Уилям Смит (мореплавател): Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Нортъмбърланд, ползвайки HotCat |
м {{lang-en}}; козметични промени |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
}} |
}} |
||
'''Уилям Смит''' ( |
'''Уилям Смит''' ({{lang-en|William Smith}}) (около [[1775]], [[Блайт]], [[Нортъмбърланд]] – неизв.) е английски мореплавател. |
||
[[ |
[[Файл:Livingston-Island-Overview-Map.tif|мини|Карта на о. Ливингстън]] |
||
През 1819 извършва търговско плаване на кораба „Уилямс“ от [[Валпарайсо]] до [[Буенос Айрес]] и при преминаването покрай нос [[Хорн]] в търсене на благоприятни западни ветрове, се отклонява далеч на юг и на 19 февруари 1819 открива [[Южни Шетлъндски острови|Южните Шетлъндски о-ви]] (3687 км<sup>2</sup>). Мореплавателят се натъква на нос Уилямс, североизточния край на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], първата земя южно от паралела 60º ю.ш. открита от човека.<ref>Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)</ref> |
През 1819 извършва търговско плаване на кораба „Уилямс“ от [[Валпарайсо]] до [[Буенос Айрес]] и при преминаването покрай нос [[Хорн]] в търсене на благоприятни западни ветрове, се отклонява далеч на юг и на 19 февруари 1819 открива [[Южни Шетлъндски острови|Южните Шетлъндски о-ви]] (3687 км<sup>2</sup>). Мореплавателят се натъква на нос Уилямс, североизточния край на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], първата земя южно от паралела 60º ю.ш. открита от човека.<ref>Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)</ref> |
||
Ред 41: | Ред 41: | ||
{{СОРТКАТ:Смит, Уилям (мореплавател)}} |
{{СОРТКАТ:Смит, Уилям (мореплавател)}} |
||
[[Категория:Английски изследователи]] |
[[Категория:Английски изследователи]] |
||
[[Категория:Изследователи на Антарктика]] |
[[Категория:Изследователи на Антарктика]] |
Версия от 01:14, 3 октомври 2018
Уилям Смит William Smith | |
английски мореплавател | |
Нос Уилямс | |
Роден |
11 октомври 1790 г.
|
---|---|
Починал | 1847 г.
|
Уилям Смит (Шаблон:Lang-en) (около 1775, Блайт, Нортъмбърланд – неизв.) е английски мореплавател.
През 1819 извършва търговско плаване на кораба „Уилямс“ от Валпарайсо до Буенос Айрес и при преминаването покрай нос Хорн в търсене на благоприятни западни ветрове, се отклонява далеч на юг и на 19 февруари 1819 открива Южните Шетлъндски о-ви (3687 км2). Мореплавателят се натъква на нос Уилямс, североизточния край на остров Ливингстън, първата земя южно от паралела 60º ю.ш. открита от човека.[1]
При следващото си плаване на 14 октомври същата година Смит слиза на остров Кинг Джордж (Ватерлоо) и го обявява за английско владение. През 1819 – 1820 на същия кораб участва като щурман в експедицията на Едуард Брансфайълд. През лятото (декември-март) на 1820 – 1821 отново плава около Южните Шетлъндски о-ви. През 1830 – 1831 участва в експедицията на Джон Биско.
Неговото име носят:
- нос Смит ( ), на североизточния бряг на остров Смит, в Южните Шетлънски о-ви;
- остров Смит ( ), най-западния остров в Южните Шетлънски о-ви.
Бележки
- ↑ Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
Източници
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 42, 208.
- Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 32 – 33.
- Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)