Ферман: Разлика между версии
в Османската империя |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Sultan’s Ferman for the establishment of a Bulgarian Exarchate.jpg|thumb|100px| |
[[Картинка:Sultan’s Ferman for the establishment of a Bulgarian Exarchate.jpg|thumb|100px|Султанският ферман за учредяване на Българската екзархия]] |
||
'''Ферманът''' е официален дοкумент, [[декрет]], [[указ]], упълномощаване на [[суверен]]а (владетеля) в някои исторически ислямски страни като [[Османска империя|Османската империя]], [[Империя на Великите Моголи|Империята на Великите Моголи]] и [[Иран]] при шах [[Мохамед Реза Пахлави|Реза Пахлави]]. Документът се подписва лично от суверена или от неговия министър. Думата произлиза от [[персийски език|персийски]]: فرمان, ''farmân'' и означава декрет или нареждане. Използва се в [[османски турски език|османски]] и [[турски език|новотурски език]]: ''ferman''. В [[Османска империя|Османската империя]] ферманите са често използвани в държавната администрация. Те винаги носят [[тура|печата (турата)]] на [[падишах]]а, което ги прави още по-ценни документи. |
'''Ферманът''' е официален дοкумент, [[декрет]], [[указ]], упълномощаване на [[суверен]]а (владетеля) в някои исторически ислямски страни като [[Османска империя|Османската империя]], [[Империя на Великите Моголи|Империята на Великите Моголи]] и [[Иран]] при шах [[Мохамед Реза Пахлави|Реза Пахлави]]. Документът се подписва лично от суверена или от неговия министър. Думата произлиза от [[персийски език|персийски]]: فرمان, ''farmân'' и означава декрет или нареждане. Използва се в [[османски турски език|османски]] и [[турски език|новотурски език]]: ''ferman''. В [[Османска империя|Османската империя]] ферманите са често използвани в държавната администрация. Те винаги носят [[тура|печата (турата)]] на [[падишах]]а, което ги прави още по-ценни документи. Важна роля в българската история играе [[Ферман за Българската екзархия|султанският ферман]] от 28 февруари 1870 година, с който е учредена [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. |
||
В разговорния български език често с думата „ферман“ се наричат дългите и подробни документи, както и случаите на обширно и често отегчително многословие. |
В разговорния български език често с думата „ферман“ се наричат дългите и подробни документи, както и случаите на обширно и често отегчително многословие. |
||
Версия от 14:41, 15 октомври 2018
Ферманът е официален дοкумент, декрет, указ, упълномощаване на суверена (владетеля) в някои исторически ислямски страни като Османската империя, Империята на Великите Моголи и Иран при шах Реза Пахлави. Документът се подписва лично от суверена или от неговия министър. Думата произлиза от персийски: فرمان, farmân и означава декрет или нареждане. Използва се в османски и новотурски език: ferman. В Османската империя ферманите са често използвани в държавната администрация. Те винаги носят печата (турата) на падишаха, което ги прави още по-ценни документи. Важна роля в българската история играе султанският ферман от 28 февруари 1870 година, с който е учредена Българската екзархия.
В разговорния български език често с думата „ферман“ се наричат дългите и подробни документи, както и случаите на обширно и често отегчително многословие.
В Османската империя
В Османската империя ферманът е вид паспорт, издаван от султана или от някой паша с посредничеството на посолство или консулство. Той осигурява на приносителя му всички видове привилегии и вежливи обноски – посещение на губернаторите при прекосяване на градовете и понякога тържествен прием.[1]
Бележки
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 91 – 94.
