Тиморско море: Разлика между версии

Тиморско море
	Тиморско море
	Разположение на морето.
Координати	11°30′00″ ю. ш. 127°30′00″ и. д. / 11.5° ю. ш. 127.5° и. д.
Страни с излаз	Австралия; Източен Тимор; Индонезия
Ср. дълбочина	406 m
Макс. дълбочина	3310 m
Площ	615 хил.km2
Острови	Мервил, Батърст
Градове	Дарвин
	Координати: 11°00′00″ ю. ш. 126°00′00″ и. д. / 11° ю. ш. 126° и. д.
	Тиморско море в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:18, 18 октомври 2018

Тиморско море (Шаблон:Lang-en; Шаблон:Lang-id; Шаблон:Lang-pt) е периферно море на Индийския океан, разположено между Австралия на юг и Малайския архипелаг на север. Според данните на Международната хидрографска организация границите му са следните^[1]):

на юг мие част от северните брегове на Австралия;
на северозапад мие югоизточните брегове на островите Роти и Тимор, а чрез протока Роти между тях се свързва с море Саву на Тихия океан;
на север границата му с море Банда на Тихия океан се прекарва от най-източния нос на остров Тимор през островите Лети и Бабар и протоците между тях и достига до югозападния нос на остров Селару (от о-вите Танимбар);
на изток границата с Арафурско море е правата линия от югозападния нос на остров Селару до северозападния нос на полуостров Кобург в Австралия;
на запад границата с останалата част на Индийския океан е правата линия от югозападния нос на остров Роти до нос Лондондери в Австралия.

Дължина от запад на изток 830 km, ширина до 750 km, площ 615 хил.km². Около 3/4 от морето е дълбочина до 200 m, като максималната му дълбочина от 3310 m е разположена в северната му част, в Тиморската падина. Южните му, австралийски брегове са силно разчленени и изобилстват от множество заливи и полуострови. Най-големи заливи са Жозеф Бонапарт и Ван Диймен, а най-големи острови Мелвил и Батърст в югоизточната му част и Ашмор и Картие на запад, които са владение на Австралия.Често се наблюдават тропични бури. През зимата (юни-август) морските течения са с източно направление, а през лятото – със западно направление. Температурата на водата се изменя от 25°С през зимата до 29°С през лятото. Соленост 34,0 – 35,0‰. Приливите са неправилни полуденонощни с височина до 3 – 4 m. Най-голямото пристанище е австралийският град Даруин.^[2]

В шелфовата зона на морето са открити залежи на нефт и природен газ и значителни въглеводородни находища, което води до спорове между Индонезия, Източен Тимор и Австралия. През 2009 г. в морето е образуван голям нефтен разлив.^[3]

Източници

[1] ttp://iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf

[bse-2] ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Тиморское море, т. 25, стр. 555

[3] Montara Oil Spill: Timor Sea still affected by oil six years on

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 | дължина  =
 | ширина   =
-| площ     = 610 хил.km<sup>2</sup>
+| площ     = 615 хил.km<sup>2</sup>
 | средна дълбочина = 406 m
 | максимална дълбочина = 3310 m
@@ Ред 34: / Ред 34: @@
 * на запад границата с останалата част на [[Индийския океан]] е правата линия от югозападния нос на остров Роти до нос Лондондери в [[Австралия]].
-Дължина от запад на изток 830 km, ширина до 750 km, площ 610 хил.km<sup>2</sup>. Около 3/4 от морето е дълбочина до 200 m, като максималната му дълбочина от 3310 m е разположена в северната му част, в Тиморската падина. Южните му, австралийски брегове са силно разчленени и изобилстват от множество заливи и полуострови. Най-големи заливи са [[Жозеф Бонапарт (залив)|Жозеф Бонапарт]] и [[Ван Диймен (залив)|Ван Диймен]], а най-големи острови Мелвил и Батърст в югоизточната му част и [[Ашмор и Картие]] на запад, които са владение на [[Австралия]]. Най-голямото пристанище е австралийският град [[Даруин]]. Често се наблюдават тропични бури. В [[шелф]]овата зона на морето са открити залежи на [[нефт]] и [[природен газ]] и значителни [[въглеводород]]ни находища, което води до спорове между [[Индонезия]], [[Източен Тимор]] и [[Австралия]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article067928.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тиморское море, т. 25, стр. 555]</ref> През 2009 г. в морето е образуван голям [[нефтен разлив]].<ref>[http://www.news.com.au/technology/environment/six-years-after-the-montara-oil-spill-those-who-suffered-most-still-seek-compensation/news-story/98b1c7ac1f6c03d57e6974359e756fa0 Montara Oil Spill: Timor Sea still affected by oil six years on]</ref>
+Дължина от запад на изток 830 km, ширина до 750 km, площ 615 хил.km<sup>2</sup>. Около 3/4 от морето е дълбочина до 200 m, като максималната му дълбочина от 3310 m е разположена в северната му част, в Тиморската падина. Южните му, австралийски брегове са силно разчленени и изобилстват от множество заливи и полуострови. Най-големи заливи са [[Жозеф Бонапарт (залив)|Жозеф Бонапарт]] и [[Ван Диймен (залив)|Ван Диймен]], а най-големи острови Мелвил и Батърст в югоизточната му част и [[Ашмор и Картие]] на запад, които са владение на [[Австралия]].Често се наблюдават тропични бури. През зимата (юни-август) морските течения са с източно направление, а през лятото – със западно направление. Температурата на водата се изменя от 25°С през зимата до 29°С през лятото. Соленост 34,0 – 35,0‰. Приливите са неправилни полуденонощни с височина до 3 – 4 m. Най-голямото пристанище е австралийският град [[Даруин]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article067928.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тиморское море, т. 25, стр. 555]</ref>
+В [[шелф]]овата зона на морето са открити залежи на [[нефт]] и [[природен газ]] и значителни [[въглеводород]]ни находища, което води до спорове между [[Индонезия]], [[Източен Тимор]] и [[Австралия]]. През 2009 г. в морето е образуван голям [[нефтен разлив]].<ref>[http://www.news.com.au/technology/environment/six-years-after-the-montara-oil-spill-those-who-suffered-most-still-seek-compensation/news-story/98b1c7ac1f6c03d57e6974359e756fa0 Montara Oil Spill: Timor Sea still affected by oil six years on]</ref>
 == Източници ==