Разлика между версии на „Лъгадина“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м (4-цифрени числа без интервал; козметични промени)
м (безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}})
В 1900 година според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Л{{Уникод|ѫ}}гадина (Лангаза)'' живеят 1500 [[българи]] християни, 525 [[турци]], 15 евреи и 250 цигани.<ref>{{МЕС|170}}</ref> Според Кънчов
 
{{цитат|1=Тепърва сѫ изложени на погръчанье българитѣ въ паланката Лѫгадина или Лангаза и село [[Лъгиново]] или Лайна. Въ тѣхъ мѫжското население е двоезично. Въ много семейства е въведенъ гръцкиятъ езикъ чрезъ смесени женитби, но и българскиятъ е още въ общо употрѣбление... Лѫгадина и Лѫгиново сѫ имали смесени бракове съ гръцкитѣ съседни села около [[Бешик гьол|Бешикъ]]. Забелѣзано е, че по-богатичкитѣ български селяни обичатъ да търсятъ жени отъ гръцки села. Щомъ влезе гръкиня въ българско семейство, тя налага своя езикъ на децата и кѫщата става двоезична.<ref>{{МЕС|75}}</ref>}}
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Лъгадина има 800 жители българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] гъркомани и 500 [[гърци]], като в градчето има две гръцки училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.</ref> Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество ''Лангаза'' е предимно „славяноезично“ селище.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.</ref>
112 307

редакции

Навигация