Томас Сас: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kloynat (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Kloynat (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 28: Ред 28:





За Томас Сас, поставянето на психиатрична диагноза представлява един неприятен етикет за пациента, който го стигматизира за цял живот. Сас поддържа идеята, че психични заболявания не съществуват, определяйки ги като митове. С това той има предвид, че психиката няма как да боледува, защото тя не е телесен орган, какъвто е мозъкът например, при който може да се докаже някаква биологична патология ако съществува. Твърди също, че при психичните разстройства доказването на такава патология е невъзможно и по този начин те представляват просто метафори. Затова политиката и лични интереси тласкали лекарите сами да изфабрикуват(измислят) така наречените "психични болести", които служели като основание за затварянето на пациенти по психиатриите. Психиатрията, подкрепена от държавата чрез различни актове за психично здраве, се превръща в светска религия със сложна система за социален контрол, според Сас. Той казва, че тя използва груба сила и фина индоктринация, която се прикрива зад претенциите, че е рационална, систематична и научна. За него психиатрията е псевдонаука, използваща медицински звучащи думи, която парадира без покритие, че е дял от медицината. Сас пише, че психиатрията е създадена през 17 век, за да изследва и контролира тези, които са се отклонили от медицинските норми на социално поведение. Хората трябва да могат сами да избират как да живеят и как да умират, как и дали изобщо да се лекуват без намесата на фармацевтичните индустрии или държавата, смята Сас.<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Thomas_Szasz</ref>
За Томас Сас, поставянето на психиатрична диагноза представлява един неприятен етикет за пациента, който го стигматизира за цял живот. Сас поддържа идеята, че психични заболявания не съществуват, определяйки ги като митове. Психичното заболяване е една метафора, която описва житейските проблеми в социума и представлява едно социално неприемливо поведение, което според него е неправилно да се диагностицира медицински. С това той има предвид, че психиката няма как да боледува, защото тя не е телесен орган, какъвто е мозъкът например, при който може да се докаже някаква биологична патология ако съществува. Твърди също, че при психичните разстройства доказването на такава патология е невъзможно и по този начин те представляват просто метафори. Затова политиката и лични интереси тласкали лекарите сами да изфабрикуват(измислят) така наречените "психични болести", които служели като основание за затварянето на пациенти по психиатриите. Психиатрията, подкрепена от държавата чрез различни актове за психично здраве, се превръща в светска религия със сложна система за социален контрол, според Сас. Той казва, че тя използва груба сила и фина индоктринация, която се прикрива зад претенциите, че е рационална, систематична и научна. За него психиатрията е псевдонаука, използваща медицински звучащи думи, която парадира без покритие, че е дял от медицината. Сас пише, че психиатрията е създадена през 17 век, за да изследва и контролира тези, които са се отклонили от медицинските норми на социално поведение. Хората трябва да могат сами да избират как да живеят и как да умират, как и дали изобщо да се лекуват без намесата на фармацевтичните индустрии или държавата, смята Сас.<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Thomas_Szasz</ref>


Сас смята,че има много хора, които се представят за психично болни, а те всъщност не са. С това целят лични облаги като финансова помощ, достъп до лекарства, избягване на училище, работа или военна служба. Това положение се използва също и като смекчаващ фактор при осъждане по съдебни дела. Ако обвиняемият в съда се представи като невменяем, санкциите и наказанията ще са по-леки за него, понеже не може да носи наказателна отговорност. Според Томас Сас, по този начин психиатрите правят услуга на престъпниците. Затова е най-добре понятието "невменяем" да се премахне от юридическата практика и всеки да носи еднаква наказателна отговорност за постъпките си, твърди Сас.<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Thomas_Szasz</ref>
Сас смята,че има много хора, които се представят за психично болни, а те всъщност не са. С това целят лични облаги като финансова помощ, достъп до лекарства, избягване на училище, работа или военна служба. Това положение се използва също и като смекчаващ фактор при осъждане по съдебни дела. Ако обвиняемият в съда се представи като невменяем, санкциите и наказанията ще са по-леки за него, понеже не може да носи наказателна отговорност. Според Томас Сас, по този начин психиатрите правят услуга на престъпниците. Затова е най-добре понятието "невменяем" да се премахне от юридическата практика и всеки да носи еднаква наказателна отговорност за постъпките си, твърди Сас.<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Thomas_Szasz</ref>

Психиатрията трябва да се разграничи от държавата, смята Сас. Ако се допусне, че психичното заболяване е поведение, което не е социално одобрено, то държавата няма право да налага психиатрично лечение. Държавата не би трябвало да може да се намесва в практиките на психичното здраве и да произвежда етикети като "луд" или "наркоман". Сас казва, че навремето преследването е било насочено към вещици и евреи, а сега същото преследване е насочено към "наркоманите" и "лудите". Всички тези хора са били взети като изкупителни жертви в ритуални церемонии, твърди той. Гледната му точка сравнява съюза през средновековието между църквата и държавата, с този на психиатрията и държавата. Според него, подобно сливане не трябва да има, защото се нарушават човешките права. Сас дори сравнява ролята на психотерапевтът и психиатъра с тази на свещеника, а техните действия често ги обявява за неетични и властолюбиви, нарушаващи човешката личност и правото на избор. За него, психотерапевтът не е по-различен от свещеник, който учи другите как да живеят и как да мислят. А властта на психиатрията той сравнява с тази на инквизицията през средновековието.
{{Уикицитат|Томас Сас}}
{{Уикицитат|Томас Сас}}
<references />
<references />

Версия от 08:48, 20 октомври 2018

Томас Шаш
Thomas Stephen Szasz
унгарски психиатър

Роден
Починал

Религияатеизъм
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вНюйоркски университет
НаградиХуманист на годината (1973) от Американската хуманистична организация
Семейство

Уебсайтwww.szasz.com
Томас Шаш в Общомедия

Томас Стивън Сас (първите две имена на английски, фамилията на унгарски Thomas Istvan Szasz) (Шаблон:Lang-hu) е психиатър и академик. От 1990[1] е почетен професор по психиатрия В Здравния научен център към Щатския университет в Ню Йорк в Сиракюз. Той е важна фигура в движението на антипсихиатрията, добре познат социален критик на морала и научните основи на психиатрията, и целите за социален контрол на медицината в модерното общество, както и на сциентизма. Добре познат е с книгите си „Митът за душевната болест“ (1960) и Изфабрикуването на лудостта: Сравнително изследване на мъчението и движението за душевно здраве", където се поставят някои аргументи, с които той е най-асоцииран.

Томас Сас никога не е заявявал директно, че е антипсихиатър, но идеите му са антипсихиатрични. Като цяло, антипсихиатрията споделя следните виждания: психични заболявания не съществуват, не се подкрепя принудителното лечение и е против методи на лечение като лоботомия, електроконвулсивна терапия или медикаменти. Всичко това, според антипсихиатрията вреди на човек и е конспиративно обвързано с големите фармацевтични индустрии.

Томас Сас е роден в еврейско семейство на 15 април 1920 г. в Унгария. През 1941 г. напуска родината си, за да се пресели в САЩ. По това време фашизмът е поставил под свое подчинение почти цяла Европа. Сас следва медицина в Синсинати и психиатрична специализация в Бостън и Чикаго. В Чикаго принадлежи към екипа на Психоаналитичния институт, където преподават Франц Александер и Хелене Дойч. От 1951 до 1956 г., Сас е преподавател по психоанализа в този институт. От 1956 г. той е професор по психиатрия в Щатския университет в Ню Йорк. Сас отрано изказва критични забележки към психиатрията и психоанализата. През 1961 г. става прочут с книгата си „Митът за психичната болест“. Оттогава той постоянно напада с тежки думи своите колеги по психотерапия, а също така лечебната и болнична практика на психиатрите. Други известни заглавия са книгите му „Право, свобода и психиатрия“ (1963), „Изфабрикуването на лудостта“ (1974), „Ритуалът на дрогата“ (1978), „Шизофренията – свещеният символ на психиатрията“ (1979), „Теология на медицината“ (1980), „Митът за психотерапията“ (1982). Във всички тези текстове кипи страстна борба. Според Томас Сас, така наречените „болни“ не бива да се лекуват чрез електрошокове, инсулинолечение, лоботомия и „химически усмирителни ризи“, защото става дума за „хора с нарушена комуникация“. Това означава, че тези хора не са болни, в медицинския смисъл на думата и срещу тях се извършват неетични процедури.[2]


За Томас Сас, поставянето на психиатрична диагноза представлява един неприятен етикет за пациента, който го стигматизира за цял живот. Сас поддържа идеята, че психични заболявания не съществуват, определяйки ги като митове. Психичното заболяване е една метафора, която описва житейските проблеми в социума и представлява едно социално неприемливо поведение, което според него е неправилно да се диагностицира медицински. С това той има предвид, че психиката няма как да боледува, защото тя не е телесен орган, какъвто е мозъкът например, при който може да се докаже някаква биологична патология ако съществува. Твърди също, че при психичните разстройства доказването на такава патология е невъзможно и по този начин те представляват просто метафори. Затова политиката и лични интереси тласкали лекарите сами да изфабрикуват(измислят) така наречените "психични болести", които служели като основание за затварянето на пациенти по психиатриите. Психиатрията, подкрепена от държавата чрез различни актове за психично здраве, се превръща в светска религия със сложна система за социален контрол, според Сас. Той казва, че тя използва груба сила и фина индоктринация, която се прикрива зад претенциите, че е рационална, систематична и научна. За него психиатрията е псевдонаука, използваща медицински звучащи думи, която парадира без покритие, че е дял от медицината. Сас пише, че психиатрията е създадена през 17 век, за да изследва и контролира тези, които са се отклонили от медицинските норми на социално поведение. Хората трябва да могат сами да избират как да живеят и как да умират, как и дали изобщо да се лекуват без намесата на фармацевтичните индустрии или държавата, смята Сас.[3]

Сас смята,че има много хора, които се представят за психично болни, а те всъщност не са. С това целят лични облаги като финансова помощ, достъп до лекарства, избягване на училище, работа или военна служба. Това положение се използва също и като смекчаващ фактор при осъждане по съдебни дела. Ако обвиняемият в съда се представи като невменяем, санкциите и наказанията ще са по-леки за него, понеже не може да носи наказателна отговорност. Според Томас Сас, по този начин психиатрите правят услуга на престъпниците. Затова е най-добре понятието "невменяем" да се премахне от юридическата практика и всеки да носи еднаква наказателна отговорност за постъпките си, твърди Сас.[4]

Психиатрията трябва да се разграничи от държавата, смята Сас. Ако се допусне, че психичното заболяване е поведение, което не е социално одобрено, то държавата няма право да налага психиатрично лечение. Държавата не би трябвало да може да се намесва в практиките на психичното здраве и да произвежда етикети като "луд" или "наркоман". Сас казва, че навремето преследването е било насочено към вещици и евреи, а сега същото преследване е насочено към "наркоманите" и "лудите". Всички тези хора са били взети като изкупителни жертви в ритуални церемонии, твърди той. Гледната му точка сравнява съюза през средновековието между църквата и държавата, с този на психиатрията и държавата. Според него, подобно сливане не трябва да има, защото се нарушават човешките права. Сас дори сравнява ролята на психотерапевтът и психиатъра с тази на свещеника, а техните действия често ги обявява за неетични и властолюбиви, нарушаващи човешката личност и правото на избор. За него, психотерапевтът не е по-различен от свещеник, който учи другите как да живеят и как да мислят. А властта на психиатрията той сравнява с тази на инквизицията през средновековието.

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Книги

  • 1971 „The Ethics of Addiction“ in American Journal of Psychiatry, vol. 128 pp.541 – 546
  • 1973 The Second Sin. Doubleday.
  • 1973 (editor). The Age of Madness: A History of Involuntary Mental Hospitalization Presented in Selected Texts. Doubleday Anchor.
  • 1974 (1961). The Myth of Mental Illness: Foundations of a Theory of Personal Conduct. Harper & Row.
  • 1976 Heresies. Doubleday Anchor.
  • 1984 The Therapeutic State: Psychiatry in the Mirror of Current Events. Buffalo NY: Prometheus Books.
  • 1985 (1976). Ceremonial Chemistry: The Ritual Persecution of Drugs, Addicts, and Pushers. Holmes Beach FL: Learning Publications.
  • 1987 (1963). Law, Liberty, and Psychiatry: An Inquiry into the Social Uses of Mental Health Practices. SUP.
  • 1988 (1965). Psychiatric Justice. SUP.
  • 1988 (1965). The Ethics of Psychoanalysis: The Theory and Method of Autonomous Psychotherapy. SUP.
  • 1988 (1957). Pain and Pleasure: A Study of Bodily Feelings. SUP.
  • 1988 (1976). Schizophrenia: The Sacred Symbol of Psychiatry. SUP.
  • 1988 (1977). The Theology of Medicine: The Political-Philosophical Foundations of Medical Ethics. SUP.
  • 1988 (1978). The Myth of Psychotherapy: Mental Unraveling as Craziness, Rhetoric, and Opression. SUP.
  • 1990 (1980). Sex by Prescription. SUP.
  • 1990 The Untamed Tongue: A Dissenting Dictionary. Lasalle IL: Open Court.
  • 1990 Anti-Freud: Karl Kraus and His Criticism of Psychoanalysis and Psychiatry. SUP. First printed in 1976 as Karl Kraus and the Soul-Doctors: A Pioneer Critic and His Criticism of Psychiatry and Psychoanalysis. Louisiana State University Press.
  • 1991 (1970. Ideology and Insanity: Essays on the Psychiatric Dehumanization of Man. SUP.
  • 1993 A Lexicon of Lunacy: Metaphoric Malady, Responsibility, and Psychiatry. New Brunswick NJ: Transaction Books.
  • 1996 (1992). Our Right to Drugs: The Case for a Free Market. SUP.
  • 1996 Cruel Compassion: Psychiatric Control of Society's Unwanted. SUP.
  • 1996 The Meaning of Mind: Language, Morality, and Neuroscience. SUP.
  • 1997 (1987) Insanity: The Idea and Its Consequences. SUP.
  • 1997 (1977). Psychiatric Slavery: When Confinement and Coercion Masquerade as Cure. SUP.
  • 1997 (1970). The Manufacture of Madness: A Comparative Study of the Inquisition and the Mental Health Movement. SUP.
  • 1999 (1996). Fatal Freedom: The Ethics and Politics of Suicide. Westport CT: Praeger.
  • 2001 (1996). Pharmacracy: Medicine and Politics in America. Westport CT: Praeger.
  • 2002 Liberation By Oppression: A Comparative Study of Slavery and Psychiatry. New Brunswick NJ: Transaction Books.
  • 2004 Words to the Wise: A Medical-Philosophical Dictionary. New Brunswick NJ: Transaction Books.
  • 2004 Faith in Freedom: Libertarian Principles and Psychiatric Practices. New Brunswick NJ: Transaction Books.
  • 2006 My Madness Saved Me: The Madness and Marriage of Virginia Woolf. Somerset NJ: Transaction Publishers.
  • 2007 Coercion as Cure: A Critical History of Psychiatry. New Brunswick (USA) London (UK) Transaction Publishers
  • 2007 The Medicalization of Everyday Life: Selected Essays. SUP.

Вторична литература

На български описание на идеите на Шаш може да се намерят в книгата:

  • Йозеф Ратнер, Психоанализа Класиците, Кибеа, 2005

Външни препратки

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Thomas Szasz в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Шаблон:Психолог-мъниче