Пражко метро: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м интервал; козметични промени
Ред 20: Ред 20:
}}
}}
'''Пражкото метро''' ({{lang-cs|Pražské metro}}) е метросистемата в град [[Прага]], единственото в [[Чехия]]. Явявайки се едно от основните транспортни средства в града, то заема седмо място по годишен пътникопоток в Западна Европа.
'''Пражкото метро''' ({{lang-cs|Pražské metro}}) е метросистемата в град [[Прага]], единственото в [[Чехия]]. Явявайки се едно от основните транспортни средства в града, то заема седмо място по годишен пътникопоток в Западна Европа.
[[Image:Prague_Metro_between_Luziny_and_Hurka.jpg|thumb|270px|Метромостът между станциите Lužiny и Hůrka]]
[[Файл:Prague_Metro_between_Luziny_and_Hurka.jpg|мини|270px|Метромостът между станциите Lužiny и Hůrka]]


== Експлоатация ==
== Експлоатация ==
Ред 32: Ред 32:


== Хронология на откриването на участъците и станциите ==
== Хронология на откриването на участъците и станциите ==
*[[9 май]] [[1974]]: {{color|red|линия „С“}}, участък I.C Florenc – Kačerov (6,6 км, 9 станции). Участъкът е с дължина на тунела 485 м между станциите I.P.Pavlova и Vyšehrad надземен, намира се вътре в Нуселския метромост.
* [[9 май]] [[1974]]: {{color|red|линия „С“}}, участък I.C Florenc – Kačerov (6,6 км, 9 станции). Участъкът е с дължина на тунела 485 м между станциите I.P.Pavlova и Vyšehrad надземен, намира се вътре в Нуселския метромост.


*[[12 август]] [[1978]]: {{color|green|Линия „А“}}, участък I.A Dejvická – Náměstí Míru (4,7 км, 7 станции)
* [[12 август]] [[1978]]: {{color|green|Линия „А“}}, участък I.A Dejvická – Náměstí Míru (4,7 км, 7 станции)


*[[7 ноември]] [[1980]]: {{color|red|линия „С“}}, участък II.C Kačerov – Haje (5,3 км, 4 станции)
* [[7 ноември]] [[1980]]: {{color|red|линия „С“}}, участък II.C Kačerov – Haje (5,3 км, 4 станции)


*[[19 декември]] [[1980]]: {{color|green|Линия „А“}}, участък II.А Náměstí Míru – Želivského (2,6 км, 3 станции)
* [[19 декември]] [[1980]]: {{color|green|Линия „А“}}, участък II.А Náměstí Míru – Želivského (2,6 км, 3 станции)


*[[3 ноември]] [[1984]]: {{color|red|линия „С“}}, участък III.C Florenc – Nádraží Holešovice (2,2 км, 2 станции)
* [[3 ноември]] [[1984]]: {{color|red|линия „С“}}, участък III.C Florenc – Nádraží Holešovice (2,2 км, 2 станции)


*[[2 ноември]] [[1985]]: {{color|gold|Линия „В“}}, участък I.В Smíchovské nádraží – Florenc (4,9 км, 7 станции)
* [[2 ноември]] [[1985]]: {{color|gold|Линия „В“}}, участък I.В Smíchovské nádraží – Florenc (4,9 км, 7 станции)


*[[11 юли]] [[1987]]: {{color|green|Линия „А“}}, участък III.А1 Želivského – Strašnická (1,3 км, 1 станция)
* [[11 юли]] [[1987]]: {{color|green|Линия „А“}}, участък III.А1 Želivského – Strašnická (1,3 км, 1 станция)


*[[26 октомври]] [[1988]]: {{color|gold|Линия „В“}}, участък III.В Smíchovské nádraží – Nové Butovice (4,9 км, 3 станции)
* [[26 октомври]] [[1988]]: {{color|gold|Линия „В“}}, участък III.В Smíchovské nádraží – Nové Butovice (4,9 км, 3 станции)


*[[4 юли]] [[1990]]: {{color|green|Линия „А“}}, участък III.А2 Strašnická – Skalka (1,4 км, 1 станция)
* [[4 юли]] [[1990]]: {{color|green|Линия „А“}}, участък III.А2 Strašnická – Skalka (1,4 км, 1 станция)


*[[22 ноември]] [[1990]]: {{color|gold|Линия „В“}}, участък II.В Florenc – Českomoravská (4,4 км, 4 станции); первоначально планиран за 1988 г.
* [[22 ноември]] [[1990]]: {{color|gold|Линия „В“}}, участък II.В Florenc – Českomoravská (4,4 км, 4 станции); первоначально планиран за 1988 г.


[[Файл:Praha, Hůrka, tubus metra.JPG|thumb|Тубуса на линията преди станция Hůrka]]
[[Файл:Praha, Hůrka, tubus metra.JPG|мини|Тубуса на линията преди станция Hůrka]]


*[[11 ноември]] [[1994]]: {{color|gold|Линия „В“}}, участък V.В Nové Butovice – Zličín (5,1 км, 5 станции). Участъкът между станциите Hůrka и Lužiny находится е наземен с дължина 375 м, покрит с тубус.
* [[11 ноември]] [[1994]]: {{color|gold|Линия „В“}}, участък V.В Nové Butovice – Zličín (5,1 км, 5 станции). Участъкът между станциите Hůrka и Lužiny находится е наземен с дължина 375 м, покрит с тубус.


*[[8 ноември]] [[1998]]: {{color|gold|Линия „В“}}, участък IV.В Českomoravská – Černý Most (6,3 км, 5 станции, вкл. временно недостроените Hloubětín и Kolbenova; въведен в експлоатация през 1999 г. и 2001 г. съответно). Участъкът между станцииите Rajská zahrada – Černý Most е наземен. Пакрит е с тубус, а върху него има изградена осветена пешеходна пътечка и велоалея.
* [[8 ноември]] [[1998]]: {{color|gold|Линия „В“}}, участък IV.В Českomoravská – Černý Most (6,3 км, 5 станции, вкл. временно недостроените Hloubětín и Kolbenova; въведен в експлоатация през 1999 г. и 2001 г. съответно). Участъкът между станцииите Rajská zahrada – Černý Most е наземен. Пакрит е с тубус, а върху него има изградена осветена пешеходна пътечка и велоалея.


*[[26 юни]] [[2004]]: {{color|red|линия „С“}}, участък IV.C1 Nádraží Holešovice – Ládví (4,0 км, 2 станции)
* [[26 юни]] [[2004]]: {{color|red|линия „С“}}, участък IV.C1 Nádraží Holešovice – Ládví (4,0 км, 2 станции)


*[[26 май]] [[2006]]: {{color|green|Линия „А“}}, служебен участък Skalka – Depo Hostivař въведен в эксплуатация като пътнически (1,0 км, 1 станция); неголям отрязък от него преди станцията Depo Hostivař е единствения напълно открит наземен участък пражското метро.
* [[26 май]] [[2006]]: {{color|green|Линия „А“}}, служебен участък Skalka – Depo Hostivař въведен в эксплуатация като пътнически (1,0 км, 1 станция); неголям отрязък от него преди станцията Depo Hostivař е единствения напълно открит наземен участък пражското метро.


*[[8 май]] [[2008]]: {{color|red|линия „С“}}, участък IV.C2 Ládví – Letňany (4,6 км, 3 станции)
* [[8 май]] [[2008]]: {{color|red|линия „С“}}, участък IV.C2 Ládví – Letňany (4,6 км, 3 станции)


== Депа и подвижен състав ==
== Депа и подвижен състав ==
Ред 73: Ред 73:
* мотриси ECS – не са в експлоатация от 1997 година, но има една запазена за музеен експонат, която е в движение;
* мотриси ECS – не са в експлоатация от 1997 година, но има една запазена за музеен експонат, която е в движение;
* мотриси 81 – 717/814.3 – не са в експлоатация от 2009 година, но има една запазена за музеен експонат, която е в движение;
* мотриси 81 – 717/814.3 – не са в експлоатация от 2009 година, но има една запазена за музеен експонат, която е в движение;
* мотриси 81-71М – това са модернизирани мотриси 81 – 717/814.3,в момента се движат по линии А и В;
* мотриси 81-71М – това са модернизирани мотриси 81 – 717/814.3, в момента се движат по линии А и В;
* мотриси Siemens M1 – движат се по линия С.
* мотриси Siemens M1 – движат се по линия С.


Версия от 14:28, 19 октомври 2018

Пражко метро
Pražské metro
Станция „Letňany“
Информация
Типметро
МястоПрага
Станции61
Пътници589.2 годишно
Уебсайтhttp://www.dpp.cz/
Пусната9 май 1974
Оператори„Dopravný podnik Praha“
Дължина65.2 km
Брой линии3
Междурелсие1,435 mm
Работна скорост80 км/ч. (максимална)
Схема
Пражко метро в Общомедия

Пражкото метро (Шаблон:Lang-cs) е метросистемата в град Прага, единственото в Чехия. Явявайки се едно от основните транспортни средства в града, то заема седмо място по годишен пътникопоток в Западна Европа.

Метромостът между станциите Lužiny и Hůrka

Експлоатация

Пражкото метро разполага с 3 линии в експлоатация :

  • Линия „А“
  • Линия „В“
  • Линия „С“

В центъра на града те се пресичат под формата на триъгълник, подобно на бъдещата конфигурация на линиите в Софийското метро. Буквата в обозначението не е равносилна на поредността на откриването на линиите : Най-напред е открит участък от Линия „С“ между станциите Kačerov и Sokolovská (днес: Florenc). Общата дължина на линиите е 59,3 км, на които са разположени 57 станции и 3 депа: Kačerov, Hostivař и Zličín, като всяко от тях има своя връзка (гейт) с ЖП мрежата.

На ден Пражкото метро превозва от 1,5 млн. до 2 млн. души. Управлява се от Компанията за обществен транспорт в Прага (Шаблон:Lang-cs). Билетите и картите важат за целия градски транспорт: за метрото, за трамвайния и автобусния превоз, както и за фуникульорите в Петржине и Пражкия зоопарк.

Хронология на откриването на участъците и станциите

  • 9 май 1974: линия „С“, участък I.C Florenc – Kačerov (6,6 км, 9 станции). Участъкът е с дължина на тунела 485 м между станциите I.P.Pavlova и Vyšehrad надземен, намира се вътре в Нуселския метромост.
  • 12 август 1978: Линия „А“, участък I.A Dejvická – Náměstí Míru (4,7 км, 7 станции)
  • 7 ноември 1980: линия „С“, участък II.C Kačerov – Haje (5,3 км, 4 станции)
  • 19 декември 1980: Линия „А“, участък II.А Náměstí Míru – Želivského (2,6 км, 3 станции)
  • 3 ноември 1984: линия „С“, участък III.C Florenc – Nádraží Holešovice (2,2 км, 2 станции)
  • 2 ноември 1985: Линия „В“, участък I.В Smíchovské nádraží – Florenc (4,9 км, 7 станции)
  • 11 юли 1987: Линия „А“, участък III.А1 Želivského – Strašnická (1,3 км, 1 станция)
  • 26 октомври 1988: Линия „В“, участък III.В Smíchovské nádraží – Nové Butovice (4,9 км, 3 станции)
  • 4 юли 1990: Линия „А“, участък III.А2 Strašnická – Skalka (1,4 км, 1 станция)
  • 22 ноември 1990: Линия „В“, участък II.В Florenc – Českomoravská (4,4 км, 4 станции); первоначально планиран за 1988 г.
Тубуса на линията преди станция Hůrka
  • 11 ноември 1994: Линия „В“, участък V.В Nové Butovice – Zličín (5,1 км, 5 станции). Участъкът между станциите Hůrka и Lužiny находится е наземен с дължина 375 м, покрит с тубус.
  • 8 ноември 1998: Линия „В“, участък IV.В Českomoravská – Černý Most (6,3 км, 5 станции, вкл. временно недостроените Hloubětín и Kolbenova; въведен в експлоатация през 1999 г. и 2001 г. съответно). Участъкът между станцииите Rajská zahrada – Černý Most е наземен. Пакрит е с тубус, а върху него има изградена осветена пешеходна пътечка и велоалея.
  • 26 юни 2004: линия „С“, участък IV.C1 Nádraží Holešovice – Ládví (4,0 км, 2 станции)
  • 26 май 2006: Линия „А“, служебен участък Skalka – Depo Hostivař въведен в эксплуатация като пътнически (1,0 км, 1 станция); неголям отрязък от него преди станцията Depo Hostivař е единствения напълно открит наземен участък пражското метро.
  • 8 май 2008: линия „С“, участък IV.C2 Ládví – Letňany (4,6 км, 3 станции)

Депа и подвижен състав

Пражкото метро има три депа, които са следните:

  • депо Качеров (Kačerov) – отворено през 1974 година, обслужва линия С
  • депо Хостивар (Hostivař) – отворено през 1985 година, има станция със същото име, обслужва линия А
  • депо Зличин (Zličín) – отворено през 1994 година, обслужва линия В

Пражкият метрополитен използва следният подвижен състав:

  • мотриси ECS – не са в експлоатация от 1997 година, но има една запазена за музеен експонат, която е в движение;
  • мотриси 81 – 717/814.3 – не са в експлоатация от 2009 година, но има една запазена за музеен експонат, която е в движение;
  • мотриси 81-71М – това са модернизирани мотриси 81 – 717/814.3, в момента се движат по линии А и В;
  • мотриси Siemens M1 – движат се по линия С.

Освен това пражкият метрополитен разполага и с дрезини и други ремонтни влакове.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Пражко метро
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пражко_метро&oldid=8796789“.