Георги Стоименов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
Ред 9: Ред 9:
[[Ефрейтор]] '''Георги Атанасов Стоименов''' е български граничар.
[[Ефрейтор]] '''Георги Атанасов Стоименов''' е български граничар.


Той отбива редовната си военна служба като граничар в [[гранична застава]] на българо-гръцката граница, североизточно от с. [[Камилски дол]], общ. [[Община Ивайловград]].
Той отбива редовната си военна служба като граничар в [[гранична застава]] на българо-гръцката граница, североизточно от с. [[Камилски дол]], общ. [[Община Ивайловград]].


На 31 март 1952 г. той загива в [[престрелката при връх Сарабурун]] с въоръжена горянска група. В сражението загиват още двама граничари от съседни застави - младши сержант [[Асен Илиев]] и редник [[Стоил Косовски]].
На 31 март 1952 г. той загива в [[престрелката при връх Сарабурун]] с въоръжена горянска група. В сражението загиват още двама граничари от съседни застави - младши сержант [[Асен Илиев]] и редник [[Стоил Косовски]].


С министерска заповед Георги Стоименов е повишен посмъртно в звание [[младши лейтенант]] и получава отличието „Герой на Гранични войски“. Впоследствие заставата, на която е служил, е преименувана на "Георги Стоименов".
С министерска заповед Георги Стоименов е повишен посмъртно в звание [[младши лейтенант]] и получава отличието „Герой на Гранични войски“. Впоследствие заставата, на която е служил, е преименувана на "Георги Стоименов".


В центъра на с. Вълче поле има паметник на тримата загинали граничари. Част от личните им вещи, снимки, личното оръжие и бюстовете им от граничния отряд в гр. Любимец и от заставите, на които са служили, сега се съхраняват в Музея на граничарите в бившия [[граничен отряд]] в [[Ивайловград]].
В центъра на с. Вълче поле има паметник на тримата загинали граничари. Част от личните им вещи, снимки, личното оръжие и бюстовете им от граничния отряд в гр. Любимец и от заставите, на които са служили, сега се съхраняват в Музея на граничарите в бившия [[граничен отряд]] в [[Ивайловград]].
Ред 24: Ред 24:
* „Славата на България“ - автор Борис Чопланов, С.,1988 г., ВИ
* „Славата на България“ - автор Борис Чопланов, С.,1988 г., ВИ
* „Зеления пагон“ - автор Киро Киров, С., ВИ
* „Зеления пагон“ - автор Киро Киров, С., ВИ
* „Гранични войски“ - фотоалбум, С., 1978 г., ДИ "Септември",[http://picasaweb.google.bg/apollobg/1978#]
* „Гранични войски“ - фотоалбум, С., 1978 г., ДИ "Септември", [http://picasaweb.google.bg/apollobg/1978#]


{{СОРТКАТ:Стоименов, Георги}}
{{СОРТКАТ:Стоименов, Георги}}
[[Категория:Български граничари]]
[[Категория:Български граничари]]
[[Категория:Български офицери]]
[[Категория:Български офицери]]

Версия от 16:11, 17 октомври 2018

Георги Стоименов
български граничар
Роден
Починал
31 март 1952 г. (20 г.)

Ефрейтор Георги Атанасов Стоименов е български граничар.

Той отбива редовната си военна служба като граничар в гранична застава на българо-гръцката граница, североизточно от с. Камилски дол, общ. Община Ивайловград.

На 31 март 1952 г. той загива в престрелката при връх Сарабурун с въоръжена горянска група. В сражението загиват още двама граничари от съседни застави - младши сержант Асен Илиев и редник Стоил Косовски.

С министерска заповед Георги Стоименов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Гранични войски“. Впоследствие заставата, на която е служил, е преименувана на "Георги Стоименов".

В центъра на с. Вълче поле има паметник на тримата загинали граничари. Част от личните им вещи, снимки, личното оръжие и бюстовете им от граничния отряд в гр. Любимец и от заставите, на които са служили, сега се съхраняват в Музея на граничарите в бившия граничен отряд в Ивайловград.

Източници