Потсдамска конференция: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране - т. н. --> т.н.; козметични промени
м се явява ---> е
Ред 10: Ред 10:
Съюзниците провъзгласяват нейната [[денацификация]], [[демилитаризация]], [[демократизация]], [[децентрализация]] и [[декартелизация]]. Провъзгласена е и целта да се съхрани единството на Германия.
Съюзниците провъзгласяват нейната [[денацификация]], [[демилитаризация]], [[демократизация]], [[децентрализация]] и [[декартелизация]]. Провъзгласена е и целта да се съхрани единството на Германия.


По решение на Потсдамската конференция източните граници на Германия са пренесени на запад към линията [[Одер]]-[[Ниса (град)|Ниса]], което съкращава територията и с 25 % в сравнение с [[1937]]. Територията на изток от новата граница се състои от [[Източна Прусия]], [[Силезия]], [[Западна Прусия]], и две трети от [[Померания]]. Това основно са селскостопански райони, с изключение на [[Горна Силезия]], която се явява втория по размер център на немската тежка промишленост. Голяма част от територията, откъсната от Германия, влиза в състава на [[Полша]]. В състава на Съветския съюз, заедно със столицата [[Кьонигсберг]] (която на следващата година е преименувана на [[Калининград]]) влиза и една трета от [[Източна Прусия]], на чиято територия е създадена [[Калининградска област|Кьонигсбергска (от март 1946 – Калининградска) област]] [[РСФСР]]. Неголяма част, включваща част от [[Куршская коса]] и град [[Клайпеда]] ([[Мемелски край|Клайпедски или Мемелски край]], т.н. ''„Мемелски сектор“''), е предадена от ръководството на Съветския съюз през [[1945]] г. на [[Литовска ССР|Литовската ССР]].
По решение на Потсдамската конференция източните граници на Германия са пренесени на запад към линията [[Одер]]-[[Ниса (град)|Ниса]], което съкращава територията и с 25 % в сравнение с [[1937]]. Територията на изток от новата граница се състои от [[Източна Прусия]], [[Силезия]], [[Западна Прусия]], и две трети от [[Померания]]. Това основно са селскостопански райони, с изключение на [[Горна Силезия]], която е втория по размер център на немската тежка промишленост. Голяма част от територията, откъсната от Германия, влиза в състава на [[Полша]]. В състава на Съветския съюз, заедно със столицата [[Кьонигсберг]] (която на следващата година е преименувана на [[Калининград]]) влиза и една трета от [[Източна Прусия]], на чиято територия е създадена [[Калининградска област|Кьонигсбергска (от март 1946 – Калининградска) област]] [[РСФСР]]. Неголяма част, включваща част от [[Куршская коса]] и град [[Клайпеда]] ([[Мемелски край|Клайпедски или Мемелски край]], т.н. ''„Мемелски сектор“''), е предадена от ръководството на Съветския съюз през [[1945]] г. на [[Литовска ССР|Литовската ССР]].


Съюзниците признават на [[Италия]] статут на съвоюваща страна и Сталин предлага това да бъде направено и за [[България]], но Рузвелт и Чърчил отказват да обсъждат въпроса, настоявайки преди това за прилагане на решенията на [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]] за провеждане на избори и възстановяване на либералната демокрация в страната.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 685 – 686 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
Съюзниците признават на [[Италия]] статут на съвоюваща страна и Сталин предлага това да бъде направено и за [[България]], но Рузвелт и Чърчил отказват да обсъждат въпроса, настоявайки преди това за прилагане на решенията на [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]] за провеждане на избори и възстановяване на либералната демокрация в страната.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 685 – 686 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>

Версия от 03:46, 1 октомври 2018

Дворец Цецилиенхоф – мястото, на което се провежда Потсдамската конференция
Потсдамска конференция: Уинстън Чърчил, Хари Труман и Сталин (от ляво надясно)

Потсдамската конференция се провежда в Потсдам, в двореца Цецилиенхоф от 17 юли до 2 август 1945 г. с участието на ръководителите на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във Втората световна война с цел да се определят следващите стъпки по следвоенното устройство на Европа.

Това е третата и последна среща на голямата тройка от антихитлеристката коалиция. Първите две се състоят в края на 1943 г. в Техеран (Иран) и в началото на 1945 г. на Ялта (Съветски съюз).

В конференцията участват главите на правителствата на три държави- президентът на САЩ Хари Труман (председателствал всички заседания), председателя на Съвета на Народните комисари на СССР и председател на Държавния комитет на отбраната на СССР Сталин и премиер-министъра на Великобритания Уинстън Чърчил (по време на конференцията претърпява поражение на парламентарните избори), и в Потсдам идва неговия приемник Клемент Атли).

Решения – петте „Д“-та

Съюзниците провъзгласяват нейната денацификация, демилитаризация, демократизация, децентрализация и декартелизация. Провъзгласена е и целта да се съхрани единството на Германия.

По решение на Потсдамската конференция източните граници на Германия са пренесени на запад към линията Одер-Ниса, което съкращава територията и с 25 % в сравнение с 1937. Територията на изток от новата граница се състои от Източна Прусия, Силезия, Западна Прусия, и две трети от Померания. Това основно са селскостопански райони, с изключение на Горна Силезия, която е втория по размер център на немската тежка промишленост. Голяма част от територията, откъсната от Германия, влиза в състава на Полша. В състава на Съветския съюз, заедно със столицата Кьонигсберг (която на следващата година е преименувана на Калининград) влиза и една трета от Източна Прусия, на чиято територия е създадена Кьонигсбергска (от март 1946 – Калининградска) област РСФСР. Неголяма част, включваща част от Куршская коса и град Клайпеда (Клайпедски или Мемелски край, т.н. „Мемелски сектор“), е предадена от ръководството на Съветския съюз през 1945 г. на Литовската ССР.

Съюзниците признават на Италия статут на съвоюваща страна и Сталин предлага това да бъде направено и за България, но Рузвелт и Чърчил отказват да обсъждат въпроса, настоявайки преди това за прилагане на решенията на Ялтенската конференция за провеждане на избори и възстановяване на либералната демокрация в страната.[1]

На Потсдамската конференция Сталин потвърждава, че не по-късно от три месеца след капитулацията на Германия, ще обяви война на Япония. Съюзниците подписват Потсдамската декларация, с която искат от Япония безусловна капитулация.

Външни препратки

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 685 – 686.