Слана: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- , +,)
м Bot: Automated text replacement (-( +()
Ред 3: Ред 3:
[[Файл:FrostyLeaf.jpg|мини|260п|ляво|Слана]]
[[Файл:FrostyLeaf.jpg|мини|260п|ляво|Слана]]


За да се изяснят понятията роса и слана е добре да започнем от понятието влажност на въздуха. Влажността на въздуха бива два вида абсолютна влажност/ относителна влажност. Абсолютната показва количеството водни пари във даден обем въздух измерва се в грамове водна пара на кубичен метър въздух. Относителната влажност се измерва в проценти и показва колко е наситен въздухът с водни пари, 50% отосителна влажност на въздуха ще рече наполовина наситен с водни пари, ако имаше още толкова водни пари при същата температура ще се стигне до насищане на въздуха с водна пара, оттам насетне всеки грам отгоре е валеж. Насищането на даден обем въздух с водна пара, за да има конденз може да стане по два начина- 1. Приток на водни пари отвън 2. Понижаване на температурата- Изстива ли въздухът той и малко количество водна пара да има -се наблюдава тенденция на все по голямо увеличаване на относителната влажност и в един момент преохладеният въздух не може да задържи същото количество водна пара и излишната се отдава под формата на валеж (росата и сланата също се водят като вид хоризонтални валежи). В атмосферата кондензацията става около кондензационни ядра-някакви невидими с просто око аерозоли. При росата и сланата не толкова въздухът а самата преохладена повърхност играе ролята на студа, който предизвиква кондензация. Примерно ако си вземем една ледено студена бира и си налееем в чаша, чашата се изпотява отвън- ето как невидимата влага в атмосферата става видима при необходимите условия,( в случай на роса, чашата би се охлаждала цяла нощ и резултатът пак ще е съшият, но ние ще сме малко жадни, защото я няма бирата, банята пък е пример за конденз вследсвтие насищане на въздуха с нови и нови водни пари. Росата като явление изисква относително висока атмосферна влажност, ясно небе, съвсем слаб вятър или тихо време, ясно небе-подобни са характерни за антициклоните. Не бива да се бърка със случаите на мъгла, когато от самата мъгла ръми и всичко се омокря-това си е мъгла, ако в мъгливо време особено с вятър при отрицателни температури се отлага по предметите и дърветата не Слана, а Скреж, така, че росата и сланата свързваме с ясните студени нощи и е особено обилна около морски бряг или влажни тропици. Отсъствието на роса може да бъде свързано лятото с пренос на въздушни маси с тропичен пустинен произход които са горещи, сухи с около 20%относителна влажност и постоянно нахлува все по сух и горещ въздух, атмосферата е запрашена, нощното изстиване е недостатъчно. Поява на облаци, ветрове, повишаване на температурите въпреки падането на нощта е свързано с преминаването и наближаването на циклони, такива условия не са подходящи за роса и нейната липса е признак на влошаване на времето, обратно обилната роса сутрин е признак на хубаво време ( трябва да се следят и други неща, не е достатъчно за прогноза, особено при летните бури) Всякакъв покрив над главите ви -ви предпазва от нощното преохлаждане, например при нощувка януари на палатка в гориста местност избрах една поляна- на сутринта палатката и поляната бяха със слана, но такава нямаше на буквално няколко десетки метра в страни в гората, където макар и без листа гората играе роля и там сланата е по върховете на короната. Облаците, също биха възпрепятствали нощното изстиване на повърхността и биха отразявали част от дълго вълновата топлинна радиация обратно. При сланата условията са същите+отрицателни за повърхността температури. Възможен е директен преход от газообразно във твърдо агрегатно състояние(слана) без междинен преход в течно състояние. Слана може да се образува и при крехка положителна температура на въздуха, тъй като при земя, по покривите, по ламарините на колите, по издигнати и стърчащи предмети, температурата е друга.
За да се изяснят понятията роса и слана е добре да започнем от понятието влажност на въздуха. Влажността на въздуха бива два вида абсолютна влажност/ относителна влажност. Абсолютната показва количеството водни пари във даден обем въздух измерва се в грамове водна пара на кубичен метър въздух. Относителната влажност се измерва в проценти и показва колко е наситен въздухът с водни пари, 50% отосителна влажност на въздуха ще рече наполовина наситен с водни пари, ако имаше още толкова водни пари при същата температура ще се стигне до насищане на въздуха с водна пара, оттам насетне всеки грам отгоре е валеж. Насищането на даден обем въздух с водна пара, за да има конденз може да стане по два начина- 1. Приток на водни пари отвън 2. Понижаване на температурата- Изстива ли въздухът той и малко количество водна пара да има -се наблюдава тенденция на все по голямо увеличаване на относителната влажност и в един момент преохладеният въздух не може да задържи същото количество водна пара и излишната се отдава под формата на валеж (росата и сланата също се водят като вид хоризонтални валежи). В атмосферата кондензацията става около кондензационни ядра-някакви невидими с просто око аерозоли. При росата и сланата не толкова въздухът а самата преохладена повърхност играе ролята на студа, който предизвиква кондензация. Примерно ако си вземем една ледено студена бира и си налееем в чаша, чашата се изпотява отвън- ето как невидимата влага в атмосферата става видима при необходимите условия,(в случай на роса, чашата би се охлаждала цяла нощ и резултатът пак ще е съшият, но ние ще сме малко жадни, защото я няма бирата, банята пък е пример за конденз вследсвтие насищане на въздуха с нови и нови водни пари. Росата като явление изисква относително висока атмосферна влажност, ясно небе, съвсем слаб вятър или тихо време, ясно небе-подобни са характерни за антициклоните. Не бива да се бърка със случаите на мъгла, когато от самата мъгла ръми и всичко се омокря-това си е мъгла, ако в мъгливо време особено с вятър при отрицателни температури се отлага по предметите и дърветата не Слана, а Скреж, така, че росата и сланата свързваме с ясните студени нощи и е особено обилна около морски бряг или влажни тропици. Отсъствието на роса може да бъде свързано лятото с пренос на въздушни маси с тропичен пустинен произход които са горещи, сухи с около 20%относителна влажност и постоянно нахлува все по сух и горещ въздух, атмосферата е запрашена, нощното изстиване е недостатъчно. Поява на облаци, ветрове, повишаване на температурите въпреки падането на нощта е свързано с преминаването и наближаването на циклони, такива условия не са подходящи за роса и нейната липса е признак на влошаване на времето, обратно обилната роса сутрин е признак на хубаво време (трябва да се следят и други неща, не е достатъчно за прогноза, особено при летните бури) Всякакъв покрив над главите ви -ви предпазва от нощното преохлаждане, например при нощувка януари на палатка в гориста местност избрах една поляна- на сутринта палатката и поляната бяха със слана, но такава нямаше на буквално няколко десетки метра в страни в гората, където макар и без листа гората играе роля и там сланата е по върховете на короната. Облаците, също биха възпрепятствали нощното изстиване на повърхността и биха отразявали част от дълго вълновата топлинна радиация обратно. При сланата условията са същите+отрицателни за повърхността температури. Възможен е директен преход от газообразно във твърдо агрегатно състояние(слана) без междинен преход в течно състояние. Слана може да се образува и при крехка положителна температура на въздуха, тъй като при земя, по покривите, по ламарините на колите, по издигнати и стърчащи предмети, температурата е друга.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 10:03, 7 октомври 2018

Тази статия е за вида валеж. За реката в Централна Европа вижте Слана (река).

Слана

За да се изяснят понятията роса и слана е добре да започнем от понятието влажност на въздуха. Влажността на въздуха бива два вида абсолютна влажност/ относителна влажност. Абсолютната показва количеството водни пари във даден обем въздух измерва се в грамове водна пара на кубичен метър въздух. Относителната влажност се измерва в проценти и показва колко е наситен въздухът с водни пари, 50% отосителна влажност на въздуха ще рече наполовина наситен с водни пари, ако имаше още толкова водни пари при същата температура ще се стигне до насищане на въздуха с водна пара, оттам насетне всеки грам отгоре е валеж. Насищането на даден обем въздух с водна пара, за да има конденз може да стане по два начина- 1. Приток на водни пари отвън 2. Понижаване на температурата- Изстива ли въздухът той и малко количество водна пара да има -се наблюдава тенденция на все по голямо увеличаване на относителната влажност и в един момент преохладеният въздух не може да задържи същото количество водна пара и излишната се отдава под формата на валеж (росата и сланата също се водят като вид хоризонтални валежи). В атмосферата кондензацията става около кондензационни ядра-някакви невидими с просто око аерозоли. При росата и сланата не толкова въздухът а самата преохладена повърхност играе ролята на студа, който предизвиква кондензация. Примерно ако си вземем една ледено студена бира и си налееем в чаша, чашата се изпотява отвън- ето как невидимата влага в атмосферата става видима при необходимите условия,(в случай на роса, чашата би се охлаждала цяла нощ и резултатът пак ще е съшият, но ние ще сме малко жадни, защото я няма бирата, банята пък е пример за конденз вследсвтие насищане на въздуха с нови и нови водни пари. Росата като явление изисква относително висока атмосферна влажност, ясно небе, съвсем слаб вятър или тихо време, ясно небе-подобни са характерни за антициклоните. Не бива да се бърка със случаите на мъгла, когато от самата мъгла ръми и всичко се омокря-това си е мъгла, ако в мъгливо време особено с вятър при отрицателни температури се отлага по предметите и дърветата не Слана, а Скреж, така, че росата и сланата свързваме с ясните студени нощи и е особено обилна около морски бряг или влажни тропици. Отсъствието на роса може да бъде свързано лятото с пренос на въздушни маси с тропичен пустинен произход които са горещи, сухи с около 20%относителна влажност и постоянно нахлува все по сух и горещ въздух, атмосферата е запрашена, нощното изстиване е недостатъчно. Поява на облаци, ветрове, повишаване на температурите въпреки падането на нощта е свързано с преминаването и наближаването на циклони, такива условия не са подходящи за роса и нейната липса е признак на влошаване на времето, обратно обилната роса сутрин е признак на хубаво време (трябва да се следят и други неща, не е достатъчно за прогноза, особено при летните бури) Всякакъв покрив над главите ви -ви предпазва от нощното преохлаждане, например при нощувка януари на палатка в гориста местност избрах една поляна- на сутринта палатката и поляната бяха със слана, но такава нямаше на буквално няколко десетки метра в страни в гората, където макар и без листа гората играе роля и там сланата е по върховете на короната. Облаците, също биха възпрепятствали нощното изстиване на повърхността и биха отразявали част от дълго вълновата топлинна радиация обратно. При сланата условията са същите+отрицателни за повърхността температури. Възможен е директен преход от газообразно във твърдо агрегатно състояние(слана) без междинен преход в течно състояние. Слана може да се образува и при крехка положителна температура на въздуха, тъй като при земя, по покривите, по ламарините на колите, по издигнати и стърчащи предмети, температурата е друга.

Източници

Yavor Savov - Facebook

Външни препратки

Шаблон:Метеорология-мъниче