Разлика между версии на „Летище Божурище“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
м (-ти век ---> век)
{{Летище
| наименование = Летище Божурище
| лого =
| лого-шир =
| лого-надпис =
| снимка = Bozhurishte airfield.jpg
| снимка-шир =
[[Файл:Bozhurishte| снимка-надпис = airfield.jpg|мини|300п|Летище Божурище, юни 1917 г.]]
| IATA =
| ICAO =
| FAA =
| TC =
| LID =
| GPS =
| WMO =
| тип =
| собственик =
| собственик-оператор =
| оператор =
| обслужван-град =
| местоположение =
| открито =
| затворено =
| пътн-превоз-закрит =
| хъб =
| мини-хъб =
 
| метрична-вис =
| нв-m =
| нв-f =
| координати_wikidata =
| шир-гр =
| шир-мин =
| шир-сек =
| шир-NS =
| дълж-гр =
| дълж-мин =
| дълж-сек =
| дълж-EW =
| координати =
| уебсайт =
 
| пк-карта =
| пк-надпис =
 
| писти-метри =
| r1-номер =
| r1-дължина-f =
| r1-дължина-m =
| r1-повърхност =
| r2-номер =
| r2-дължина-f =
| r2-дължина-m =
| r2-повърхност =
 
| h1-номер =
| h1-дължина-f =
| h1-дължина-m =
| h1-повърхност =
 
| пътници-общо =
| пътници-международни =
| пътници-местни =
| товари =
| стат-год =
| стат1-заглавие =
| стат1-данни =
| стат2-заглавие =
| стат2-данни =
 
| инфо-текст =
| забележки =
}}
'''Летище Божурище''' е закрито бивше [[летище]] и някогашен главен авиоцентър на България – военно, гражданско и спортно летище, с аеропланно училище и аеропланна фабрика.
 
 
През 2005 г. [[Николай Свинаров]] като министър на отбраната ликвидира летището и подготвя терена и сградите му да бъдат дадени на чуждата компания „Индустриален парк София“, чийто мажоритарен собственик е италианската инвестиционна банка „Финанциария Интернационале“ (Finanziaria Internazionale). Сделката довършва следващият военен министър [[Веселин Близнаков]].
[[Файл:Bozhurishte airfield.jpg|мини|300п|Летище Божурище, юни 1917 г.]]
 
== История ==
По време на Голямата железничарска стачка от 24 декември 1919 – 20 януари 1920 г. за пръв път българската авиация използва самолети за пръв път са използвани самолети за превоз на пощата между София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас с междинни кацания в Ямбол и Горна Оряховица. Тогава официалната кореспонденция се пренася от спешно създадената въздушна пощенска служба. Полетите се извършват по маршрути София – Горна Оряховица – Варна и София – Пловдив – Бургас.
 
Към Министерството на железниците, пощите и телеграфите на 1 април [[1922]] г. с база летище Божурище се открива „Отделение за въздухоплаване“. Към него принадлежат Аеропланното училище, Аеропланната работилница и Аеропланното депо. Директор на отделението и на училището става бойният летец [[Асен Агов (авиатор)|Асен Юрданов Агов]]. Официалното предназначение на това отделение е транспорт на хора, поща и товари в рамките на страната.
 
Един от най-способните стари летци Пеньо Попкръстев е извикан от чужбина и на 10 юни 1923 г. е назначен за началник на българското въздухоплаване. В Германия той подбира и подготвя малък екип, с който България да създаде собствен научно-технически потенциал и собствена база за подготовка на инженерни кадри, които да изградят родното ни самолетостроене. Отделението с царски указ № 40 от 15 юли 1924 г. прераства в „Дирекция на въздухоплаването“. Преоборудвани военновременни самолети превозват от 1 до 4 пътника. България закупува самолети: от Франция идват „Потез VIII“, „Кодрон С-59“ и „Анрио ХД-14“. От Англия "Бристол 29 „Тоурър“ и хидроплани „Авро-522“. През 1924 г. това са 18 сухоземни учебни самолета и 2 хидроплана, през следващата година – 12 пощенски, 2 учебни и още 2 хидроплана, които са доставени през 1926 г. От тях 17 нови самолета превозват предимно поща и след неуспешни опити да се открият редовни въздушни пътнически линии, тази инициатива замира. 1924 г. е забележителна с това, че са получени за пръв път след войната нови самолети.
През 1931 г. Божурище е част от пътническо-пощенската линия на полската авиокомпания „LOT“ Варшава – Букурещ – София – Солун. След няколко години е организирана новата въздушна линия Белград – София, която работи до избухването на Втората световна война. С тези авиокомпании пътници и поща тръгват от България със самолет за чужбина и обратно.
 
[[File:BASA-746K-1-84-1 Bozhurishte Airport postcard.JPG|thumb|мини|Картичка за строителството на изпитателната станция и лечебницата при летище Божурище. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]
На откриването на международните авиосъобщения през Божурище е посветено издаването на специална серия от октомври 1931 година. Първата се състои от 7 марки. В миниатюрите е гълъб, носещ писмо. Авторът е художникът Б. Денев. На марките за първи път има надпис „Въздушна поща“. На 9 май 1932 г. влиза в обращение серия от 3 марки на въздушната Аерофилателна изложба, която се проведжда в [[Страсбург]] (Франция). В миниатюри, рисувани от Н. Бисеров, е изобразен самолет Junkers G-31 над Рилския манастир. Марки били държани преди 20 май за общо 11 дни, по време на изложението в пощенската служба София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Лом, Плевен и Габрово. Марки от тази серия са валидирани със специален календарен щемпел за въздушна поща, но планираните полети по маршрут София – Страсбург не могат да бъдат реализирани и цялата кореспонденция е доставена с железопътен транспорт. През 1932 г. инж. Херман Винтер вече се е върнал в Германия и след Лазаров ръководството на ДАР е поето от златния медалист от Мичиганския университет в САЩ инж. Кирил Якимов Петков.
 
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Bozhurishte Airport}}
{{Портал Авиация}}
* [http://wikimapia.org/3579297/bg/Бивше-летище-Божурище Летище Божурище, Wikimapia]
* [http://hadjigeorgiev.blogspot.com/2013/03/blog-post_13.html Фотогрофии на Летище Божурище, Аеропланното училище и Българската авио фабрика тук]
 
{{Български авиобази}}
{{Портал |Авиация|България}}
 
[[Категория:Паметници на културата в България|Божурище]]
[[Категория:История на авиацията в България]]

Навигация

Лични инструменти

Именни пространства

Варианти