Иванчевски правопис: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
+ източници
Ред 1: Ред 1:
'''Иванчевският правопис''' е името, давано понякога на първия официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение [[Тодор Иванчов]] през [[1899]] г. Той остава в сила до въвеждането на [[Омарчевски правопис|Омарчевския правопис]] през [[1921]], а през [[1923]], с известни изменения, е възстановен в основните си положения и действа до [[Правописна реформа (1945)|Комунистическата правописна реформа от 1945 г]].
'''Иванчевският правопис''' е името, давано понякога<ref name="andr">[http://www.promacedonia.org/la/la4_3.html Правописният въпрос след Освобождението] – ''Из историята на нашето езиково строителство'', Л. Андрейчин</ref> на първия официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение [[Тодор Иванчов]] през [[1899]] г. Той остава в сила до въвеждането на [[Омарчевски правопис|Омарчевския правопис]] през [[1921]], а през [[1923]], с известни изменения, е възстановен в основните си положения и действа до [[Правописна реформа (1945)|Комунистическата правописна реформа от 1945 г]]<ref name="andr"/>.


== Основни положения ==
== Основни положения ==


Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски, е поправка на [[Дриновски правопис|Дриновския правопис]] и се характеризира със:
Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски<ref name="andr"/>, е поправка на [[Дриновски правопис|Дриновския правопис]] и се характеризира със:


* представяне на звука [ъ] с буквите '''ъ''' и '''ѫ''' (голяма носовка), като различието се прави на [[Етимология|етимологическа основа]].
* представяне на звука [ъ] с буквите '''ъ''' и '''ѫ''' (голяма носовка), като различието се прави на [[Етимология|етимологическа основа]]<ref name="andr"/>.
* употреба на буквата '''ѣ''' (ят) на етимологическото ѝ място.
* употреба на буквата '''ѣ''' (ят) на етимологическото ѝ място<ref name="andr"/>.
* употреба на краесловни ерове.
* употреба на краесловни ерове<ref name="andr"/>.
* синтактично правило за писане на пълен и кратък член.
* синтактично правило за писане на пълен и кратък член<ref name="andr"/>.
* писане на групите '''''ър/ръ''''' и '''''ъл/лъ''''' по североизточното произношение.
* писане на групите '''''ър/ръ''''' и '''''ъл/лъ''''' по североизточното произношение.
* писане на глаголните окончания с '''а''' и '''я'''.
* писане на глаголните окончания с '''а''' и '''я'''.
Ред 16: Ред 16:
* [https://addons.mozilla.org/en-US/firefox/addon/13685 Словникъ Български (Иванчевски правописъ - 1899 г.)] – добавка към браузера [[Firefox]] за проверка на правопис
* [https://addons.mozilla.org/en-US/firefox/addon/13685 Словникъ Български (Иванчевски правописъ - 1899 г.)] – добавка към браузера [[Firefox]] за проверка на правопис
* [http://ivanchevski.grazhdani.eu/ Иванчевски Правописъ] – информация и програми за правописа
* [http://ivanchevski.grazhdani.eu/ Иванчевски Правописъ] – информация и програми за правописа

== Бележки ==
<references />


{{Портал|Езикознание|История на България}}
{{Портал|Езикознание|История на България}}

Версия от 11:57, 18 октомври 2018

Иванчевският правопис е името, давано понякога[1] на първия официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение Тодор Иванчов през 1899 г. Той остава в сила до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921, а през 1923, с известни изменения, е възстановен в основните си положения и действа до Комунистическата правописна реформа от 1945 г[1].

Основни положения

Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски[1], е поправка на Дриновския правопис и се характеризира със:

  • представяне на звука [ъ] с буквите ъ и ѫ (голяма носовка), като различието се прави на етимологическа основа[1].
  • употреба на буквата ѣ (ят) на етимологическото ѝ място[1].
  • употреба на краесловни ерове[1].
  • синтактично правило за писане на пълен и кратък член[1].
  • писане на групите ър/ръ и ъл/лъ по североизточното произношение.
  • писане на глаголните окончания с а и я.

Външни препратки

Бележки

  1. а б в г д е ж Правописният въпрос след ОсвобождениетоИз историята на нашето езиково строителство, Л. Андрейчин