Разлика между версии на „Ангел Узунов“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Премахната редакция 8810736 на Kerberizer (б.)
м (безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}})
м (Премахната редакция 8810736 на Kerberizer (б.))
Етикет: Връщане
Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в [[22 Обикновено Народно събрание]] (1927 - 1931) с общогражданската листа на Демократическата партия от Горноджумайска избирателна околия.<ref name="Тюлеков 29">{{Цитат периодика| last = Тюлеков | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927-1934 г.) | journal = Македонски преглед | volume = XXIV | issue = 1 | pages =29 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна [[Македонска парламентарна група|парламентарна група]] с председател д-р [[Иван Каранджулов]] и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.<ref>{{cite book |title=Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934 |last=Тюлеков |first=Димитър |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher=Университетско издателство „Неофит Рилски“ |location= Благоевград |isbn= 954-81-87-56-6 |pages= |url=http://www.promacedonia.org/dt/dt3_1.html |accessdate= |quote= }}</ref>
 
По-късно, от 1931 до 1944 година, работи в Министерството на финансите, а от 1944 до 1946 упражнява адвокатска професия. През декември 1942 година публикува в списание [[Илюстрация Илинден]] статията „Впечатления и констатации от конгреса на Илинденци“, в която пише: {{Цитат|1=Илинденци, като стари борци за свободата и обединението на българския народ, си остават безрезервно на фронта на държавата, която са готови да защитават с последни сили. Техният девиз е: „Един народ, една държава, един Цар“. Родната и храбра българска армия, която в миналото води неколко кървави войни за обединението на българския народ и която в тия исторически моменти стои будна на своя пост, готова на всякакви жертви, за да запази правата на българския народ, също така беше на особена почит от илинденци. Когато се споменеше българската армия, или когато някои неин представител се явеше да говори на конгреса илинденци със ставане на крака и с „ура“ изказваха своите адмирации и своята признателност към българското войнство. В Смилево, Цапари и в Охрид първите представители на родната армия бяха носени на ръце от илинденци и от народа в знак на обич и признателност.<ref>Илюстрация Илинден, бр.140, стр.6</ref>}}
 
Умира на 12 октомври 1975 година в София.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 173.</ref>
119 317

редакции

Навигация