Разлика между версии на „Йосиф I Български“

Направо към навигацията Направо към търсенето
Роден на 5 май 1840 г. в будния подбалкански град Калофер със светското име '''Лазар Йовчев'''. Любознателен и трудолюбив ученик, а след това и помощник на даскал [[Ботьо Петков]] в Калофер. С помощта на живеещи в [[Цариград]] калоферци учи във [[Велика народна школа|Великата народна школа]] във [[Фенер (квартал)|Фенер]], а след това във Френския [[колеж]] (Цариград). С подкрепата на Калоферската община, вече 24-годишен, постъпва през 1864 г. в Литературния факултет на [[Сорбоната]] в [[Париж]], а 3 години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет, който завършва с научните степени „бакалавър“ и „лисансие“.
 
Прекарал шест години във френската столица, Лазар Йовчев се завръща в Цариград и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Избран е в ръководството на [[Македонска българска дружина|Македонската българска дружина]]. Поканен за секретар на [[Смесен екзархийски съвет|Смесения екзархийски съвет]]. На 23 септември е замонашен под името '''Йосиф''' от екзарх [[Антим I]] в съслужение с митрополитите [[Панарет Пловдивски]], [[Доситей Самоковски]], [[Симеон Варненски и Преславски]] и архимандрит [[Натанаил Охридски|Натанаил Зографски]], който му става кръстник. На следния ден екзарх Антим в съслужение с митрополитите Панарет, Доситей и [[Евстатий Пелагонийски]] го ръкополага за дякон.<ref>{{cite book |title= Дневник |last=Български екзарх Йосиф I |first= |authorlink= |coauthors= |year=1992 |publisher=Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location= София |isbn=954-509-042-1 |pages=55 |url= |accessdate=}}</ref>
 
Без да има духовно образование, новоръкоположеният монах Йосиф за по-малко от 3 месеца в края на 1872 г. е вече [[протосингел]] на Екзархията с [[архимандрит]]ско достойнство.

Навигация