Младежки хълм: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| карта = България Пловдив |
| карта = България Пловдив |
||
| местоположение = [[Пловдив]] |
| местоположение = [[Пловдив]] |
||
| част-от = |
| част-от = [[пловдивски тепета]] |
||
| връх = |
| връх = |
||
| височина = 307 |
| височина = 307 |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
}} |
}} |
||
''' |
'''Младежкият хълм''' е най-високото от днешните шест [[хълм|тепета]] на [[България|българския]] град [[Пловдив]]. Надморската му височина (или кота терен) е 307 м. Релативната му височина спрямо средната надморска височина на град Пловдив (164 м) е 143 м. Хълмът се намира в западната част на града. |
||
В древността е наричан Хълм на [[нимфа|нимфите]] [[дриада|дриади]]. |
Хълмът има най-много известни имена сред [[Пловдивски тепета|пловдивските тепета]]. В древността е наричан Хълм на [[нимфа|нимфите]] [[дриада|дриади]]. Той е наричан още '''Джендем тепе''' ({{lang-tr|адски хълм/далечния хълм}}) или '''Джендема''', поради тогавашната отдалеченост от центъра на града. През [[Османска империя|османския]] период е именуван ''Джин тепе'' - ''Хълм на духовете'', постепенно променено на Джендем тепе. Наричали го още и ''Чигдем тепе'' - ''Хълм на минзухарите''. |
||
== История == |
|||
В древността на хълма се е намирало тракийско светилище - храм на Аполон Кендресийски и на божества като нимфите Дриади.Има сведения, че огромна статуя на бог Аполон от бронз е стояла на върха на хълма до Късната Античност. В раннохристиянската епоха там се намирала голяма трикорабна базилика, която е издигната на мястото на разрушената от християните езическа статуя. Базиликата е била обект на изследване от пловдивския археолог [[Иван Джамбов (археолог)|Иван Джамбов]].<ref name=":0">[http://mgu.bg/geosites/plovdivski-tepeta.html Геоложки феномени на България]</ref> |
|||
Геоложките аспекти, засягащи състава, начина на формирането, възрастта и структурата на хълма и останалите тепета в Пловдив са обект на разглеждане още от времето на първите изследователи на нашите земи през XIX век. През 1878 г. на тепето е поставен руски тригонометричен знак.<ref>Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016</ref> |
|||
Хълмът е обявен за природна забележителност.<ref>Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 98.</ref> |
|||
През 1948 г. младежки бригади започват да работят по „облагородяваto“ на тепето. С тях е свързано сегашното му име.<ref name=":0" /> |
|||
Заедно с тепетата [[Данов хълм]] и [[Хълм на освободителите]], хълмът е обявен за [[природна забележителност]] в началото на 1996 г. <ref>Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 98.</ref> Преди това през 1970 г. само 30 дка по южните склонове на Младежкия хълм са обявени за природна забележителност.<ref>[http://www.plovdiv.bg/item/ecology/защитени-територии-и-биоразнообрази/защитени-територии/пз-младежки-хълм/ Природна забележителност „Младежки хълм“ – община Пловдив]</ref> |
|||
== Разни == |
|||
Богатият специфичен растителен и животински свят на Младежкия хълм се дължи до голяма степен на факта, че той не е толкова урбанизиран, както другите тепета.<ref name=":0" /> |
|||
На хълма се срещата два вида растения, включени в Червената книга на България, и седем вида редки растения, ендемични за района, някои от тях наскоро открити и проучени. Сред тях са четинестата звъника, чашкомехурчестото сграбиче и румелийската жълтуга. Към редките видове се отнасят още игликовата айважива, стрибърниевата айважива, стълбчатото паче гнездо, дребноцветният живовлек и тракийският равнец. Тук растат средиземноморските видове халдрайхова алцеа, хинап, черен бъз, кисел трън, дебелолистна махнолия, юдино дърво, див рожков. |
|||
Установени са 79 вида птици. Три от тях са включени в Червената книга на България, а 44 вида са от европейско природозащитно значение. |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://www.plovdiv.bg/item/ecology/защитени-територии-и-биоразнообрази/защитени-територии/пз-младежки-хълм/ Природна забележителност „Младежки хълм“ – община Пловдив] |
|||
{{Тепета в Пловдив}} |
{{Тепета в Пловдив}} |
||
Версия от 01:40, 26 октомври 2018
| Младежки хълм | |
 | |
  Местоположение на картата на България Пловдив | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Пловдив |
| Част от | пловдивски тепета |
| Надм. височина | 307 m |
| Младежки хълм в Общомедия | |
Младежкият хълм е най-високото от днешните шест тепета на българския град Пловдив. Надморската му височина (или кота терен) е 307 м. Релативната му височина спрямо средната надморска височина на град Пловдив (164 м) е 143 м. Хълмът се намира в западната част на града.
Хълмът има най-много известни имена сред пловдивските тепета. В древността е наричан Хълм на нимфите дриади. Той е наричан още Джендем тепе (Шаблон:Lang-tr) или Джендема, поради тогавашната отдалеченост от центъра на града. През османския период е именуван Джин тепе - Хълм на духовете, постепенно променено на Джендем тепе. Наричали го още и Чигдем тепе - Хълм на минзухарите.
История
В древността на хълма се е намирало тракийско светилище - храм на Аполон Кендресийски и на божества като нимфите Дриади.Има сведения, че огромна статуя на бог Аполон от бронз е стояла на върха на хълма до Късната Античност. В раннохристиянската епоха там се намирала голяма трикорабна базилика, която е издигната на мястото на разрушената от християните езическа статуя. Базиликата е била обект на изследване от пловдивския археолог Иван Джамбов.[1]
Геоложките аспекти, засягащи състава, начина на формирането, възрастта и структурата на хълма и останалите тепета в Пловдив са обект на разглеждане още от времето на първите изследователи на нашите земи през XIX век. През 1878 г. на тепето е поставен руски тригонометричен знак.[2]
През 1948 г. младежки бригади започват да работят по „облагородяваto“ на тепето. С тях е свързано сегашното му име.[1]
Заедно с тепетата Данов хълм и Хълм на освободителите, хълмът е обявен за природна забележителност в началото на 1996 г. [3] Преди това през 1970 г. само 30 дка по южните склонове на Младежкия хълм са обявени за природна забележителност.[4]
Разни
Богатият специфичен растителен и животински свят на Младежкия хълм се дължи до голяма степен на факта, че той не е толкова урбанизиран, както другите тепета.[1]
На хълма се срещата два вида растения, включени в Червената книга на България, и седем вида редки растения, ендемични за района, някои от тях наскоро открити и проучени. Сред тях са четинестата звъника, чашкомехурчестото сграбиче и румелийската жълтуга. Към редките видове се отнасят още игликовата айважива, стрибърниевата айважива, стълбчатото паче гнездо, дребноцветният живовлек и тракийският равнец. Тук растат средиземноморските видове халдрайхова алцеа, хинап, черен бъз, кисел трън, дебелолистна махнолия, юдино дърво, див рожков.
Установени са 79 вида птици. Три от тях са включени в Червената книга на България, а 44 вида са от европейско природозащитно значение.
Бележки
- ↑ а б в Геоложки феномени на България
- ↑ Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016
- ↑ Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 98.
- ↑ Природна забележителност „Младежки хълм“ – община Пловдив
| |||||
