Разлика между версии на „Хера“

Направо към навигацията Направо към търсенето
4 байта изтрити ,  преди 1 година
м
интервал; козметични промени
м (интервал; козметични промени)
[[Файл:Hera Campana Louvre Ma2283.jpg|thumbмини|дясно|Хера]]
'''Хера''' ({{lang-grc|Ήρα}}) в [[древногръцката митология]] е [[богиня]], покровителка на брака и пазеща майките по време на раждане. Трета дъщеря е на [[Кронос]] и [[Рея (митология)|Рея]], сестра и съпруга на [[Зевс]], и майка на [[Арес]], [[Хеба]] и [[Хефест]]. Като женско съответствие на Зевс, царица на [[олимпийски богове|олимпийските богове]], властница над небето, повелителка на облаците и бурите. Сестра е на [[Деметра]], [[Хестия]], [[Хадес]] и [[Посейдон]].
 
Бракът на Зевс и Хера останал в тайна<ref> [[Омир]], [[Илиада]] XIV 296 </ref> 300 години<ref> [[Нон]], „Деянията на Дионис“ XLI 324 </ref>.
 
Сватбата на Зевс и Хера се състояла в [[Кносос]], в местност близо до река Ферена, където имало храм <ref> [[Диодор Сицилийски]], Историческа библиотека V 72, 4 </ref>. Хера родила <ref> [[Аполодор]], [[Митологическа библиотека]] I 3, 1 </ref> (сред децата ѝ били и [[Арга]] и [[Ангела]]), и, „извън брачното ложе“ родила [[Хефест]] (според Омир, той също бил от Зевс)<ref> Аполодор, Митологическа библиотека I 3, 5 </ref>. Според друга версия заченала Арес без участието на мъжа си, получавайки от нимфата [[Хлорида]] цвете<ref> [[Овидий]],Фасти V 251 – 256 </ref>.
 
Всяка година Хера се къпела в извора Канаф в град Навплий и станала отново девойка<ref>{{Павзаний|II 38, 3}}</ref>.
Хера помогнала на [[Язон]]<ref> Омир, Одисея XII 72 </ref> по време на [[Аргонавти|похода на аргонавтите]].
 
Веднъж [[Зевс]] бил особено нетърпим с другите [[бог]]ове и Хера ги убеждава да се присъединят към нея за бунт. Нейната част от бунта била да упои [[Зевс]] и в това тя успява. Тогава боговете привързват спящия [[Зевс]] за леглото като се постарават да завържат много възли. Но след това се скарали за следващата стъпка. Но това дочува Бриарей който все още бил предан на [[Зевс]]. Той се промъква и успява да го развърже. Зевс скача от леглото и сграбчва опонентите си. [[Бог]]овете паднали на колене да молят за пощада. Тогава той завързал Хера и я провесил от небето на златни вериги. Тя плакала от болка цяла [[нощ]], но никой от другите богове не посмял да се намеси. Но плачът и&#768;ѝ държал [[Зевс]] буден и на следващата [[сутрин]] той се съгласява да я освободи, при условие тя да обещае никога повече да не се бунтува. Тъй като нямала голям избор, тя се съгласява и така не се бунтува никога вече срещу [[Зевс]], но често интригантства срещу него и често успява да го надхитри.
 
=== Ревността на Хера ===
 
== Култ ==
[[ImageФайл:Temple of Hera - Agrigento - Italy 2015.JPG|thumbмини|250px|Храм на Хера в [[Агридженто]], [[Магна Греция]].]]
Хера е била почитана вероятно още в [[Бронзова епоха (Гърция)|бронзовата епоха]]. Нейното име, заедно с тези на Зевс и Хермес, се среща в табличките с микенско писмо [[Линеар Б]] (Tn 316), открити в [[Пилос]] <ref>John Chadwick, ''The Mycenaean World'' [Cambridge University Press] 1976:89.</ref>
 
Значението на [[Култ|култакулт]]а към богинята през ранния [[Архаична Гърция|Архаичен период]] личи от големите строежи в нейна чест. Най-големите са в два основни центъра - [[Самос]] и [[Арголида]], където са издигнати най-ранните гръцки храмове през 8 век пр.н.е.<ref>{{Cite book|url=https://books.google.tn/books?id=a77yKM26GfYC&pg=PA26&lpg=PA26&dq=the+cult+of+hera&source=bl&ots=46ktGNY3xT&sig=GQRz6TZBTZSxQ5llMVNvdbZMMIs&hl=fr&sa=X&ved=0ahUKEwips--ukarXAhXJPRoKHYmLDWcQ6AEIkQEwEQ#v=onepage&q=temples&f=false|title=The Transformation of Hera: A Study of Ritual, Hero, and the Goddess in the Iliad|last=O'Brien|first=Joan V.|date=1993|publisher=Rowman & Littlefield|isbn=9780847678082|language=en}}</ref>
 
Вероятно Хера е първата богиня, на която древните гърци посвещават покрито светилище на Самос около 800 г. пр.н.е. На същото място по-късно е построен храм - [[Херайон (Самос)|Херайон]] - един от най-големите гръцки храмове. Свещеният [[олтар]], както и при другите сревногръцки храмове, се намира на открито пред храма. Следват една след друга различни постройки, от които трябва да се отбелжат колосалната структура в [[йонийски стил]] на Ройкос и Теодорос от 6 век пр.н.е. и т.нар. ''храм на Поликрат'', който е и с най-големите размери (55 х 108 м) и в него имало 155 колони.
* [http://hellas.teipir.gr/Thesis/Samos/english/tdk158.html Музеят в Самос:] култови предмети открити в храма на Хера на о. Самос
{{Олимпийски богове}}
 
[[Категория:Древногръцки богини]]
[[Категория:Божествени съпруги на Зевс| ]]

Навигация