прогнозата за времето е приложение на науката и технологията за прогнозиране на състоянието на атмосферата за бъдеще време на дадено място. Тя се изготвя на базата на различни атмосферни измервания и данни за текущото състояние на атмосферата и използването на научното знание за атмосферните процеси, правени от метеоролози и синоптици.

Има за цел да представя на обществото възможно най-точна информация за времето в най-близко бъдеще. Те са от голямо значение за авиацията, селското стопанство, спорта и други области. Съвременните метеорологични прогнози подпомагат навременни евакуации и са с потенциал да спасяват човешки животи и материални щети. Прогнозиране на времето на база температура и валежи е много важно за селското стопанство и следователно за търговците на суровини в рамките на фондовите пазари. Всеки ден в своето ежедневие хората следят прогнозата за времето за да определят какво облекло ще носят.

Според периода на предвиждане, прогнозите за времето биват:

свръхкраткосрочни (от 5мин. до 3 часа),

краткосрочни (до 36 часа),

средносрочни (до седмица напред)

дългосрочни (за следващ месец или сезон).

Прогнозите за времето включват метеорологично явление през деня (облачност, вид и интензитет на валеж), максимална и минимална температура за деня, вятър - неговата посока и сила, промяна на налягането, влажност и видимост.

История на прогнозите

Хората се опитват да предсказват времето в продължение на хилядолетия. Още през 650 г. пр.н.е. във Вавилон се опиват да предсказват времето по облаците и с помощта на астрология. Древните методи за прогнозиране на времето обикновено разчитат на наблюдаваните модели на събития, наричани също разпознаване на образи. Например, може да се отбележи, че ако залеза е особено червен, на следващия ден времето ще е хубаво. Първите телевизионни прогнози за времето, включително и използването на метеорологични карти, експериментално са били излъчвани от Би Би Си през 1936 г.

В България през 1922 г е създадена така наречената "Служба за времето" към тогавашната Дирекция по въздухоплаването, която впоследствие преминава към министерството на отбраната. Поради тогавашните методи за синоптичен анализ, ниската гъстотата и точност на измерванията, както и липсата на адекватна изчислителна техника е съществувала голяма несбъдваемост на прогнозите.

През 1956 г. е създаден отдел "Прогнози" към ИХМ (Институт по Хидрология и Метеорология), с което е поставено началото на съвременната синоптична служба в България. В рамките на различни структури и ведомства (УХМ, ХМС, НИМХ-БАН), отделът по настоящем "Сектор метеорологични прогнози към НИМХ" не е спирал да издава ежедневно 24 часови и седмични, както и месечни прогнози за времето в България.

Методи за прогнозиране

Прогноза за времето се прави чрез събиране на количествени данни за текущото състояние на атмосферата и използване на научното разбиране за атмосферните процеси, за да се предвиди как ще се развива атмосферата.

Вижте също

Външни препратки

Шаблон:Метеорология-мъниче