Константин Иречек: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Писатели на пътеписи; Добавяне на Категория:Чешки пътеписци, ползвайки HotCat |
добавки |
||
Ред 44: | Ред 44: | ||
=== Политическа и творческа кариера === |
=== Политическа и творческа кариера === |
||
[[Файл:Konstantin Irecek History of the Bulgarians 1878.jpg|мини|240п|Корица на „История болгар“]] |
[[Файл:Konstantin Irecek History of the Bulgarians 1878.jpg|мини|240п|Корица на „История болгар“]] |
||
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за [[София]], където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881 – 1882 г., по време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], оглавява министерството в [[Правителство на България (5)|правителството]] на [[Казимир Ернрот]] и [[Правителство на България (6)|правителството]] без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на [[Народна библиотека Кирил и Методий|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] в София.<ref name="ташев"/> |
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за [[София]], където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. Той се сближава с военния министър [[Казимир Ернрот]] и става част от кръговете около княз [[Александър I Български|Александър]], недоволни от предвиденото в [[Търновска конституция|Търновската конституция]] демократично устройство на страната.<ref name="цачевски">{{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6 | pages = 240, 293}}</ref> През 1881 – 1882 г., по време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], оглавява министерството в [[Правителство на България (5)|правителството]] на [[Казимир Ернрот]] и [[Правителство на България (6)|правителството]] без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на [[Народна библиотека Кирил и Методий|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] в София.<ref name="ташев"/> |
||
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на [[Българското книжовно дружество]] в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. |
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на [[Българското книжовно дружество]] в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. |
||
Ред 77: | Ред 77: | ||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
{{Уикицитат|Константин Иречек}} |
{{Уикицитат|Константин Иречек}} |
||
<references/> |
|||
{{Reflist}} |
|||
{{Пост списък|Министър на просветата на България|7}} |
{{Пост списък|Министър на просветата на България|7}} |
||
Ред 83: | Ред 83: | ||
{{DEFAULTSORT:Иречек, Константин}} |
{{DEFAULTSORT:Иречек, Константин}} |
||
⚫ | |||
[[Категория:Починали през 1918 година]] |
|||
[[Категория:Чехи в България]] |
|||
[[Категория:Чешки историци]] |
[[Категория:Чешки историци]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Академици на БАН]] |
[[Категория:Академици на БАН]] |
||
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] |
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] |
Версия от 06:56, 14 октомври 2018
Константин Иречек | |
Министър на народното просвещение | |
Мандат | 11 май 1881 – 5 юли 1882 |
---|---|
Назначен от | Александър I Батенберг |
Министър-председател | |
1881 | Петко Каравелов |
1881 | Казимир Ернрот |
Предшественик | Михаил Сарафов |
Наследник | Георги Теохаров |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | |
Професия | просветен деец • философ |
Народен представител в: УС I ВНС I ОНС II ОНС II ВНС | |
Портал Политика | |
Константин Иречек в Общомедия |
Константин Йозеф Иречек (Шаблон:Lang-cs) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881 – 1882 г. е български министър на народното просвещение.
Биография
Произход и образование
Константин Иречек е роден през 1854 г. в чешко семейство във Виена. През 1872 г. издава своята първа научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.[1]
Професионална кариера
Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е написана с подкрепата на много българи, между които и Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). [2] [3] [4] [5] Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.
Политическа и творческа кариера
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. Той се сближава с военния министър Казимир Ернрот и става част от кръговете около княз Александър, недоволни от предвиденото в Търновската конституция демократично устройство на страната.[6] През 1881 – 1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София.[1]
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.
Иречек е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз Александър I през ноември 1883 г.[7] Преди отпътуването си от София получава от Княза и ордена „Св. Александър“, III степен (август 1884).
През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.[1]
Смърт
Константин Иречек умира във Виена на 10 януари 1918 г.
Библиография
- Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870. 1872.
- Dějiny národa Bulharského. 1876.
- История болгар. Одесса, 1878
- История на българите. 1886.
- Пътувания по България. 1888.
- Княжество България. 1891. (в 2 тома)
- Княжество България (1899) – второ издание; включва и Пътувания по България
- История на сърбите. 1922 – 1923. (в 4 тома)
- Български дневник 1879 – 1884. 1930 – 1932. (в 2 тома) (Том 1) и (Том 2)
- La civilisation serbe au moyen âge. Paris, 1920
Вижте също
Други
- Името на Константин Иречек носи морският нос „Иречек“ на остров Смит, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[8]
- Българските села Иречеково и Иречек, както и връх Иречек в Рила, са наречени на Константин Иречек.
- Той се появява като второстепенен герой в произведението на Алеко Константинов „Бай Ганьо“, където Бай Ганьо го посещава в Прага с надежда да намери при него подслон.
Бележки
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Jireček, K. (1876). Dějiny národa bulharského. V Praze: Nákladem B. Tempského.
- ↑ Jireček, Constantin. Geschichte der Bulgaren. Prag, F. Tempsky, 1876. Посетен на 12-21-2012.
- ↑ Иречек, Конст. Істория болгар. Одесса, В. Априлов, 1878. Посетен на 12-21-2012.
- ↑ Иречек, Конст. Историята на българите съчинение. Търново, Н.Д. Райнов и З. Бояджиев, 1886. Посетен на 12-22-2012.
- ↑ Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 240, 293.
- ↑ Медал „За наука и изкуство“, България – www.edinzavet.wordpress.com
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)
|
|
- Чешки историци
- Чехи в България
- Академици на БАН
- Български политици (1878 – 1918)
- Министри на просветата на България
- Чешки пътеписци
- Балканисти
- Родени във Виена
- Починали във Виена
- Носители на орден „Свети Александър“
- Български библиотекари
- Член-кореспонденти на РАН
- Преподаватели във Виенския университет
- Възпитаници на Карловия университет
- Преподаватели в Карловия университет