Йосиф I Български: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
845 байтове добавени ,  преди 3 години
добавки за преврата 1881
(добавки за преврата 1881)
 
Заставайки начело на българската църква е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и националните съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води [[България]], възкръснала за свободен живот. В условията на действащия [[Берлински договор]] е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония и Одринска Тракия, останали под чужда власт. Противопоставя се на засилването на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в тези области.
 
Екзарх Йосиф подкрепя активно извършения от княз [[Александър I Български|Александър]] [[Преврат в България (1881)|държавен преврат]] през април 1881 година, опитвайки се да посредничи и да привлече част от [[Либерална партия|либералите]] в негова подкрепа.<ref name="цачевски">{{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6 | pages = 291}}</ref>
 
Открива [[Цариградска българска духовна семинария|Българска духовна семинария]] в [[Цариград]], грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. На 27 април 1892 г. поставя основния камък на българската [[Желязна църква]] в [[Цариград]]. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912 – 1913 г. в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78 854 ученици и 22 66 учители. През 1902 г. екзарх Йосиф е избран за почетен член на [[Българското книжовно дружество]], преименувано през 1911 г. в [[Българска академия на науките]].

Навигация