Брижит Бардо: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка след г за година; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{обработка|преработка на биографията в хронологичен ред}}
{{актьор
{{Актьор
| име = Брижит Бардо
| име = Брижит Бардо
| bgcolour =
| портрет = Brigitte_Bardot.jpg
| портрет = Brigitte_Bardot.jpg
| размер на портрета =
| обяснение = Брижит Бардо през 1968 г.
| обяснение = Брижит Бардо през 1968 г.
| рождено име =
| рождено име =
| роден-дата = {{Дата на раждане и години|1934|9|28|1}}
| роден-място = [[Париж]], [[Франция]]
| роден-място = [[Париж]], [[Франция]]
| наставка = а
| починал-дата =
| починал-дата =
| починал-място =
| починал-място =
| друго име =
| активност = 1952 – 1973
| активност = 1952 – 1973
| брачен партньор =
| брачен партньор =
| деца =
| деца =
| родители =
| местожителство =
| сайт =
| сайт =
| значими роли =
| значими роли =
Ред 26: Ред 20:
| награди =
| награди =
}}
}}
{{Уикицитат|Бриджит Бардо}}
'''Брижит Бардо'''<ref>Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, 1982 г.</ref><ref>„Каталог на игралните филми в България до 1983 г.“, 1984 г.</ref><ref>„Съвременна българска енциклопедия“ 1993 г., „Елпис“</ref><ref>Еднотомна „Енциклопедия АЯ“, 1999 г., БАН</ref>({{lang-fr|Brigitte Bardot}}, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на [[21 век]] '''Бриджит Бардо''') е [[Франция|френска]] [[актриса]], [[Певец|певица]] и [[манекен]]ка, която по-късно става активист за правата на животните. Тя е един от най-известните [[секс символ]]и на [[1950]]-те и [[1960]]-те години.


== Биография ==
'''Брижит Бардо'''<ref>1.Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, 1982 г.
Родена е в [[Париж]] на [[28 септември]] [[1934]] г. в семейството на индустриалец. Бардо е амбициозна [[Балет|балерина]] в началото на живота си. Тя започва актьорската си кариера през [[1952]] г. След като се появява в 16 комедийни филми, които са имали ограничено международно издаване, тя става световноизвестна през [[1957]] г., след участието си в противоречивия филм ''[[И бог създаде жената]].'' Бардо привлича вниманието на френските интелектуалци. Тя е темата за есето на [[Симон дьо Бовоар]] – ''„Синдрома на Лолита“,'' където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна [[Франция]].
2."Каталог на игралните филми в България до 1983 г.", 1984 г.

3."Съвременна българска енциклопедия" 1993 г., „Елпис“

4.Еднотомна „Енциклопедия АЯ“, 1999 г., БАН
</ref> ({{lang-fr|Brigitte Bardot}}, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на [[21 век]] '''Бриджит Бардо''') е [[Франция|френска]] [[актриса]], [[Певец|певица]] и [[манекен]]ка, която по-късно става активист за правата на животните. Родена е в [[Париж]] на [[28 септември]] [[1934]] г. в семейството на индустриалец. Тя е един от най-известните [[секс символ]]и на [[1950]]-те и [[1960]]-те години. Бардо е амбициозна [[Балет|балерина]] в началото на живота си. Тя започва актьорската си кариера през [[1952]] г. След като се появява в 16 комедийни филми, които са имали ограничено международно издаване, тя става световноизвестна през [[1957]] г., след участието си в противоречивия филм ''"[[И бог създаде жената]]".'' Бардо привлича вниманието на френските интелектуалци. Тя е темата за есето на [[Симон дьо Бовоар]] - ''"Синдрома на Лолита",'' където Бардо е представена като "локомотив на женската история" и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна [[Франция]].


Бардо се оттегля от развлекателната индустрия през [[1973]] г. По време на кариерата си в шоу-бизнеса, тя участва в 47 филма, изпълнение в няколко музикални предавания и записани над 60 песни. Тя е носител на [[Орден на почетния легион|Ордена на Почетния легион]] през [[1985]] г., но отказа да го приеме. След пенсионирането си, тя се утвърждава като активист за правата на животните. През [[2000]] г., тя поражда полемика, като критикува имиграцията и [[ислям]]а във Франция и е била глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.
Бардо се оттегля от развлекателната индустрия през [[1973]] г. По време на кариерата си в шоу-бизнеса, тя участва в 47 филма, изпълнение в няколко музикални предавания и записани над 60 песни. Тя е носител на [[Орден на почетния легион|Ордена на Почетния легион]] през [[1985]] г., но отказа да го приеме. След пенсионирането си, тя се утвърждава като активист за правата на животните. През [[2000]] г., тя поражда полемика, като критикува имиграцията и [[ислям]]а във Франция и е била глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.


== Ранен живот ==
== Ранен живот ==
Бардо е родена в [[Париж]], дъщеря на [[Луи Бардо]] (1896-1975) и [[Ан-Мари Бардо]] (1912-1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си, [[Шарл Бардо]], в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през [[1933]]. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През [[1947]] г. Бардо е приета в [[Консерватория]]та в [[Париж]]. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф [[Борис Князев]]. Една от съученичките ѝ е [[Лесли Карон]].


По покана на познат на майка ѝ, тя участва в модно шоу през [[1949]] г. През същата година, тя позира за модното списание ''Jardin des Modes'', управлявана от журналистката [[Елен Лазареф]]. На 15-годишна възраст, тя се появява на мартенската корица на Elle през [[1950]] и е забелязана от един млад кинорежисьор [[Роже Вадим]], докато гледа деца. Той показа списанието на режисьора и сценарист Марк Алегрет, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за ''Les lauriers sont coupés.'' Въпреки, че Бардо получава ролята, филмът е прекратен, но я кара да помисли за кариера на актриса. Познанство ѝ с [[Роже Вадим|Вадим]], който присъства на прослушването, повлиява бъдещият ѝ живот и кариера.
Бардо е родена в [[Париж]], дъщеря на [[Луи Бардо]] (1896-1975) и [[Ан-Мари Бардо]] (1912-1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си, [[Шарл Бардо]], в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през [[1933]]. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През [[1947]] г. Бардо е приета в [[Консерватория]]та в [[Париж]]. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф [[Борис Князев]]. Една от съученичките й е [[Лесли Карон]].
По покана на познат на майка й, тя участва в модно шоу през [[1949]] г. През същата година, тя позира за модното списание "''Jardin des Modes''", управлявана от журналистката [[Елен Лазареф]]. На 15-годишна възраст, тя се появява на мартенската корица на Elle през [[1950]] и е забелязана от един млад кинорежисьор [[Роже Вадим]], докато гледа деца. Той показа списанието на режисьора и сценарист Марк Алегрет, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за ''Les lauriers sont coupés.'' Въпреки, че Бардо получава ролята, филмът е прекратен, но я кара да помисли за кариера на актриса. Познанство й с [[Роже Вадим|Вадим]], който присъства на прослушването, повлиява бъдещият ѝ живот и кариера.
[[Файл:Brigitte Bardot - 1962.jpg|мини|268x268пкс|Брижит Бардо през 1962 г.]]
[[Файл:Brigitte Bardot - 1962.jpg|мини|268x268пкс|Брижит Бардо през 1962 г.]]
[[Файл:BrigitteBardot.jpg|мини|220п|Брижит Бардо през 2002 г.]]
[[Файл:BrigitteBardot.jpg|мини|220п|Брижит Бардо през 2002 г.]]
Ред 66: Ред 57:


== Източници ==
== Източници ==
<div class="references-small"><references /></div>
<references />


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{Уикицитат|Бриджит Бардо}}
{{commons|Brigitte Bardot}}
* {{imdb name|id=0000003|name=Брижит Бардо}}
* {{imdb name|id=0000003|name=Брижит Бардо}}
* [http://www.gainsbourg.org/vrsn3/html/zooms/brigittebardot/index.html A Tribute to Gainsbourg, zoom sur Brigitte Bardot]
* [http://www.gainsbourg.org/vrsn3/html/zooms/brigittebardot/index.html A Tribute to Gainsbourg, zoom sur Brigitte Bardot]

Версия от 07:56, 14 октомври 2018

Брижит Бардо
Brigitte Bardot
Брижит Бардо през 1968 г.
Брижит Бардо през 1968 г.
Родена
Активност1952 – 1973
Уебсайт
Брижит Бардо в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Брижит Бардо[1][2][3][4](Шаблон:Lang-fr, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на 21 век Бриджит Бардо) е френска актриса, певица и манекенка, която по-късно става активист за правата на животните. Тя е един от най-известните секс символи на 1950-те и 1960-те години.

Биография

Родена е в Париж на 28 септември 1934 г. в семейството на индустриалец. Бардо е амбициозна балерина в началото на живота си. Тя започва актьорската си кариера през 1952 г. След като се появява в 16 комедийни филми, които са имали ограничено международно издаване, тя става световноизвестна през 1957 г., след участието си в противоречивия филм И бог създаде жената“. Бардо привлича вниманието на френските интелектуалци. Тя е темата за есето на Симон дьо Бовоар – „Синдрома на Лолита“, където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.

Бардо се оттегля от развлекателната индустрия през 1973 г. По време на кариерата си в шоу-бизнеса, тя участва в 47 филма, изпълнение в няколко музикални предавания и записани над 60 песни. Тя е носител на Ордена на Почетния легион през 1985 г., но отказа да го приеме. След пенсионирането си, тя се утвърждава като активист за правата на животните. През 2000 г., тя поражда полемика, като критикува имиграцията и исляма във Франция и е била глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.

Ранен живот

Бардо е родена в Париж, дъщеря на Луи Бардо (1896-1975) и Ан-Мари Бардо (1912-1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си, Шарл Бардо, в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през 1933. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През 1947 г. Бардо е приета в Консерваторията в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф Борис Князев. Една от съученичките ѝ е Лесли Карон.

По покана на познат на майка ѝ, тя участва в модно шоу през 1949 г. През същата година, тя позира за модното списание „Jardin des Modes“, управлявана от журналистката Елен Лазареф. На 15-годишна възраст, тя се появява на мартенската корица на Elle през 1950 и е забелязана от един млад кинорежисьор Роже Вадим, докато гледа деца. Той показа списанието на режисьора и сценарист Марк Алегрет, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за Les lauriers sont coupés. Въпреки, че Бардо получава ролята, филмът е прекратен, но я кара да помисли за кариера на актриса. Познанство ѝ с Вадим, който присъства на прослушването, повлиява бъдещият ѝ живот и кариера.

Брижит Бардо през 1962 г.
Брижит Бардо през 2002 г.

Избрана филмография

Източници

  1. Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, 1982 г.
  2. „Каталог на игралните филми в България до 1983 г.“, 1984 г.
  3. „Съвременна българска енциклопедия“ 1993 г., „Елпис“
  4. Еднотомна „Енциклопедия АЯ“, 1999 г., БАН

Външни препратки