Константин Иречек: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Писатели на пътеписи; Добавяне на Категория:Чешки пътеписци, ползвайки HotCat
добавки
Ред 44: Ред 44:
=== Политическа и творческа кариера ===
=== Политическа и творческа кариера ===
[[Файл:Konstantin Irecek History of the Bulgarians 1878.jpg|мини|240п|Корица на „История болгар“]]
[[Файл:Konstantin Irecek History of the Bulgarians 1878.jpg|мини|240п|Корица на „История болгар“]]
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за [[София]], където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881 – 1882 г., по време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], оглавява министерството в [[Правителство на България (5)|правителството]] на [[Казимир Ернрот]] и [[Правителство на България (6)|правителството]] без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на [[Народна библиотека Кирил и Методий|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] в София.<ref name="ташев"/>
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за [[София]], където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. Той се сближава с военния министър [[Казимир Ернрот]] и става част от кръговете около княз [[Александър I Български|Александър]], недоволни от предвиденото в [[Търновска конституция|Търновската конституция]] демократично устройство на страната.<ref name="цачевски">{{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6 | pages = 240, 293}}</ref> През 1881 – 1882 г., по време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], оглавява министерството в [[Правителство на България (5)|правителството]] на [[Казимир Ернрот]] и [[Правителство на България (6)|правителството]] без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на [[Народна библиотека Кирил и Методий|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] в София.<ref name="ташев"/>


Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на [[Българското книжовно дружество]] в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на [[Българското книжовно дружество]] в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.
Ред 77: Ред 77:
== Бележки ==
== Бележки ==
{{Уикицитат|Константин Иречек}}
{{Уикицитат|Константин Иречек}}
<references/>
{{Reflist}}


{{Пост списък|Министър на просветата на България|7}}
{{Пост списък|Министър на просветата на България|7}}
Ред 83: Ред 83:


{{DEFAULTSORT:Иречек, Константин}}
{{DEFAULTSORT:Иречек, Константин}}
[[Категория:Родени през 1854 година]]
[[Категория:Починали през 1918 година]]
[[Категория:Чехи в България]]
[[Категория:Чешки историци]]
[[Категория:Чешки историци]]
[[Категория:Чехи в България]]
[[Категория:Академици на БАН]]
[[Категория:Академици на БАН]]
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]]
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]]

Версия от 06:56, 14 октомври 2018

Константин Иречек
Министър на народното просвещение
Мандат11 май 1881 – 5 юли 1882
Назначен отАлександър I Батенберг
Министър-председател
1881Петко Каравелов
1881Казимир Ернрот
ПредшественикМихаил Сарафов
НаследникГеорги Теохаров
Лична информация
Роден
Починал
10 януари 1918 г. (63 г.)
Професияпросветен деецфилософ
Народен представител в:
УС   I ВНС   I ОНС   II ОНС   II ВНС   
Портал Портална икона Политика
Константин Иречек в Общомедия

Константин Йозеф Иречек (Шаблон:Lang-cs) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881 – 1882 г. е български министър на народното просвещение.

Биография

Произход и образование

Константин Иречек е роден през 1854 г. в чешко семейство във Виена. През 1872 г. издава своята първа научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.[1]

Професионална кариера

Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е написана с подкрепата на много българи, между които и Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). [2] [3] [4] [5] Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.

Политическа и творческа кариера

Корица на „История болгар“

След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. Той се сближава с военния министър Казимир Ернрот и става част от кръговете около княз Александър, недоволни от предвиденото в Търновската конституция демократично устройство на страната.[6] През 1881 – 1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София.[1]

Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.

Иречек е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз Александър I през ноември 1883 г.[7] Преди отпътуването си от София получава от Княза и ордена „Св. Александър“, III степен (август 1884).

През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.[1]

Смърт

Константин Иречек умира във Виена на 10 януари 1918 г.

Библиография

Вижте също

Други

  • Името на Константин Иречек носи морският нос „Иречек“ на остров Смит, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[8]
  • Българските села Иречеково и Иречек, както и връх Иречек в Рила, са наречени на Константин Иречек.
  • Той се появява като второстепенен герой в произведението на Алеко КонстантиновБай Ганьо“, където Бай Ганьо го посещава в Прага с надежда да намери при него подслон.

Бележки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Jireček, K. (1876). Dějiny národa bulharského. V Praze: Nákladem B. Tempského.
  3. Jireček, Constantin. Geschichte der Bulgaren. Prag, F. Tempsky, 1876. Посетен на 12-21-2012.
  4. Иречек, Конст. Істория болгар. Одесса, В. Априлов, 1878. Посетен на 12-21-2012.
  5. Иречек, Конст. Историята на българите съчинение. Търново, Н.Д. Райнов и З. Бояджиев, 1886. Посетен на 12-22-2012.
  6. Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 240, 293.
  7. Медал „За наука и изкуство“, България – www.edinzavet.wordpress.com
  8. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)