Коле Чашуле: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
Чашуле е сред основателите и председател на [[Дружество на писателите на Македония|Дружеството на писателите на Македония]]<ref name=mia/> заедно със [[Славко Яневски]], [[Блаже Конески]], [[Ацо Шопов]] и [[Владо Малески]]. Членува в [[Македонски ПЕН център|Македонския ПЕН център]] и в дружеството „[[Независими писатели на Македония]]“. Почетен член е на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонската академия на науките и изкуствата]]. |
Чашуле е сред основателите и председател на [[Дружество на писателите на Македония|Дружеството на писателите на Македония]]<ref name=mia/> заедно със [[Славко Яневски]], [[Блаже Конески]], [[Ацо Шопов]] и [[Владо Малески]]. Членува в [[Македонски ПЕН център|Македонския ПЕН център]] и в дружеството „[[Независими писатели на Македония]]“. Почетен член е на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонската академия на науките и изкуствата]]. |
||
В разни периоди е директор на [[Радио Скопие]], редактор на списанията |
В разни периоди е директор на [[Радио Скопие]], редактор на списанията „[[Нов ден (1945 – 1950)|Нов ден]]“ и „[[Современост]]“, главен редактор на „[[Разгледи]]“, директор на Македонския народен театър. |
||
През 1952 година е назначен за генерален консул на Югославия в [[Торонто]], [[Канада]]. По-късно става югославски посланик в [[Боливия]] (1962-1965), [[Перу]] и [[Бразилия]]. |
През 1952 година е назначен за генерален консул на Югославия в [[Торонто]], [[Канада]]. По-късно става югославски посланик в [[Боливия]] (1962-1965), [[Перу]] и [[Бразилия]]. |
Версия от 05:58, 25 октомври 2018
Коле Чашуле Коле Чашуле | |
македонски югославски политик и писател | |
Роден | |
---|---|
Починал | 22 септември 2009 г.
|
Учил в | Белградски университет |
Семейство | |
Баща | Илия Кепев |
Деца | Слободан Чашуле |
Уебсайт |
Никола Илиев Кепев, повече известен като Коле Чашуле, е македонски югославски политик и писател.
Той е партизанин на НОВМ, а след войната - драматург, публицист и политик[1]. Министър на културата в Социалистическа република Македония (1956), югославски дипломат (генерален консул, посланик).
Биография
Роден е в град Прилеп на 2 март 1921 година като в семейството на директора на българската гимназия в Прилеп през 1918 година Илия К. Кепев и Стева Кепева.[2] Фамилното си име Чашуле получава от вуйчо си Илия Чашуле, който го осиновява.
Завършва основно училище и гимназия в родния си град, а след това завършва държавна реална гимназия в Битоля. През 1938 година се включва в комунистическото движение и се записва да следва „Медицина“ в Белградския университет, но навлизането на германски войски в Югославия през април 1941 година прекъсва учението му.
През май 1941 година заедно с други студенти от Македония заминава за София, за да продължи да учи. Там се запознава с Никола Вапцаров, Венко Марковски и Тодор Павлов. През 1942 година Чашуле е арестуван и осъден на смърт като организатор на атентат срещу дееца на ВМРО Мане Мачков. Присъдата му е заменена с доживотен затвор и той е вкаран в затвор в Идризово, Скопско. През 1944 година успява да избяга заедно с 300 други затворници и се включва в партизанските отряди.
През 1946 година Чашуле и Лазар Мойсов като членове на съдебния съвет осъждат Методи Андонов-Ченто на 11 години затвор.
Чашуле е сред основателите и председател на Дружеството на писателите на Македония[1] заедно със Славко Яневски, Блаже Конески, Ацо Шопов и Владо Малески. Членува в Македонския ПЕН център и в дружеството „Независими писатели на Македония“. Почетен член е на Македонската академия на науките и изкуствата.
В разни периоди е директор на Радио Скопие, редактор на списанията „Нов ден“ и „Современост“, главен редактор на „Разгледи“, директор на Македонския народен театър.
През 1952 година е назначен за генерален консул на Югославия в Торонто, Канада. По-късно става югославски посланик в Боливия (1962-1965), Перу и Бразилия.
Умира на 88 години в Скопие на 22 септември 2009 г.[3]
Творчество
Чашуле е автор на драматични произведения, романи и разкази. Творчеството му се приема за определящо в развитието на драматургията в Република Македония[4]. Сред най-известните му и ценени в Република Македония драми е „Църнила“, където става въпрос за убийството на Гьорче Петров. Пиесата е критикувана заради пренасянето на по-късни политически реалности върху миналото и шаблонизирането при представянето на образите на македонските революционери[5].
- Съчинения
- Една вечер (1948)
- Последните гаврани (1950)
- Задруга (1950)
- Вејка на ветрот (1957)
- Бразда (1958)
- Църнила (1960)
- Игра или социјалистичка Ева (1961)
- Градскиот саат (1965)
- Вител (1966)
- Партитура за еден Мирон (1967)
- Земјаци (1967)
- Тројца и вистината (1967)
- Како што милувате: Оставка на еден карипски министер за внатрешни работи или, Достага на самиот врв од највисоката власт (1975)
- Веда (1976)
- Суд (1978)
- Житолуб (1981)
- Дивертисман за еден Стрез (1967-1990)
- Роднокрајци (1987)
- Тибурсио и Синфороса, (1988)
- Вејка, два (1989)
- Сон прв (1991)
- Сон втор и по него друг (1992)
- Modus moriendi (1992)
- Lacrimula (1993)
- Маркучот во четири гласа (1995)
- Романи
- Простум (1970)
- Премреже 1-2 (1977)
- Вомјази (1981)
- Имела (1982)
- Горчила (1983)
- Канадски фрагменти (1985)
- Конзулски писма (1987)
- Така е, ако ви се чини (1994)
- Лимб (2002)
- Книги с разкази
- Првите дни (1950)
- Раскази (1953)
- Проза 1945-1967 (1968)
- Само сказни (2000)
- Книги с есета
- Записи за нацијата и литературата (1985)
- Нови записи (1989)
- Македонски дилеми (1992)
- Резиме за мојата генерација (1998)
- Болно племе (2000)
- А, бре, Македонче! (2003)
- Монография
- Народен герой Страшо Пинджур (1950)[6][7]
Бележки
- ↑ а б Коле Чашуле почина // Македонска информационна агенция. 2009-09-23. Посетен на 2009-09-28.
- ↑ Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998
- ↑ Почина Коле Чашуле
- ↑ Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 403
- ↑ Србиновски, Младен. Обеди ништожност, Скопje 1999, с. 90, 102-105
- ↑ Биография на сайта на Македонския ПЕН център
- ↑ Биография на сайта на Независимите писатели на Македония
- Академици на МАНИ
- Министри на културата на Република Македония
- Министри на Социалистическа република Македония
- Драматурзи от Република Македония
- Романисти от Република Македония
- Независими писатели на Македония
- Югославски комунисти
- Посланици на Югославия
- Консули на Югославия
- Посланици в Бразилия
- Посланици в Боливия
- Посланици в Перу
- Консули в Канада
- Дейци на НОВМ
- Прилепчани
- Починали в Скопие