Иванчевски правопис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
+ източници |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Иванчевският правопис''' е името, давано понякога на първия официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение [[Тодор Иванчов]] през [[1899]] г. Той остава в сила до въвеждането на [[Омарчевски правопис|Омарчевския правопис]] през [[1921]], а през [[1923]], с известни изменения, е възстановен в основните си положения и действа до [[Правописна реформа (1945)|Комунистическата правописна реформа от 1945 г]]. |
'''Иванчевският правопис''' е името, давано понякога<ref name="andr">[http://www.promacedonia.org/la/la4_3.html Правописният въпрос след Освобождението] – ''Из историята на нашето езиково строителство'', Л. Андрейчин</ref> на първия официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение [[Тодор Иванчов]] през [[1899]] г. Той остава в сила до въвеждането на [[Омарчевски правопис|Омарчевския правопис]] през [[1921]], а през [[1923]], с известни изменения, е възстановен в основните си положения и действа до [[Правописна реформа (1945)|Комунистическата правописна реформа от 1945 г]]<ref name="andr"/>. |
||
== Основни положения == |
== Основни положения == |
||
Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски, е поправка на [[Дриновски правопис|Дриновския правопис]] и се характеризира със: |
Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски<ref name="andr"/>, е поправка на [[Дриновски правопис|Дриновския правопис]] и се характеризира със: |
||
* представяне на звука [ъ] с буквите '''ъ''' и '''ѫ''' (голяма носовка), като различието се прави на [[Етимология|етимологическа основа]]. |
* представяне на звука [ъ] с буквите '''ъ''' и '''ѫ''' (голяма носовка), като различието се прави на [[Етимология|етимологическа основа]]<ref name="andr"/>. |
||
* употреба на буквата '''ѣ''' (ят) на етимологическото ѝ място. |
* употреба на буквата '''ѣ''' (ят) на етимологическото ѝ място<ref name="andr"/>. |
||
* употреба на краесловни ерове. |
* употреба на краесловни ерове<ref name="andr"/>. |
||
* синтактично правило за писане на пълен и кратък член. |
* синтактично правило за писане на пълен и кратък член<ref name="andr"/>. |
||
* писане на групите '''''ър/ръ''''' и '''''ъл/лъ''''' по североизточното произношение. |
* писане на групите '''''ър/ръ''''' и '''''ъл/лъ''''' по североизточното произношение. |
||
* писане на глаголните окончания с '''а''' и '''я'''. |
* писане на глаголните окончания с '''а''' и '''я'''. |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
* [https://addons.mozilla.org/en-US/firefox/addon/13685 Словникъ Български (Иванчевски правописъ - 1899 г.)] – добавка към браузера [[Firefox]] за проверка на правопис |
* [https://addons.mozilla.org/en-US/firefox/addon/13685 Словникъ Български (Иванчевски правописъ - 1899 г.)] – добавка към браузера [[Firefox]] за проверка на правопис |
||
* [http://ivanchevski.grazhdani.eu/ Иванчевски Правописъ] – информация и програми за правописа |
* [http://ivanchevski.grazhdani.eu/ Иванчевски Правописъ] – информация и програми за правописа |
||
== Бележки == |
|||
<references /> |
|||
{{Портал|Езикознание|История на България}} |
{{Портал|Езикознание|История на България}} |
Версия от 11:57, 18 октомври 2018
Иванчевският правопис е името, давано понякога[1] на първия официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение Тодор Иванчов през 1899 г. Той остава в сила до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921, а през 1923, с известни изменения, е възстановен в основните си положения и действа до Комунистическата правописна реформа от 1945 г[1].
Основни положения
Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски[1], е поправка на Дриновския правопис и се характеризира със:
- представяне на звука [ъ] с буквите ъ и ѫ (голяма носовка), като различието се прави на етимологическа основа[1].
- употреба на буквата ѣ (ят) на етимологическото ѝ място[1].
- употреба на краесловни ерове[1].
- синтактично правило за писане на пълен и кратък член[1].
- писане на групите ър/ръ и ъл/лъ по североизточното произношение.
- писане на глаголните окончания с а и я.
Външни препратки
- Правописният въпрос след Освобождението – Из историята на нашето езиково строителство, Л. Андрейчин
- Словникъ Български (Иванчевски правописъ - 1899 г.) – добавка към браузера Firefox за проверка на правопис
- Иванчевски Правописъ – информация и програми за правописа