Йонийско море: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 18: Ред 18:
| мин. температура =
| мин. температура =
| острови =
| острови =
| градове = [[Катания]], [[месина]], [[Реджо ди Калабрия]], [[Таранто]], [[Саранда]], [[Патра]]
| градове = [[Катания]], [[Месина]], [[Реджо ди Калабрия]], [[Таранто]], [[Саранда]], [[Патра]]
| карта = Средиземно море
| карта = Средиземно море
}}
}}
'''Йонийско море''' ([[албански език|алб.]] Deti Jon, ''Нашето море'', [[гръцки език|гр.]] Ιόνιο Πέλαγος, [[италиански език|ит.]] Mare Ionio) е море в централната част от акваторията на [[Средиземно море]], разположено между югозападните брегове на [[Балканския полуостров]] на изток, югоизточните брегове на [[Апенинския полуостров]] на северозапад и източния бряг на остров [[Сицилия]] на запад. На юг по линията (650 km) между крайния югоизточен нос на остров [[Сицилия]] и крайния южен нос на полуостров [[Пелопонес]] е широко отворено към останалата част на Средиземно море, на север чрез протока [[Отранто]] се свързва с [[Адриатическо море]], а на северозапад чрез [[Месински проток|Месинския проток]] – с [[Тиренско море]].<ref>International Hydrographic Organization: ''Limits of Oceans and Seas,'' 3. Auflage, Montecarlo 1953 ([http://iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf PDF online], 971 kB)</ref>. В тези си граници дължината му от запад на изток в най-южната му част е около 650 km, о ширината от север на юг – около 400 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article070176.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ионическое море, т. 10, стр. 373]</ref>
'''Йонийско море''' ([[албански език|алб.]] Deti Jon, ''Нашето море'', [[гръцки език|гр.]] Ιόνιο Πέλαγος, [[италиански език|ит.]] Mare Ionio) е море в централната част от акваторията на [[Средиземно море]], разположено между югозападните брегове на [[Балканския полуостров]] на изток, югоизточните брегове на [[Апенинския полуостров]] на северозапад и източния бряг на остров [[Сицилия]] на запад. На юг по линията (650 km) между крайния югоизточен нос на остров [[Сицилия]] и крайния южен нос на полуостров [[Пелопонес]] е широко отворено към останалата част на Средиземно море, на север чрез протока [[Отранто]] се свързва с [[Адриатическо море]], а на северозапад чрез [[Месински проток|Месинския проток]] – с [[Тиренско море]].<ref>International Hydrographic Organization: ''Limits of Oceans and Seas,'' 3. Auflage, Montecarlo 1953 ([http://iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf PDF online], 971 kB)</ref>. В тези си граници дължината му от запад на изток в най-южната му част е около 650 km, о ширината от север на юг – около 400 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article070176.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ионическое море, т. 10, стр. 373]</ref>


Бреговете му са предимно скалисти, стръмни и планински, силно разчленени особено на изток, край бреговете на [[Гърция]]. Тук най-големите заливи са Амбракийски, Патраикос, [[Коринтски залив|Коринтски]] и др., а на северозапад край бреговете на [[Апенинския полуостров]] – заливите Таранто, Скуилаче и др. В източната му част на протежение от 150 km са разположени [[Йонийски острови|Йонийските острови]], в т.ч. островите [[Корфу]], Лефкас, [[Итака]], Кефалиния, [[Закинтос]] и др. Дъното му представлява тектонска падина с дълбочина над 4000 m, максимална '''4594 m''', разположена в югоизточната му част. Дънните наслаги са съставени предимно от тиня, а в близост до бреговете – от тинест пясък, пясък и мидени черупки. Най-голямата река вливаща се в него е Ахелоос от изток в [[Гърция]]. Повърхностните течения образуват циклонален кръговрат и тяхната скорост е около 1 км/ч. Климатът е средиземноморски. Средна февруарска температура на водата на повърхността 14°С, средна августовска – 25,5°С. Соленост над 38‰. На дъното температурата на водата е около 13°С, а солеността 38‰.<ref name="bse"></ref>
Бреговете му са предимно скалисти, стръмни и планински, силно разчленени особено на изток, край бреговете на [[Гърция]]. Тук най-големите заливи са Амбракийски, Патраикос, [[Коринтски залив|Коринтски]] и др., а на северозапад край бреговете на [[Апенинския полуостров]] – заливите Таранто, Скуилаче и др. В източната му част на протежение от 150 km са разположени [[Йонийски острови|Йонийските острови]], в т.ч. островите [[Корфу]], [[Лефкада]], [[Итака]], [[Кефалония]], [[Закинтос]] и др. Дъното му представлява тектонска падина с дълбочина над 4000 m, максимална '''4594 m''', разположена в югоизточната му част. Дънните наслаги са съставени предимно от тиня, а в близост до бреговете – от тинест пясък, пясък и мидени черупки. Най-голямата река вливаща се в него е Ахелоос от изток в [[Гърция]]. Повърхностните течения образуват циклонален кръговрат и тяхната скорост е около 1 км/ч. Климатът е средиземноморски. Средна февруарска температура на водата на повърхността 14°С, средна августовска – 25,5°С. Соленост над 38‰. На дъното температурата на водата е около 13°С, а солеността 38‰.<ref name="bse"></ref>


По бреговете на морето са разположени множество градове и курортни селища на [[Италия]], [[Гърция]] и [[Албания]], най-големи от които са:
По бреговете на морето са разположени множество градове и курортни селища на [[Италия]], [[Гърция]] и [[Албания]], най-големи от които са:
Ред 37: Ред 37:
[[Категория:Морета на Атлантическия океан]]
[[Категория:Морета на Атлантическия океан]]
[[Категория:Морета на Средиземно море]]
[[Категория:Морета на Средиземно море]]



'''Йонийско море''' ([[албански език|алб.]] Deti Jon, ''Нашето море'', [[гръцки език|гр.]] Ιόνιο Πέλαγος, [[италиански език|ит.]] Mare Ionio) е [[море]], което е част от [[Средиземно море]]. Намира се на юг от [[Адриатическо море]]. Граничи на запад с южната част на [[Италия]], включително [[Калабрия]] и [[Сицилия]], а на изток с [[Епир]] в югозападна [[Албания]] и [[Гърция]] с голяма част от [[Йонийски острови]], включително [[Корфу]] ([[Керкира]]), [[Пакси]], [[Антипакси]], [[Лефкада]], [[Итака]], [[Кефалония]] и [[Закинтос]].

Версия от 13:34, 2 октомври 2018

Йонийско море
част от Средиземно море
Карта на Йонийско море
Карта на Йонийско море
Страни с излаз Италия
 Гърция
 Албания
Дължина650 km
Ширина400 km
Макс. дълбочина4594 m
Соленост38‰
ГрадовеКатания, Месина, Реджо ди Калабрия, Таранто, Саранда, Патра
38° с. ш. 19° и. д.
Йонийско море в Общомедия

Йонийско море (алб. Deti Jon, Нашето море, гр. Ιόνιο Πέλαγος, ит. Mare Ionio) е море в централната част от акваторията на Средиземно море, разположено между югозападните брегове на Балканския полуостров на изток, югоизточните брегове на Апенинския полуостров на северозапад и източния бряг на остров Сицилия на запад. На юг по линията (650 km) между крайния югоизточен нос на остров Сицилия и крайния южен нос на полуостров Пелопонес е широко отворено към останалата част на Средиземно море, на север чрез протока Отранто се свързва с Адриатическо море, а на северозапад чрез Месинския проток – с Тиренско море.[1]. В тези си граници дължината му от запад на изток в най-южната му част е около 650 km, о ширината от север на юг – около 400 km.[2]

Бреговете му са предимно скалисти, стръмни и планински, силно разчленени особено на изток, край бреговете на Гърция. Тук най-големите заливи са Амбракийски, Патраикос, Коринтски и др., а на северозапад край бреговете на Апенинския полуостров – заливите Таранто, Скуилаче и др. В източната му част на протежение от 150 km са разположени Йонийските острови, в т.ч. островите Корфу, Лефкада, Итака, Кефалония, Закинтос и др. Дъното му представлява тектонска падина с дълбочина над 4000 m, максимална 4594 m, разположена в югоизточната му част. Дънните наслаги са съставени предимно от тиня, а в близост до бреговете – от тинест пясък, пясък и мидени черупки. Най-голямата река вливаща се в него е Ахелоос от изток в Гърция. Повърхностните течения образуват циклонален кръговрат и тяхната скорост е около 1 км/ч. Климатът е средиземноморски. Средна февруарска температура на водата на повърхността 14°С, средна августовска – 25,5°С. Соленост над 38‰. На дъното температурата на водата е около 13°С, а солеността 38‰.[2]

По бреговете на морето са разположени множество градове и курортни селища на Италия, Гърция и Албания, най-големи от които са:

Източници

  1. International Hydrographic Organization: Limits of Oceans and Seas, 3. Auflage, Montecarlo 1953 (PDF online, 971 kB)
  2. а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ионическое море, т. 10, стр. 373