Солунско поле: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 7: Ред 7:
В 1898 година историкът [[Уилям Милър (историк)|Уилям Милър]] пише за Солунско:
В 1898 година историкът [[Уилям Милър (историк)|Уилям Милър]] пише за Солунско:


{{цитат|Дори в това пристанище [Солун], може би най-малко българския от всички македонски градове, има 5000 българи, докато повечето от селяните извън града, които обработват чифлиците на турските собственици, принадлежат към същата трудолюбива раса. Нагоре в страната се наблюдава същият български прогрес.<ref>{{cite book |title= Travels and Politics in the Near East |last= Miller|first= William|authorlink= |coauthors= |year= 1898|publisher= |location= |isbn= |pages= 376|url=https://archive.org/details/travelspolitic00mill |accessdate=2015-01-21}}</ref>}}
{{цитат|1=Дори в това пристанище [Солун], може би най-малко българския от всички македонски градове, има 5000 българи, докато повечето от селяните извън града, които обработват чифлиците на турските собственици, принадлежат към същата трудолюбива раса. Нагоре в страната се наблюдава същият български прогрес.<ref>{{cite book |title= Travels and Politics in the Near East |last= Miller|first= William|authorlink= |coauthors= |year= 1898|publisher= |location= |isbn= |pages= 376|url=https://archive.org/details/travelspolitic00mill |accessdate=2015-01-21}}</ref>}}


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 14:40, 26 октомври 2018

Солунското поле (Шаблон:Lang-el) е измежду най-големите равнини в Гърция.

Разположено е в центъра на Егейска Македония и е обградено от юг от Солунския залив, от запад от планината Каракамен (Вермио), от север от планината Паяк (Пайко) и от изток от планините Круша (Крусия) и Хортач (Хортиатис).

През Солунското поле протичат реките Бистрица (Алиакмонас), Колудей (Лудиас), Вардар (Аксиос) и Галик (Галикос).[1]

В 1898 година историкът Уилям Милър пише за Солунско:

Дори в това пристанище [Солун], може би най-малко българския от всички македонски градове, има 5000 българи, докато повечето от селяните извън града, които обработват чифлиците на турските собственици, принадлежат към същата трудолюбива раса. Нагоре в страната се наблюдава същият български прогрес.[2]

Бележки

  1. Γκλαβέρης, Θεόδωρος Αθ., “Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης”, Θεσσαλονίκη, 1998.
  2. Miller, William. Travels and Politics in the Near East. 1898. с. 376. Посетен на 2015-01-21.

Шаблон:Егейска Македония-мъниче