Стоян Венев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 94.155.195.213 (б.), към версия на Пища Хуфнагел
Етикет: Отмяна
Ред 26: Ред 26:
'''Стоян Венев Илиев''' е [[България|български]] [[художник]] – живописец и карикатурист, удостоен с държавните звания [[Почетно звание „Народен“|Народен художник]] (1954), [[Герой на социалистическия труд]] (1964 и 1984).
'''Стоян Венев Илиев''' е [[България|български]] [[художник]] – живописец и карикатурист, удостоен с държавните звания [[Почетно звание „Народен“|Народен художник]] (1954), [[Герой на социалистическия труд]] (1964 и 1984).


== Биография ==
== ооф ==
Роден е на [[21 септември]] [[1904]] г. в село [[Скриняно]], [[община Кюстендил]]. Завършва гимназия в [[Кюстендил]] (1928). Още през ученическите си години започва да рисува карикатури за различни [[вестник|вестници]] и [[списание|списания]] – „[[Червен смях]]“, „[[Звънар]]“, „[[Ехо (вестник)|Ехо]]“ и други. Тези негови карикатури са подписани с псевдонима ''Пролетарче''.
Роден е на [[21 септември]] [[1904]] г. в село [[Скриняно]], [[община Кюстендил]]. Завършва гимназия в [[Кюстендил]] (1928). Още през ученическите си години започва да рисува карикатури за различни [[вестник|вестници]] и [[списание|списания]] – „[[Червен смях]]“, „[[Звънар]]“, „[[Ехо (вестник)|Ехо]]“ и други. Тези негови карикатури са подписани с псевдонима ''Пролетарче''.



Версия от 13:41, 21 октомври 2018

Стоян Венев
Роден
Починал
20 март 1989 г. (84 г.)
Националност България
АкадемияНационална художествена академия
проф. Б. Митов, проф. Стефан Иванов и проф. Димитър Гюдженов
НаградиДимитровска награда (1950, 1953)
Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (1982)
Стоян Венев в Общомедия

Стоян Венев Илиев е български художник – живописец и карикатурист, удостоен с държавните звания Народен художник (1954), Герой на социалистическия труд (1964 и 1984).

ооф

Роден е на 21 септември 1904 г. в село Скриняно, община Кюстендил. Завършва гимназия в Кюстендил (1928). Още през ученическите си години започва да рисува карикатури за различни вестници и списания – „Червен смях“, „Звънар“, „Ехо“ и други. Тези негови карикатури са подписани с псевдонима Пролетарче.

Завършва живопис в Художествената академия – София при проф. Б. Митов, проф. Стефан Иванов и проф. Димитър Гюдженов (1931). Още в ранните си творчески години той става широко популярен. Неговите произведения са основно в живописта, но рисува също и графики и карикатури.

През 30-те години е художник илюстратор на вестника за юноши „Весела дружина“ с издатели-редактори Емил Коралов и Лъчезар Станчев.

Първите изложби, в които участва, са през 30-те години. В изложбите участва съвместно със скулптура Иван Фунев. Няколкократно е подвеждан под отговорност заради антифашистките идеи в някои негови произведения. Други основни теми в картините на Стоян Венев са народният фолклор и бит.

След 9 септември 1944 г. той публикува множество свои карикатури във вестниците „Стършел“, „Работническо дело“ и др. Големи успехи имат и неговите картини в живописта.

Организира самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Участва в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, в Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ, Ню Йорк, и др. Юбилейни изложби: в София (1954, 1964 и 1974) и Кюстендил (1984).

Творби на Стоян Венев се намират в НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и в множество частни колекции.

През 1950 г. и 1953 г. е отличен с Димитровска награда.

Удостоен със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 1965 г.

Умира на 20 март 1989 г.

Творчество

  • „Прощаване“ – 1952 г.
  • „Bесела година“ – 1958 г.
  • „Септемврийски нощи“ – 1962 г.
  • „Хайдути“ – 1966 г.
  • „Песен за юнака“ – 1967 г.

Литература

  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.104 – 106;
  • Дончева, Румяна, „Книжната илюстрация на кюстендилския художник Стоян Венев“. – В: Известия на Исторически музей, Кюстендил, т. XVI, Велико Търново, 2010, с. 405 – 411.

Външни препратки